Каква е връзката на Мустафа Ататюрк с България
Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органически метод. Това съобщи на среща с читатели във Враца Явор Сидеров , преводач на българското издание на „ Ататюрк. История на хрумвания “ на М. Шюкрю Ханиоглу. Изданието бе показано в Регионалната библиотека „ Христо Ботев “, заяви кореспондентът на БТА Лиляна Рашкова.
От познаването на българската общественост в Солун, през осъзнаването за националната готовност на българите, до това, което те са постигнали като промяна след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров.
Той прочете предговора на книгата, написан от създателя особено към българското издание . В него се показва, че „ за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк доближава до общество и страна, които са оказали голямо въздействие върху основателя на днешна Турция и върху модернизационната стратегия, която той самичък замисля и ползва. “
Според Сидеров промените, които Мустафа Кемал Ататюрк прави - всяка поотделно, са сложни, а взети дружно наподобяват изцяло невъзможни, само че е реалност, че той ги прокарва. „ При това без проливане на кръв. По време на неговото властване промяната на писмеността, промяната на облеклото, ограничението на исляма са големи промени, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е погубен нито един имам. В Република Турция вкарват гласуването за дами преди Франция и Швейцария “, сподели пред публиката във Враца преводачът на книгата.
Getty
Първото показване на книгата на български език беше при започване на ноември т.г. в София. Оттогава досега изданието е показана в 19 града в цялата страна . Първият тираж на книгата е продаден, осведоми Явор Сидеров.
Художникът, основал корицата, е Фикрет Окан , ученик на Националното учебно заведение по пластични изкуства и дизайн „ Академик Дечко Узунов ". Роден в Момчилград, през днешния ден той твори в село Габарево, Казанлък. " Видях картината при него и незабавно я запазихме за корицата ", сподели при представянето Явор Сидеров.
Книгата е написана на британски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси. Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни проучвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му ползи са фокусирани върху историята на Комитета за единение и прогрес – организация, ангажирана с дълбокото превръщане на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода сред многонационалната и религиозна османска империя и националната турска страна, учредена въз основата на науката и напредъка.
Явор Сидеров е историк, учител, публицист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли . Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и интернационалните връзки в университети в Западна Австралия и Бъркли, както и в Американския университет в България.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня.
От познаването на българската общественост в Солун, през осъзнаването за националната готовност на българите, до това, което те са постигнали като промяна след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров.
Той прочете предговора на книгата, написан от създателя особено към българското издание . В него се показва, че „ за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк доближава до общество и страна, които са оказали голямо въздействие върху основателя на днешна Турция и върху модернизационната стратегия, която той самичък замисля и ползва. “
Според Сидеров промените, които Мустафа Кемал Ататюрк прави - всяка поотделно, са сложни, а взети дружно наподобяват изцяло невъзможни, само че е реалност, че той ги прокарва. „ При това без проливане на кръв. По време на неговото властване промяната на писмеността, промяната на облеклото, ограничението на исляма са големи промени, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е погубен нито един имам. В Република Турция вкарват гласуването за дами преди Франция и Швейцария “, сподели пред публиката във Враца преводачът на книгата.
Getty Първото показване на книгата на български език беше при започване на ноември т.г. в София. Оттогава досега изданието е показана в 19 града в цялата страна . Първият тираж на книгата е продаден, осведоми Явор Сидеров.
Художникът, основал корицата, е Фикрет Окан , ученик на Националното учебно заведение по пластични изкуства и дизайн „ Академик Дечко Узунов ". Роден в Момчилград, през днешния ден той твори в село Габарево, Казанлък. " Видях картината при него и незабавно я запазихме за корицата ", сподели при представянето Явор Сидеров.
Книгата е написана на британски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси. Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни проучвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му ползи са фокусирани върху историята на Комитета за единение и прогрес – организация, ангажирана с дълбокото превръщане на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода сред многонационалната и религиозна османска империя и националната турска страна, учредена въз основата на науката и напредъка.
Явор Сидеров е историк, учител, публицист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли . Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и интернационалните връзки в университети в Западна Австралия и Бъркли, както и в Американския университет в България.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ