ИПИ: Вратата за еврото е отворена от 1 януари 2026 г.
Вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 година Това показва Институтът за пазарна стопанска система след данните за инфлацията през декември, публикувани от Евростат.
Уточнява се, че най-често, когато се приказва за инфлация, се има поради или месечна инфлация (промяна на цените по отношение на предходния месец), или годишна инфлация (промяна на цените по отношение на същия месец на миналата година). Нормално е откривателите да гледат повече годишната инфлация, защото желаят да заловен по-дълги процеси, а не просто динамичност на цените месец за месец, означават от ИПИ.
Критерият за еврозоната обаче стъпва на различен индикатор - средногодишна инфлация. Това на процедура е междинното равнище на годишната инфлация в последните 12 месеца, т.е. януари 2024 година по отношение на януари 2023 година и така нататък
ИПИ показва, че този индикатор демонстрира резистентност на ценовата непоклатимост, защото е неподвижен и се въздейства по-малко от някакви придвижвания в един съответен миг.
Да плащаме в евро от 1 януари 2026 година - реален сюжет съгласно Петър Ганев
Въпреки цялостната политическа бъркотия в страната
Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6% , до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз е надлежно 0,9% в Литва, 1% във Финландия и 1,1% в Италия.
Критерият взима междинното от трите страни с най-ниска инфлация - в тази ситуация това е тъкмо 1%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е. отклонението на България е 0,1%, разясняват от Института.
В този смисъл към декември 2024 година критерият не е изпълнен в чист тип. Посочва се, че постоянно когато се пресмята критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка, някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, защото се отклонява доста (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от Европейски Съюз. Ако това се приложи единствено за последната -Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се покачва до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България към този момент извършва критерия, акцентират от ИПИ.
Димитър Главчев отброява дните до еврозоната
Оптимист и за решението на Конституционен съд за изборите
До тази сметка обаче нямало смисъл да се прибягва, защото упованията са през януари 2025 година средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се резервира същият или да се усили, защото наклонността в Европа се обърна и цените се повишават.
Средногодишната инфлация ще се резервира на сходни равнища в първата половина на годината, тъй че страната ни по-скоро влиза в интервал (в рамките на тази година), в който ще дава отговор на критерия.
Това значи, че най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година
ИПИ отбелязва, че пътят е в огромна степен механически, защото главните политически стъпки и промени в законодателството към този момент са направени.
Уточнява се, че най-често, когато се приказва за инфлация, се има поради или месечна инфлация (промяна на цените по отношение на предходния месец), или годишна инфлация (промяна на цените по отношение на същия месец на миналата година). Нормално е откривателите да гледат повече годишната инфлация, защото желаят да заловен по-дълги процеси, а не просто динамичност на цените месец за месец, означават от ИПИ.
Критерият за еврозоната обаче стъпва на различен индикатор - средногодишна инфлация. Това на процедура е междинното равнище на годишната инфлация в последните 12 месеца, т.е. януари 2024 година по отношение на януари 2023 година и така нататък
ИПИ показва, че този индикатор демонстрира резистентност на ценовата непоклатимост, защото е неподвижен и се въздейства по-малко от някакви придвижвания в един съответен миг.
Да плащаме в евро от 1 януари 2026 година - реален сюжет съгласно Петър Ганев
Въпреки цялостната политическа бъркотия в страната
Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6% , до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз е надлежно 0,9% в Литва, 1% във Финландия и 1,1% в Италия.
Критерият взима междинното от трите страни с най-ниска инфлация - в тази ситуация това е тъкмо 1%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е. отклонението на България е 0,1%, разясняват от Института.
В този смисъл към декември 2024 година критерият не е изпълнен в чист тип. Посочва се, че постоянно когато се пресмята критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка, някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, защото се отклонява доста (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от Европейски Съюз. Ако това се приложи единствено за последната -Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се покачва до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България към този момент извършва критерия, акцентират от ИПИ.
Димитър Главчев отброява дните до еврозоната
Оптимист и за решението на Конституционен съд за изборите
До тази сметка обаче нямало смисъл да се прибягва, защото упованията са през януари 2025 година средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се резервира същият или да се усили, защото наклонността в Европа се обърна и цените се повишават.
Средногодишната инфлация ще се резервира на сходни равнища в първата половина на годината, тъй че страната ни по-скоро влиза в интервал (в рамките на тази година), в който ще дава отговор на критерия.
Това значи, че най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година
ИПИ отбелязва, че пътят е в огромна степен механически, защото главните политически стъпки и промени в законодателството към този момент са направени.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ