Хилядолетната връзка между кучето и човека: Кое я прави толкова уникална?
Връзката сред кучето и индивида е изключителна и това е потвърдено във времето. Още от момента на раждането си кученцата имат невероятната дарба да взаимодействат с нас, хората.
Екип откриватели от Университета в Аризона в свое изследване добави нови линии към разгадаването на това комплицирано и изумително взаимоотношение. Учените са работили в продължение на доста години, с цел да схванат по какъв начин мислят и вземат решение проблеми, по какъв начин тези им умения се развиват през живота им и доколко предишният опит и генетиката играят роля в този развой.
Известно е, че възрастните кучета обръщат огромно внимание на стойката, жестовете и погледа на стопанина си и интерпретират тези сигнали съгласно подтекста. Това обаче не важи в същата степен и за малките кученца. Въпреки това е видяно, че още преди да бъдат отделени от майка си и да се причислят към новото си семейство, те са в положение да намерят скрита храна (например под непрогледен предмет), следвайки посочената им от човек посока. Доколко това се дължи на дресировката и до каква степен е вродена (генетична) дарба?
Изследователите са провели опити с към 400 кученца на възраст осем седмици като са ги предиздвикали да извършват едни и същи задания, с цел да дефинират дали реагират вярно на знак от човек, да вземем за пример пръст, сочещ в дадена посока.
Анализът на данните е посочил, че 40% от с хората е избрана генетично, което е висок резултат. „ От ранна възраст кучетата демонстрират обществени умения, сходни на тези при хората и тези им умения се основават на мощен генетичен съставен елемент “, споделят създателите на проучването. „ Това може би ни отпраща към процеса на опитомяването на кучето, когато евентуално от популацията на вълците са били отделяни тези животни, които са посочили податливост да поддържат връзка с хората. "
Трябва да се добави, че интензивността на кученцата по време на тези опити е била мощно повлияна от обстоятелството, че индивидът е този, който инициира и подтиква взаимоотношението, по-специално посредством мощен глас, присъщ звук и избран темп. Специалистите не престават проучванията си, с цел да разпознават характерните гени, които способстват за това ранно държание при кучетата, като изследват разнообразни аспекти на тяхната среда, които могат да повлияят на обществените и познавателните им умения.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Екип откриватели от Университета в Аризона в свое изследване добави нови линии към разгадаването на това комплицирано и изумително взаимоотношение. Учените са работили в продължение на доста години, с цел да схванат по какъв начин мислят и вземат решение проблеми, по какъв начин тези им умения се развиват през живота им и доколко предишният опит и генетиката играят роля в този развой.
Известно е, че възрастните кучета обръщат огромно внимание на стойката, жестовете и погледа на стопанина си и интерпретират тези сигнали съгласно подтекста. Това обаче не важи в същата степен и за малките кученца. Въпреки това е видяно, че още преди да бъдат отделени от майка си и да се причислят към новото си семейство, те са в положение да намерят скрита храна (например под непрогледен предмет), следвайки посочената им от човек посока. Доколко това се дължи на дресировката и до каква степен е вродена (генетична) дарба?
Изследователите са провели опити с към 400 кученца на възраст осем седмици като са ги предиздвикали да извършват едни и същи задания, с цел да дефинират дали реагират вярно на знак от човек, да вземем за пример пръст, сочещ в дадена посока.
Анализът на данните е посочил, че 40% от с хората е избрана генетично, което е висок резултат. „ От ранна възраст кучетата демонстрират обществени умения, сходни на тези при хората и тези им умения се основават на мощен генетичен съставен елемент “, споделят създателите на проучването. „ Това може би ни отпраща към процеса на опитомяването на кучето, когато евентуално от популацията на вълците са били отделяни тези животни, които са посочили податливост да поддържат връзка с хората. "
Трябва да се добави, че интензивността на кученцата по време на тези опити е била мощно повлияна от обстоятелството, че индивидът е този, който инициира и подтиква взаимоотношението, по-специално посредством мощен глас, присъщ звук и избран темп. Специалистите не престават проучванията си, с цел да разпознават характерните гени, които способстват за това ранно държание при кучетата, като изследват разнообразни аспекти на тяхната среда, които могат да повлияят на обществените и познавателните им умения.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ