)
Възможно е да сте „прегорелият преследвач“ във връзката си: Ето какво означава това По женски
Връзките завършват по доста аргументи, само че някои модели на държание се повтарят още веднъж и още веднъж. Един от най-тревожните е, когато единият сътрудник се трансформира в „ прегорял преследвач “.
„ Прегорелият преследвач е човек, който дълго време се е опитвал да сътвори непосредственост, връзка или смяна в една връзка и в последна сметка се изтощава прочувствено, затваря се в себе си и стартира да се отхвърля “, изяснява Колет Джейн Фер, лицензиран сватбен и фамилен терапевт и създател на книгата „ Цената на мълчанието: Как да водим сложните диалози, които основават сигурна и трайна обич “.
Обикновено това е сътрудникът, който се усеща отпаднал след години опити да се свърже, да бъде чут и оценен във връзката.
„ Те постоянно са по-тревожният сътрудник във връзката и считат себе си за този, който се „ бори за връзката “, само че когато прегорят, стават апатични и дистанцирани “, споделя Даниел Кеплер, лицензиран клиничен терапевт и притежател на DK Therapy.
Терминът „ прегорял преследвач “ произлиза от работата на клиничния психолог и терапевт на двойки Сю Джонсън, един от основателите на прочувствено фокусираната терапия (EFT) и водещ откривател на теорията на привързаността.
Тя разпознава динамичността „ преследвач-отдръпващ се “ във връзките, при която единият сътрудник (преследвачът) упорито търси връзка, до момента в който другият (отдръпващият се или дистанциращият се) се отдръпва, с цел да избегне спор или прочувствено претоварване.
„ А „ прегорелият преследвач “ съответно отбелязва рисковия преход от тревожното търсене на непосредственост и връзка към положение на отчуждение “, споделя брачният и фамилен терапевт Марни Фойерман.
„ Преследвачът към този момент също се е отдръпнал и на процедура се е отказал от задоволяването на потребностите си от колегата. “
С течение на времето преследвачът може към момента да желае връзката, само че стопира да има вяра, че напъните му имат някакво значение, тъй като наподобява не може да доближи до колегата си – отдръпващия се. В последна сметка удря на камък.
„ Като терапевт виждам тази характерна динамичност много постоянно и за жалост това е един от най-болезнените „ финални стадии “, до които една двойка може да стигне “, споделя Фойерман.
„ Прегорелият преследвач е прекарал може би години в опити да накара колегата си да се ангажира прочувствено или да покаже любов и внимание, само че откакто неведнъж е бил посрещан с отменяне или отбягване, той най-сетне се отхвърля. Отчуждава се или замлъква. Не тъй като връзката е по-добра, а тъй като е достигнал точка на обезсърчение и е изгубил вяра. “ Как някой се трансформира в „ прегорял преследвач “ и по какъв начин наподобява това?
Човек не се трансформира в „ прегорял преследвач “ за една нощ. Тази динамичност може да се развие в продължение на месеци или години.
„ Преследвачът се пробва да се свърже, до момента в който не загуби вяра, че сътрудникът му ще се ангажира с него “, споделя Кеплер.
„ Когато преследвачът прегори, той стартира да се държи като колегата си и стопира да влага време и прочувствена сила във връзката. Тогава нито един от сътрудниците не е вложен във връзката. Това постоянно е едно от последните положения преди или овакантяване на връзката, или огромен „ пробуждащ сигнал “ за смяна на динамичността. “
Но произходът на този цикъл нормално предхожда самата връзка.
Експерти споделят пред HuffPost, че тази динамичност постоянно произтича от самостоятелните стилове на обвързаност. Някои сътрудници са избягващи, до момента в който други са по-тревожно привързани.
„ Влизаме във връзките със личния си багаж – от нашите родители, от ранните ни грижи, от житейския ни опит, от предходни връзки “, споделя Мелиса Диварис Томпсън, лицензиран сватбен и фамилен терапевт, основала доста известни видеа за „ прегорелия преследвач “.
„ Въпреки че това е нова връзка, ние към момента имаме тези слаби места или може би някои неизлекувани неща, които не сме преодолели. “
Поради тези фактори хората са склонни естествено да влизат в ролята на преследвач или на отдръпващ се, макар че тези функции не са закрепени и могат да се трансформират с времето или според от съответния подтекст.
„ Когато има спиране на връзката или предизвикателство, преследвачът нормално желае да приказва за това незабавно, желае да го позволи, не желае да си ляга сърдит “, споделя Томпсън.
„ Той желае да се защищити от възприятието за изолираност и занемаряване и да се усеща в сигурност в нервната си система – до момента в който отдръпващият се желае да се защищити от прочувствено претоварване. Той може да каже неща като: „ Нека не приказваме за това в този момент. “ „ Не беше толкоз огромна работа. “ „ Прекалено си сензитивен. “ “
Резултатът е двама сътрудници, които се усещат прочувствено несигурни и нечути. Преследвачът се уморява и силата се измества от „ Защо не искаш да приказваш с мен? “ към „ Е, какъв е смисълът да пробвам? “
„ Единият сътрудник непрекъснато инициира прочувствени диалози, желае увещание или повдига терзания, до момента в който другият дава отговор с отбягване, отбранителност или безмълвие “, споделя Фер. „ Колкото повече единият преследва, толкоз повече другият се отдръпва, създавайки противоположна връзка, която се самоподхранва и може да стане сложна за спиране. “
Експертът по връзките Фюърман разказва този цикъл като „ конфликт на занимателен каданс “.
„ Преследващият сътрудник стартира да се усеща откъснат и търси контакт – първоначално може би внимателно или по оправдателен и настойчив метод “, споделя тя.
„ В последна сметка, когато не получат отговор, те „ усилват звука “ и може да наподобяват ескалиращи. Техният сътрудник, от своя страна, се отдръпва от това. Той даже може да се почувства претрупан от „ офанзивата “ и да се дистанцира в опит да резервира мира. “
Моделът може да ескалира още повече, когато отдръпващият се сътрудник се дистанцира, което задейства преследващия още по-силно. „ Те стават по-трескави и смутени, до момента в който не се стигне до точка на изкривяване “, изяснява Фюърман.
„ В последна сметка преследващият сътрудник взема решение, че „ възвръщаемостта на инвестицията “ не си коства прочувственото безсилие, породено от преследването. Те стопират да преследват и вместо това стартират да се откъсват като отбрана от болката и стартират да скърбят за връзката, до момента в който към момента са в нея. “
С течение на времето динамичността „ преследвач-отдръпващ се “ може да докара и до други проблеми.
„ Отдръпващият се може в последна сметка да избухне зрелищно, откакто е потискал недоволството си към своя намерено изискващ сътрудник – и да нанесе също толкоз трайна щета на връзката, в случай че тя не бъде поправена “, споделя лицензираният сватбен и фамилен терапевт Алехандро Даниел Пина.
Съществуват и някои постоянно срещани неправилни схващания за „ прегорелия преследвач “.
„ Основно неправилно разбиране е, че прегорелият преследвач е спрял да се интересува, до момента в който в реалност той е прочувствено изтощен от повтарящи се неудовлетворени опити за връзка “, споделя лицензираният сватбен и фамилен терапевт Гаяне Арамян.
Не става въпрос, че на преследвача към този момент не му пука, а че цикълът на търсене на връзка без взаимност е траял прекомерно дълго и е станал нестабилен.
„ Те също по този начин не ползват „ безмълвното отношение “ към колегата си “, споделя Кеплер. „ Това положение е възприятие на заучена беззащитност и е подбудено от потребността да се защитят от по-нататъшна болежка и отменяне. “
Диварис Томпсън акцентира, че този отрицателен цикъл не значи, че цялата обич е изгубена.
„ На този стадий слушам хората в кабинета си да споделят: „ Обичам го/я, само че не знам дали към момента съм влюбен/а в него/нея “, което е огромна повратна точка “, споделя тя.
„ Не че любовта е изчезнала, а че прочувствената сърдечност я е нямало. Научаваш, че „ в тази връзка не съм същински подсилен, не ме одобряват съществено, не получавам доста в подмяна, когато зародят компликации “. Обикновено към момента има доста обич. Те просто са изтощени да бъдат моторът на връзката. “
„ Когато някой спре да пита, да упорства или да изяснява по какъв начин се усеща, това рядко е знак за мир. Обикновено е знак за примирие. “, споделя Колет Джейн Фер, лицензиран сватбен и фамилен терапевт.
Друго неправилно разбиране е, че прегорелите преследвачи са изключително нуждаещи се, зли, контролиращи или прекомерно прочувствени.
„ Нормално е да искаш да разрешиш проблемите с някого, който обичаш, и да останеш обвързван “, споделя Фер.
„ Инициирането на корекция е здравословен инстинкт във връзките. Повечето прегорели преследвачи имат това позитивно желание. Мнозина са били търпеливи дълго време и просто са носили прочувствения товар сами. “
Тя прибавя, че преследвачите не всеки път попадат в категорията на тревожната обвързаност, защото и хората със сигурна обвързаност могат да станат прегорели преследвачи. Така че не всеки път става въпрос просто за стилове на обвързаност, а за неудовлетворена потребност от сигурност и сигурност.
„ Най-голямото неправилно разбиране е, че мълчанието от страна на в миналото преследващия сътрудник е еднакво на мир “, споделя Фюърман.
„ Партньорите може да си мислят, че връзката се е подобрила, тъй като „ мрънкането “ е спряло. В реалност това безмълвие е звукът на прекъсващата се връзка. “
Когато някой спре да се пробва да се оправи с провокациите, това не значи, че нещата вълшебен са се подобрили или са станали по-спокойни. По-често това алармира за загуба на вяра, че смяната е допустима. Това безмълвие може да отразява тъга, горест и прочувствено отделяне.
„ Когато преследвачът прегори, връзката навлиза в рискова зона на тишина, където връзката стопира, недоволството се затвърждава и стартира прочувствено отделяне, от време на време доста преди да се разиска разлъка или бракоразвод “, споделя Фер.
„ Прегорелите преследвачи постоянно неправилно са считани за казуса, до момента в който в действителност те са системата за ранно предизвестие “, прибавя тя.
„ Когато някой спре да пита, да упорства или да изяснява по какъв начин се усеща, това рядко е знак за мир. Обикновено е знак за примирие. Без интервенция този стадий може да се развие в „ безшумно овакантяване “, при което единият сътрудник стопира да инициира връзка, стопира да повдига терзания и се откъсва прочувствено, до момента в който към момента остава във връзката. “
Фюърман разказва тази точка на прочувствено отделяне като „ чакалнята за бракоразвод “.
„ Когато преследвачът е гръмък и сърдит, той към момента е вложен “, изяснява тя. „ Той се бори за връзката. “
Когато се „ преуморят “, те млъкват. Докато отдръпващият се най-сетне забележи тишината и си намерения: „ О, добре, към този момент не се караме “, преследващият постоянно към този момент е прочувствено отписал връзката или възнамерява да си тръгне. “
Мълчанието не всеки път значи мир. Вместо това то може да е сигнал за прочувствено отделяне, тъга и безизходност. Ето по какъв начин да избегнете достигането до етапа на „ преуморения преследвач “ – или по какъв начин да се справите с нея.
„ Мълчанието на преуморения преследвач не е наложително да бъде краят на историята “, споделя Фойерман.
„ Мислете за него като за финален, спокоен сигнал за помощ. Ако съумеете да уловите смяната, преди сърцето да се е отписало, тази отмалялост може да се трансформира в катализатор за доста по-дълбок диалог. “
Наистина има способи тази динамичност да бъде избегната или преодоляна. Колкото по-рано сътрудниците разпознаят отрицателния модел, толкоз по-лесно е той да бъде изменен.
„ Уверете се, че се справяте с това отчуждение овреме, преди да се натрупа възмущение и не чакайте единият сътрудник да е прочувствено отпаднал, с цел да приемете опитите за доближаване съществено “, споделя Арамян.
„ Отговаряйте с наличие и утешение, вместо със затваряне в себе си или с отбранителна позиция. “
Фер приканва двойките да забавят цикъла, да валидират прекарванията си и да се опитат да възстановят прочувствената сигурност. Помислете дали и двамата споделяте отговорността за иницииране на сложни диалози и поощряване на връзката.
„ Преследващите постоянно се нуждаят от позволение да спрат да свръхфункционират, до момента в който дистанциращите се печелят от това да се научат по какъв начин да останат прочувствено присъстващи, без да се усещат претрупани “, споделя Фер.
„ Двойките, които могат да назоват цикъла дружно, вместо да се упрекват взаимно, са доста по-склонни да го пресечен. “
Стремете се да разберете неповторимата позиция на колегата си, вместо да употребявате елементарни, груби етикети като „ прекомерно сензитивен “ и „ прекален “ – или „ безсърдечен “ и „ безразличен “. Ролите на преследвач и отдръпващ се не са закрепени в бинарната система „ добро-лошо “.
„ Вместо да си мислите „ сътрудникът ми, който ме преследва, е такова мрънкало “, започнете да мислите: „ О, той просто желае да се усеща в мир “ – също както и отдръпващият се желае да се усеща в мир “, поучава Томпсън.
„ Имате една и съща цел. Просто подхождате към нея по разнообразни способи. “
Тя е забелязала, че преследващите постоянно са по-добре готови с езика, обвързван с психологичното здраве, тъй като са чели книги, слушали са подкасти и са работили със личен терапевт.
„ Те могат да наподобяват доста интензивни или завладяващи за отдръпващия се “, изяснява Томпсън. „ Така че преследващите би трябвало да се управляват и да работят върху стила си на другарство – тона и успокояването на личната си нервна система, с цел да не връхлитат като цунами. “
Забавете темпото, поемете надълбоко мирис и се приземете, когато говорите с колегата си, с цел да избегнете ненужна болежка.
„ Ако откриете, че вие сте преследващият във вашата връзка, пробвайте се да се изразявате, като се фокусирате върху потребностите и страховете си, вместо да обвинявате или критикувате колегата си “, поучава Кеплер.
„ Ако пък се отдръпвате от връзката, пробвайте се да следите по кое време забелязвате, че проявявате това държание и какво чувствате тогава. Изразете пред колегата си, когато се чувствате претрупани и имате потребност от отмора от диалозите. “
Бъдете почтени и ясни по отношение на това, от което се нуждаете – и в действителност се вслушвайте в това, което сътрудникът ви показва.
Ако отдръпващият се каже, че има потребност от пространство, желае да се разноски или да попише в дневник за малко, преследващият би трябвало да прояви схващане и да признае, че хората обработват нещата по друг метод. След това може да употребява това време, с цел да се концентрира върху личната си грижа и да измести фокуса от колегата си.
Отдръпващите се също би трябвало да одобряват съществено казаното от сътрудниците си и да положат старания да схванат от какво се нуждаят те и по какъв начин биха могли да оказват помощ за обезпечаването му.
„ Всяка двойка има собствен танц “, споделя Фер.
„ Единият се движи напред, другият отстъпва. Единият упорства за връзка, другият се пробва да успокои системата, като основава пространство. И двамата имат вяра, че реагират разумно. Под повърхността обаче преследващият постоянно си мисли: „ Губя те “, до момента в който отдръпващият се мисли: „ Провалям се пред теб “. “
Когато двойките могат да очертаят този цикъл дружно, те виждат модела, а не колегата си, като проблем, който би трябвало да решат като екип. Това им разрешава да работят градивно по проблемите и да защитят прочувствената си връзка. Конфликтът е опция за свързване, а не за спор.
„ Терапията за двойки може да бъде отлично място за работа по този отрицателен цикъл, в случай че го забележите във вашата връзка “, отбелязва Арамян.
Отново, търсенето на помощ по-рано, а не по-късно, може да има голямо значение и да спре натрупването на възмущение.
„ Емоционално фокусираната терапия за двойки оказва помощ на сътрудниците да станат по-добре готови да се слушат и поддържат взаимно “, споделя Пина. „ По-добре е да потърсите терапия за двойки, вместо да се пробвате да поправите нещата сами. “
И не е нужно да чакате рецесия или огромно житейско събитие, с цел да придобиете по-добри принадлежности за връзка.
„ Съсредоточете се върху напредъка, а не върху съвършенството “, поучава Томпсън.
„ Преследващият няма постоянно да подхожда вярно, когато повдига сложен диалог, а отдръпващият се не всеки път ще се оправи добре. Можете да намерите златната среда, с цел да си помогнете взаимно да се почувствате подкрепени и чути. “
Можете да признаете методите, по които сте сбъркали, и да покажете схващане един към различен. Тези предизвикателни диалози водят до същинско възобновяване и дълбочина в връзките.
„ Споровете не унищожават връзките – тишината го прави “, споделя Фер.
„ Целта не е да се отстрани спорът. Целта е да водите сложните диалози, които ви връщат един към различен, вместо да ви отдалечават още повече. “
„ Прегорелият преследвач е човек, който дълго време се е опитвал да сътвори непосредственост, връзка или смяна в една връзка и в последна сметка се изтощава прочувствено, затваря се в себе си и стартира да се отхвърля “, изяснява Колет Джейн Фер, лицензиран сватбен и фамилен терапевт и създател на книгата „ Цената на мълчанието: Как да водим сложните диалози, които основават сигурна и трайна обич “.
Обикновено това е сътрудникът, който се усеща отпаднал след години опити да се свърже, да бъде чут и оценен във връзката.
„ Те постоянно са по-тревожният сътрудник във връзката и считат себе си за този, който се „ бори за връзката “, само че когато прегорят, стават апатични и дистанцирани “, споделя Даниел Кеплер, лицензиран клиничен терапевт и притежател на DK Therapy.
Терминът „ прегорял преследвач “ произлиза от работата на клиничния психолог и терапевт на двойки Сю Джонсън, един от основателите на прочувствено фокусираната терапия (EFT) и водещ откривател на теорията на привързаността.
Тя разпознава динамичността „ преследвач-отдръпващ се “ във връзките, при която единият сътрудник (преследвачът) упорито търси връзка, до момента в който другият (отдръпващият се или дистанциращият се) се отдръпва, с цел да избегне спор или прочувствено претоварване.
„ А „ прегорелият преследвач “ съответно отбелязва рисковия преход от тревожното търсене на непосредственост и връзка към положение на отчуждение “, споделя брачният и фамилен терапевт Марни Фойерман.
„ Преследвачът към този момент също се е отдръпнал и на процедура се е отказал от задоволяването на потребностите си от колегата. “
С течение на времето преследвачът може към момента да желае връзката, само че стопира да има вяра, че напъните му имат някакво значение, тъй като наподобява не може да доближи до колегата си – отдръпващия се. В последна сметка удря на камък.
„ Като терапевт виждам тази характерна динамичност много постоянно и за жалост това е един от най-болезнените „ финални стадии “, до които една двойка може да стигне “, споделя Фойерман.
„ Прегорелият преследвач е прекарал може би години в опити да накара колегата си да се ангажира прочувствено или да покаже любов и внимание, само че откакто неведнъж е бил посрещан с отменяне или отбягване, той най-сетне се отхвърля. Отчуждава се или замлъква. Не тъй като връзката е по-добра, а тъй като е достигнал точка на обезсърчение и е изгубил вяра. “ Как някой се трансформира в „ прегорял преследвач “ и по какъв начин наподобява това?
Човек не се трансформира в „ прегорял преследвач “ за една нощ. Тази динамичност може да се развие в продължение на месеци или години.
„ Преследвачът се пробва да се свърже, до момента в който не загуби вяра, че сътрудникът му ще се ангажира с него “, споделя Кеплер.
„ Когато преследвачът прегори, той стартира да се държи като колегата си и стопира да влага време и прочувствена сила във връзката. Тогава нито един от сътрудниците не е вложен във връзката. Това постоянно е едно от последните положения преди или овакантяване на връзката, или огромен „ пробуждащ сигнал “ за смяна на динамичността. “
Но произходът на този цикъл нормално предхожда самата връзка.
Експерти споделят пред HuffPost, че тази динамичност постоянно произтича от самостоятелните стилове на обвързаност. Някои сътрудници са избягващи, до момента в който други са по-тревожно привързани.
„ Влизаме във връзките със личния си багаж – от нашите родители, от ранните ни грижи, от житейския ни опит, от предходни връзки “, споделя Мелиса Диварис Томпсън, лицензиран сватбен и фамилен терапевт, основала доста известни видеа за „ прегорелия преследвач “.
„ Въпреки че това е нова връзка, ние към момента имаме тези слаби места или може би някои неизлекувани неща, които не сме преодолели. “
Поради тези фактори хората са склонни естествено да влизат в ролята на преследвач или на отдръпващ се, макар че тези функции не са закрепени и могат да се трансформират с времето или според от съответния подтекст.
„ Когато има спиране на връзката или предизвикателство, преследвачът нормално желае да приказва за това незабавно, желае да го позволи, не желае да си ляга сърдит “, споделя Томпсън.
„ Той желае да се защищити от възприятието за изолираност и занемаряване и да се усеща в сигурност в нервната си система – до момента в който отдръпващият се желае да се защищити от прочувствено претоварване. Той може да каже неща като: „ Нека не приказваме за това в този момент. “ „ Не беше толкоз огромна работа. “ „ Прекалено си сензитивен. “ “
Резултатът е двама сътрудници, които се усещат прочувствено несигурни и нечути. Преследвачът се уморява и силата се измества от „ Защо не искаш да приказваш с мен? “ към „ Е, какъв е смисълът да пробвам? “
„ Единият сътрудник непрекъснато инициира прочувствени диалози, желае увещание или повдига терзания, до момента в който другият дава отговор с отбягване, отбранителност или безмълвие “, споделя Фер. „ Колкото повече единият преследва, толкоз повече другият се отдръпва, създавайки противоположна връзка, която се самоподхранва и може да стане сложна за спиране. “
Експертът по връзките Фюърман разказва този цикъл като „ конфликт на занимателен каданс “.
„ Преследващият сътрудник стартира да се усеща откъснат и търси контакт – първоначално може би внимателно или по оправдателен и настойчив метод “, споделя тя.
„ В последна сметка, когато не получат отговор, те „ усилват звука “ и може да наподобяват ескалиращи. Техният сътрудник, от своя страна, се отдръпва от това. Той даже може да се почувства претрупан от „ офанзивата “ и да се дистанцира в опит да резервира мира. “
Моделът може да ескалира още повече, когато отдръпващият се сътрудник се дистанцира, което задейства преследващия още по-силно. „ Те стават по-трескави и смутени, до момента в който не се стигне до точка на изкривяване “, изяснява Фюърман.
„ В последна сметка преследващият сътрудник взема решение, че „ възвръщаемостта на инвестицията “ не си коства прочувственото безсилие, породено от преследването. Те стопират да преследват и вместо това стартират да се откъсват като отбрана от болката и стартират да скърбят за връзката, до момента в който към момента са в нея. “
С течение на времето динамичността „ преследвач-отдръпващ се “ може да докара и до други проблеми.
„ Отдръпващият се може в последна сметка да избухне зрелищно, откакто е потискал недоволството си към своя намерено изискващ сътрудник – и да нанесе също толкоз трайна щета на връзката, в случай че тя не бъде поправена “, споделя лицензираният сватбен и фамилен терапевт Алехандро Даниел Пина.
Съществуват и някои постоянно срещани неправилни схващания за „ прегорелия преследвач “.
„ Основно неправилно разбиране е, че прегорелият преследвач е спрял да се интересува, до момента в който в реалност той е прочувствено изтощен от повтарящи се неудовлетворени опити за връзка “, споделя лицензираният сватбен и фамилен терапевт Гаяне Арамян.
Не става въпрос, че на преследвача към този момент не му пука, а че цикълът на търсене на връзка без взаимност е траял прекомерно дълго и е станал нестабилен.
„ Те също по този начин не ползват „ безмълвното отношение “ към колегата си “, споделя Кеплер. „ Това положение е възприятие на заучена беззащитност и е подбудено от потребността да се защитят от по-нататъшна болежка и отменяне. “
Диварис Томпсън акцентира, че този отрицателен цикъл не значи, че цялата обич е изгубена.
„ На този стадий слушам хората в кабинета си да споделят: „ Обичам го/я, само че не знам дали към момента съм влюбен/а в него/нея “, което е огромна повратна точка “, споделя тя.
„ Не че любовта е изчезнала, а че прочувствената сърдечност я е нямало. Научаваш, че „ в тази връзка не съм същински подсилен, не ме одобряват съществено, не получавам доста в подмяна, когато зародят компликации “. Обикновено към момента има доста обич. Те просто са изтощени да бъдат моторът на връзката. “
„ Когато някой спре да пита, да упорства или да изяснява по какъв начин се усеща, това рядко е знак за мир. Обикновено е знак за примирие. “, споделя Колет Джейн Фер, лицензиран сватбен и фамилен терапевт.
Друго неправилно разбиране е, че прегорелите преследвачи са изключително нуждаещи се, зли, контролиращи или прекомерно прочувствени.
„ Нормално е да искаш да разрешиш проблемите с някого, който обичаш, и да останеш обвързван “, споделя Фер.
„ Инициирането на корекция е здравословен инстинкт във връзките. Повечето прегорели преследвачи имат това позитивно желание. Мнозина са били търпеливи дълго време и просто са носили прочувствения товар сами. “
Тя прибавя, че преследвачите не всеки път попадат в категорията на тревожната обвързаност, защото и хората със сигурна обвързаност могат да станат прегорели преследвачи. Така че не всеки път става въпрос просто за стилове на обвързаност, а за неудовлетворена потребност от сигурност и сигурност.
„ Най-голямото неправилно разбиране е, че мълчанието от страна на в миналото преследващия сътрудник е еднакво на мир “, споделя Фюърман.
„ Партньорите може да си мислят, че връзката се е подобрила, тъй като „ мрънкането “ е спряло. В реалност това безмълвие е звукът на прекъсващата се връзка. “
Когато някой спре да се пробва да се оправи с провокациите, това не значи, че нещата вълшебен са се подобрили или са станали по-спокойни. По-често това алармира за загуба на вяра, че смяната е допустима. Това безмълвие може да отразява тъга, горест и прочувствено отделяне.
„ Когато преследвачът прегори, връзката навлиза в рискова зона на тишина, където връзката стопира, недоволството се затвърждава и стартира прочувствено отделяне, от време на време доста преди да се разиска разлъка или бракоразвод “, споделя Фер.
„ Прегорелите преследвачи постоянно неправилно са считани за казуса, до момента в който в действителност те са системата за ранно предизвестие “, прибавя тя.
„ Когато някой спре да пита, да упорства или да изяснява по какъв начин се усеща, това рядко е знак за мир. Обикновено е знак за примирие. Без интервенция този стадий може да се развие в „ безшумно овакантяване “, при което единият сътрудник стопира да инициира връзка, стопира да повдига терзания и се откъсва прочувствено, до момента в който към момента остава във връзката. “
Фюърман разказва тази точка на прочувствено отделяне като „ чакалнята за бракоразвод “.
„ Когато преследвачът е гръмък и сърдит, той към момента е вложен “, изяснява тя. „ Той се бори за връзката. “
Когато се „ преуморят “, те млъкват. Докато отдръпващият се най-сетне забележи тишината и си намерения: „ О, добре, към този момент не се караме “, преследващият постоянно към този момент е прочувствено отписал връзката или възнамерява да си тръгне. “
Мълчанието не всеки път значи мир. Вместо това то може да е сигнал за прочувствено отделяне, тъга и безизходност. Ето по какъв начин да избегнете достигането до етапа на „ преуморения преследвач “ – или по какъв начин да се справите с нея.
„ Мълчанието на преуморения преследвач не е наложително да бъде краят на историята “, споделя Фойерман.
„ Мислете за него като за финален, спокоен сигнал за помощ. Ако съумеете да уловите смяната, преди сърцето да се е отписало, тази отмалялост може да се трансформира в катализатор за доста по-дълбок диалог. “
Наистина има способи тази динамичност да бъде избегната или преодоляна. Колкото по-рано сътрудниците разпознаят отрицателния модел, толкоз по-лесно е той да бъде изменен.
„ Уверете се, че се справяте с това отчуждение овреме, преди да се натрупа възмущение и не чакайте единият сътрудник да е прочувствено отпаднал, с цел да приемете опитите за доближаване съществено “, споделя Арамян.
„ Отговаряйте с наличие и утешение, вместо със затваряне в себе си или с отбранителна позиция. “
Фер приканва двойките да забавят цикъла, да валидират прекарванията си и да се опитат да възстановят прочувствената сигурност. Помислете дали и двамата споделяте отговорността за иницииране на сложни диалози и поощряване на връзката.
„ Преследващите постоянно се нуждаят от позволение да спрат да свръхфункционират, до момента в който дистанциращите се печелят от това да се научат по какъв начин да останат прочувствено присъстващи, без да се усещат претрупани “, споделя Фер.
„ Двойките, които могат да назоват цикъла дружно, вместо да се упрекват взаимно, са доста по-склонни да го пресечен. “
Стремете се да разберете неповторимата позиция на колегата си, вместо да употребявате елементарни, груби етикети като „ прекомерно сензитивен “ и „ прекален “ – или „ безсърдечен “ и „ безразличен “. Ролите на преследвач и отдръпващ се не са закрепени в бинарната система „ добро-лошо “.
„ Вместо да си мислите „ сътрудникът ми, който ме преследва, е такова мрънкало “, започнете да мислите: „ О, той просто желае да се усеща в мир “ – също както и отдръпващият се желае да се усеща в мир “, поучава Томпсън.
„ Имате една и съща цел. Просто подхождате към нея по разнообразни способи. “
Тя е забелязала, че преследващите постоянно са по-добре готови с езика, обвързван с психологичното здраве, тъй като са чели книги, слушали са подкасти и са работили със личен терапевт.
„ Те могат да наподобяват доста интензивни или завладяващи за отдръпващия се “, изяснява Томпсън. „ Така че преследващите би трябвало да се управляват и да работят върху стила си на другарство – тона и успокояването на личната си нервна система, с цел да не връхлитат като цунами. “
Забавете темпото, поемете надълбоко мирис и се приземете, когато говорите с колегата си, с цел да избегнете ненужна болежка.
„ Ако откриете, че вие сте преследващият във вашата връзка, пробвайте се да се изразявате, като се фокусирате върху потребностите и страховете си, вместо да обвинявате или критикувате колегата си “, поучава Кеплер.
„ Ако пък се отдръпвате от връзката, пробвайте се да следите по кое време забелязвате, че проявявате това държание и какво чувствате тогава. Изразете пред колегата си, когато се чувствате претрупани и имате потребност от отмора от диалозите. “
Бъдете почтени и ясни по отношение на това, от което се нуждаете – и в действителност се вслушвайте в това, което сътрудникът ви показва.
Ако отдръпващият се каже, че има потребност от пространство, желае да се разноски или да попише в дневник за малко, преследващият би трябвало да прояви схващане и да признае, че хората обработват нещата по друг метод. След това може да употребява това време, с цел да се концентрира върху личната си грижа и да измести фокуса от колегата си.
Отдръпващите се също би трябвало да одобряват съществено казаното от сътрудниците си и да положат старания да схванат от какво се нуждаят те и по какъв начин биха могли да оказват помощ за обезпечаването му.
„ Всяка двойка има собствен танц “, споделя Фер.
„ Единият се движи напред, другият отстъпва. Единият упорства за връзка, другият се пробва да успокои системата, като основава пространство. И двамата имат вяра, че реагират разумно. Под повърхността обаче преследващият постоянно си мисли: „ Губя те “, до момента в който отдръпващият се мисли: „ Провалям се пред теб “. “
Когато двойките могат да очертаят този цикъл дружно, те виждат модела, а не колегата си, като проблем, който би трябвало да решат като екип. Това им разрешава да работят градивно по проблемите и да защитят прочувствената си връзка. Конфликтът е опция за свързване, а не за спор.
„ Терапията за двойки може да бъде отлично място за работа по този отрицателен цикъл, в случай че го забележите във вашата връзка “, отбелязва Арамян.
Отново, търсенето на помощ по-рано, а не по-късно, може да има голямо значение и да спре натрупването на възмущение.
„ Емоционално фокусираната терапия за двойки оказва помощ на сътрудниците да станат по-добре готови да се слушат и поддържат взаимно “, споделя Пина. „ По-добре е да потърсите терапия за двойки, вместо да се пробвате да поправите нещата сами. “
И не е нужно да чакате рецесия или огромно житейско събитие, с цел да придобиете по-добри принадлежности за връзка.
„ Съсредоточете се върху напредъка, а не върху съвършенството “, поучава Томпсън.
„ Преследващият няма постоянно да подхожда вярно, когато повдига сложен диалог, а отдръпващият се не всеки път ще се оправи добре. Можете да намерите златната среда, с цел да си помогнете взаимно да се почувствате подкрепени и чути. “
Можете да признаете методите, по които сте сбъркали, и да покажете схващане един към различен. Тези предизвикателни диалози водят до същинско възобновяване и дълбочина в връзките.
„ Споровете не унищожават връзките – тишината го прави “, споделя Фер.
„ Целта не е да се отстрани спорът. Целта е да водите сложните диалози, които ви връщат един към различен, вместо да ви отдалечават още повече. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ