Връзката им носи следите на епоха, в която компромисите често

Връзката им носи следите на ера, в която компромисите постоянно идват от страна единствено на дамата. Обичта им е белязана от непреодолими разлики и кариерни водовъртежи, от изневери, прошки, още изневери и доста стаена болежка. Това е една история за сигурния заслон, който душите непрекъснато търсят да намерят, за обещанията, за киното, за славата, въобще една история за любовта.

Тя е Симона Хенриета Шарлота Каминкер от Висбаден, Германия. Таткото, евреин с полски корени, е почитан преводач, който работи за ОН. Майката е френска каталочика до мозъка на костите си, чието моминско име Симон ще присвои за собствен артистичен псевдоним, с който в следствие ще се прочуе. Напористата актриса си пробива път в кино промишлеността, участвайки във филми, снимани по време на Окупацията – много самоуверено начинание от страна на някого, който е на половина евреин…

Първите й функции са все на проститутки, само че мъжката аудитория главно няма нищо срещу да я вижда в такова амплоа. Филмът “Въртележката ” от 1952-а година, в който взе участие, даже за малко е неразрешен за прожектиране в Ню Йорк, тъй като цензурата го е оценила като безсрамен. Само че това не пречи на Симон да продължи да печели възторженостти, популярност и кино награди с функциите си на лека жена.

В края на 50-те години няма човек във Франция, който да не разпознава красивото й лице с котешки очи, изразително извити вежди и фешън подстригани руси къдрици. Филмите, в които се снима, са бокс-офис бомби за това време – “Терез Ракен ”, “Дяволки ”, “Коръбът на глупците ”, “Смъртоносна спекулация ”…

Жени се младичка, едвам 22-годишна, за режисьора Ив Алегре, от който ражда единственото си дете – Катрин. Ама какво нещо е ориста! Вторият й брачен партньор също ще се споделя Ив, единствено че животът с него ще бъде доста, доста по-интересен, динамичен и… трагичен!

И той като първата си брачна половинка не се ражда с името, с което става прочут. Ив Монтан, както го знаем, е в действителност Иво Ливи – наследник на производител на метли и лоялен болшевик и на вманиачена католичка от италианското градче Монсумано Терме. За да избяга от фашисткия режим, фамилията емигрира във Франция през 1923 година

Преди да стартира да се изявява като артист в мюзик холове, Ив работи в салона за хубост на сестра си в Марсилия. През 1944 година за огромната сцена го открива Едит Пиаф, която го прави освен част от антуража си, само че и собствен ухажор. Ив Монтан бързо набира популярност, изпявайки шлагер след шлагер. Интересното му лице с типично италианско тарикатско лъчение се харесва на филмаджиите и предложенията за функции заваляват отвред.

“Златният гълъб ”
Топлата вечер на 19 август 1949 година постепенно се спуска над Сен Пол де Ванс. 27-годишният Ив вечеря в страноприемницата “Златният гълъб ” дружно с китариста Анри Крола и пианиста Боб Кастела. Тъкмо отварят втора бутилка вино, когато в ресторанта пристъпя Симон Синьоре, повела за ръка дребната Катрин. Придружава ги поетът Жак Превер. В момента, в който погледите на Ив и Симон се срещат, пеперуди стартират да пърхат в стомасите и на двамата. Буквално полудяла от обич, Симон мигновено напуща брачна половинка си и дружно с щерка си се мести в жилището на Монтан. Женят се през 1951 година Съвместният им живот продължава 35 години…

Симон в никакъв случай не е подозирала, че може да обича някого толкоз мощно и с такава отдаденост. Страстта й към Монтан е толкоз мощна, пламенна и непреклонна, че нищо и никого през годините не съумява да отслабят и на йота. Въпреки че скоро ще й стане ясно, че Монтан не е от тима на правилните съпрузи. Симон обича да споделя, че е негово групи номер едно и би го последвала даже на Луната. Тя толкоз ревностно брани Ив от рецензиите, че в случай че някой даже дръзне да прояви песимизъм по повод статуса му на кумир, тя мигновено го изключва от приятелския им кръг и го изпраща в трета глуха.

Обаче колкото мощно обича Монтан, толкоз мощно го и ревнува. И, несъмнено, най-много от младите актриси, с които се снима. Въпреки че Симон го дебне като орлица, Ив въпреки всичко изкусно съумява да съблазнява старлетките “зад кулисите ”. Симон знае за похожденията му и страда. Общоизвестен факт е, че прекалено много болежка вършат и от най-хубавия човек злобен отмъстител. А болката от измяната просто разяжда тялото и душата на Симон и я карат да се държи несъответстващо. Монтан се оказва в състояние, че нито може да живее без нея, нито с нея. Затова и гледа да прекарва колкото се може повече време отвън дома, а любовниците сменя като носни кърпички. И по този начин един ден през 1960 година, когато в живота им се появява Мерилин Монро.

*Groupie (англ.) – жаргонна дума за почитател, който следва на всички места обичания музикант или група по време на турнета.

Монтан и Синьоре напущат Париж, с цел да заживеят в Холивуд, където Монтан ще снима музикалната комедия “Let’s Make Love ” дружно с Мерилин Монро. Докато текат фотосите, на Симон й се постанова да се върне в Европа поради професионалните й задължения. Тя го прави с огромно отвращение и свито сърце, тъй като усеща, че от ден на ден губи Ив. На всеки му е ясно какво следва оттук насетне. По това време Монро е омъжена за фамозния драматург Хенри Милър, само че бракът им не върви изключително добре и тя без всевъзможни скрупули се впуска в буйна връзка с френския си сътрудник. Двамата артисти не поставят особени старания да се крият, а и Симон не е сляпа, тъй че скоро всички в Холивуд към този момент знаят за извънбрачните занимания на Монро и Монтан. Въпреки че се усеща извънредно засегната, Симон въпреки всичко съумява с класа и достолепие да държи брачния фронт. На всички, които дръзват да я обиден по болното й място, тя отвръща: “Щом Мерилин Монро е влюбена в мъжа ми, значи има добър усет. А и познавате ли доста мъже, които биха й устоили? ” В последна сметка Монтан се връща при жена си. Разкаянието е налице, само че пукнатината в връзките им към този момент е станала с размерите на бездна.

Това, което се случва след това, единствено потвърждава, че в мача на живота ориста от време на време е бруталеният състезател в противниковия тим. Обожаваната актриса и единствената французойка, удостоена с “Оскар ” (преди Жулиет Бинош през 97-а), се разсънва един ден, с цел да откри, че времето е нанесло непоправими вреди на хубостта й. Житейският факт на стараеенето е нещо, пред което мъжете и дамите, изключително в шоу бизнеса, в никакъв случай не са били равнопоставени. Ами в този момент какво да прави? Да стартира да се маже със скъпи подмладяващи лосиони, да легне под ножа на пластичния хирург, какво? Не! С присъщата си непреклонност Симон се изправя самоуверено против следващото предизвикването на мръсницата-съдба. Решава, че няма да крие нищо: нито бръчките, нито торбичките под очите, нито отпуснатото тяло. И стартира да приема единствено функции, подхождащи на възрастта и външността й. “Или ме взимате каквато съм, или ме оставяте на мира! ”

Всъщност Симон Синьоре толкоз се вманиачава в новото си амплоа на “стара чанта ”, че в един миг преднамерено се състарява, с цел да изиграе може би ролята на живота си – тази на фамозната Мадам Роза в едноименния филм от 1977 година Монтан е безусловно срещу тя да изиграе оживяла от Аушвиц пенсионирана продажница, която след войната се нагърбва с нелеката задача да се грижи за бедстващите деца на други проститутки. Пука ли й обаче на Симон? Не и в този случай. Всъщност към този момент въобще не. Наясно е, че брачният партньор й има сериозна връзка с Карол Емиел, връзка, която в следствие ще премине в брачна такава.

За да не се срине, на Симон са й нужни “патерици ”. И тя намира своите в лоното на литературата. Излива цялата мъка, събрала се в душата й, в автобиографичната книга “Носталгията не е към този момент това, което беше ”. Но с изключение на в писането, намира разтуха още в алкохола и цигарите. Лошите й привички последователно довършват злокобното дело, което времето е почнало да предизвиква на тялото й.

На 30 септември 1985 година, след месеци на ужасни премеждия, 64-годишната Симон Синьоре губи борбата с рака на панкреаса. Това е тъжният завършек на дребната полска еврейка, за която нищо в живота не е по-важно от любовта, която се заражда в сърцето през един августовски ден на 1949 година А всичко останало е единствено кино…

P.S. През 2004 година Катрин Алегре, дъщерята на Синьоре, издава автобиографията си “Един свят надолу с главата ”, в която упреква пастрока си Ив Монтан, че за първи път я е насилил полово, когато е била едвам на пет, и е траял да го прави и през идващите години. Въпреки неприятните мемоари от предишното обаче, Катрин също по този начин твърди, че двамата са намерили път към помиряването и тя е съумяла да му елементарни.

Ив Монатн умира, покосен от инфаркт, на 9 ноември 1991 в Сен Пол де Ванс. Погребан е до първата си брачна половинка, Симон, в парижкото гробище Пер Лашез.