Връзките на България с Ватикана и Римокатолическата църква датират от

...
Връзките на България с Ватикана и Римокатолическата църква датират от
Коментари Харесай

Преди 27 г. установихме дипломатически отношения с Ватикана

Връзките на България с Ватикана и Римокатолическата черква датират от епохи и неведнъж са играли значима роля в българската история. Странно за какво обаче, публични дипломатически връзки сред двете страни се откриват едвам преди 27 години.

И това надалеч не е единствено поради набеждаването на нашите секрети служби за атентата против папа Йоан Павел ІІ и дългото задържане в пандиза на оневинения след това Сергей Антонов.

Официалните дипломатически връзки сред България и Светия трон са открити на 6 декември 1990 година на ниво на посолство (апостолическа нунциатура) в София и Посолство на Република България при Ватикана.

Особено присъщото в връзките сред България и Светия трон са контактите, каквито съставляват годишните визити на българска държавна делегация за 24 май.

Тази традиция да се посещава Рим и Ватикана по случай 24 май и Кирило-Методиевите празници съществува от 1977 година, като българските делегации, които наложително се одобряват от папата, са формирани от видни политически, публични фигури и от висши духовни лица и са ръководени от върховен представител на държавната власт на допустимо най-високо ниво ((президент, ръководител на Народно събрание, министър-председател или министър на външните работи).

След определяне на дипломатически връзки сред България и Ватикана става допустимо и немислимото до неотдавна посещаване на папа в България. Йоан Павел ІІ посети и Пловдив на 26 май 2002 година и отслужи тържествената меса на централния площад, където се стекоха над 10 000 поклонници от страната и чужбина.

Главата на Римокатолическата черква отслужи на български език тричасова Голяма света литургия за неделя на Света Троица по католическия календар дружно с кардиналите от неговата свита, епископи и католически свещеници от България и чужбина.

Папата прогласи за блажени монасите Камен Вичев, Йосафат Шишков, Павел Джиджов, които са били наказани на гибел и екзекутирани през 1952 година дружно с Блажения свещеник Евгени Босилков. Светият отец разгласи датата 13 ноември, която влиза в църковния католически календар, като ден за честване на тяхното възпоминание.

От Ватикана постоянно канят и българска делегация по случай Деня на българската просвета и славянската книжовност - 24 май съдържа няколко наложителни базови прояви, които всяка година протичат в друга поредност, съгласно справедливи условия:

- поклонение в базиликата „ Сан Клементе”, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ. Ритуалът включва поднасяне на венци и молебен пред гроба на св. Кирил. Не единствено българската делегация поставя венци на гроба, тук се правят молебени и литургии и от други славянски страни, постоянно в наличието на държавни глави и политици. Папа Йоан Павел II се е молил там за Полша и другите славянски нации.

- поднасяне на цветя пред българската плоча в папската базилика „ Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан II приема славянските просветители св. св. Кирил и Методий и за първи път са били осветени славянските православни книги и славянският език е разгласен за литургичен. /Марица.бг
тагове дипломатически връзки ватикана
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР