Апостолос Циципас: Не съм губил вяра в сина си; вече разграничаваме професионалното от личното
Връзката сред Стефанос и Апостолос Циципас на корта постоянно е била на двете крайности. Бившият номер нееднократно се е изнервял от непрекъснатото говорене на своя татко, като се е случвало да го гони от щаба си по време на мачове и даже един път го удари с ракетата си, само че в същото време признава, че никой не познава играта му, както неговия баща и нямаше да реализира нищо от това, в случай че не е можел да разчита на него.
Световният номер седем в един миг опита да се отдели от своя татко и работеше за малко единствено с Марк Филипусис, само че резултатите бяха надалеч от мечтаните и гъркът разбра, че очевидно най-хубавото решение за него е още веднъж да сплоти сили със своя родител, а двамата през вчерашния ден дружно можеха да се насладят на третата извоювана купа от Стефанос на Мастърса в Монте Катло.
Самият Апостолос признава, че в нито един миг не е изгубил религия в сина си и разкрива по какъв начин той тренира по-усилено и съществено от всеки път:
За неговото изцяло мнение във връзка с шампионата:
- Със сигурност е доста обнадеждаващо, че най-сетне Стеф преодоля всички тези компликации и трудности. Не е значим този реализиран резултат, а това по какъв начин извървя пътя назад към това да се конкурира за огромните трофеи. Синът ми знае какво се изисква, с цел да играе тенис на най-високото допустимо равнище, само че се усещаше душевен съкрушен от всички тези разочароващи за него резултати и това затормозяваше неговата игра. Сега се надявам, че към този момент ще бъде по-освободен на корта и занапред ще имаме доста такива седмици.
За равнището на Циципас през седмицата и внезапното усъвършенстване в играта му:
- Истината е, че това е един от най-хубавите шампионати на Стефанос като равнище на игра в неговата кариера. Успяваше постоянно да влиза в " зоната " и да не излиза от нея за дълъг интервал от време. Мога единствено да го поздравя за нивото на игра и за професионалното му отношение в работния развой. Все отново аз съм преди всичко негов татко и за него от време на време е било мъчно да ме схване напълно в позицията ми на треньор, само че в този момент разграничаваме персоналните от професионалните ни връзки и се влагаме оптимално във всяка една подготовка.
За сложната последна година:
- Никога не съм се съмнявал или губил религия в сина си и това, че още веднъж ще играе тенис на топ равнище. Той към момента е млад, има огромни фантазии и проекти за бъдещето. Като всеки младеж, то той би трябвало да има вяра в своите цели и да се любува на живота. Затова се старая да съм постоянно до него и да му подсещам, че всичко това си коства и би трябвало да се усеща признателен за мястото, на което се намира сега.
За това дали ориста е желала Циципас да стан първенец и имало ли е Божествена интервенция (неотсъдената двойна неточност против Синер):
- Нямаше да бъда тук, в случай че можех да отговоря на този въпрос. Може би нашата позитивна сила изигра някаква роля. Наистина имам вяра, че това е основна част от процеса и всеки ден би трябвало да се разсънваме с такава, с цел да се получава всичко една концепция по-лесно.
Източник: UbiTennis
Световният номер седем в един миг опита да се отдели от своя татко и работеше за малко единствено с Марк Филипусис, само че резултатите бяха надалеч от мечтаните и гъркът разбра, че очевидно най-хубавото решение за него е още веднъж да сплоти сили със своя родител, а двамата през вчерашния ден дружно можеха да се насладят на третата извоювана купа от Стефанос на Мастърса в Монте Катло.
Самият Апостолос признава, че в нито един миг не е изгубил религия в сина си и разкрива по какъв начин той тренира по-усилено и съществено от всеки път:
За неговото изцяло мнение във връзка с шампионата:
- Със сигурност е доста обнадеждаващо, че най-сетне Стеф преодоля всички тези компликации и трудности. Не е значим този реализиран резултат, а това по какъв начин извървя пътя назад към това да се конкурира за огромните трофеи. Синът ми знае какво се изисква, с цел да играе тенис на най-високото допустимо равнище, само че се усещаше душевен съкрушен от всички тези разочароващи за него резултати и това затормозяваше неговата игра. Сега се надявам, че към този момент ще бъде по-освободен на корта и занапред ще имаме доста такива седмици.
За равнището на Циципас през седмицата и внезапното усъвършенстване в играта му:
- Истината е, че това е един от най-хубавите шампионати на Стефанос като равнище на игра в неговата кариера. Успяваше постоянно да влиза в " зоната " и да не излиза от нея за дълъг интервал от време. Мога единствено да го поздравя за нивото на игра и за професионалното му отношение в работния развой. Все отново аз съм преди всичко негов татко и за него от време на време е било мъчно да ме схване напълно в позицията ми на треньор, само че в този момент разграничаваме персоналните от професионалните ни връзки и се влагаме оптимално във всяка една подготовка.
За сложната последна година:
- Никога не съм се съмнявал или губил религия в сина си и това, че още веднъж ще играе тенис на топ равнище. Той към момента е млад, има огромни фантазии и проекти за бъдещето. Като всеки младеж, то той би трябвало да има вяра в своите цели и да се любува на живота. Затова се старая да съм постоянно до него и да му подсещам, че всичко това си коства и би трябвало да се усеща признателен за мястото, на което се намира сега.
За това дали ориста е желала Циципас да стан първенец и имало ли е Божествена интервенция (неотсъдената двойна неточност против Синер):
- Нямаше да бъда тук, в случай че можех да отговоря на този въпрос. Може би нашата позитивна сила изигра някаква роля. Наистина имам вяра, че това е основна част от процеса и всеки ден би трябвало да се разсънваме с такава, с цел да се получава всичко една концепция по-лесно.
Източник: UbiTennis
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ