,fit(968:545)&13:28:32)
Пламен Андреев: Израснах с грешките и трудните моменти
Вратарят на младежкия народен тим на България до 21 години и испанския Расинг СантандерПламен Андреев приказва в подкаста на Българския футболен съюз. В новия епизод стражът, благосъстоятелност на Фейенорд, споделя за хубавите и неприятните моменти в своята кариера. Юношата на Левски признава с усмивка, че точно посредством и на грешките и компликациите е съумял да измине дългия път до Ередивизи и Ла Лига 2.
,fit(478:270) )
Пламен Андреев не позволи гол в дебюта си за Расинг Сантандер
„ Пътят бе много дълъг, макар че ми се коства, че всичко стана много бързо до прекосяването ми в Нидерландия. Беше и мъчно, няма да неистина. В Левски записах дебют на 16 години (б.а влиза като запаса против Черно море на „ Тича “). На същата възраст започнах като титуляр и в първия кръг от новия сезон против Славия, което ми е един от най-хубавите мемоари. След това пристигна Станимир Стоилов, който ми повери Купата на България и капитанската лента, което бе огромна отговорност, само че аз бях подготвен за нея. На 17 завоювах Купата и статутът ми стана малко по-различен, тъй като си мисля, че пазих на положително равнище.
Така пристигна време за идната крачка – да се боря с Николай Михайлов, който извънредно доста ми помагаше от самото начало. Беше ми огромна опора в сложните моменти. След това той направи неточности в европейските мачове и пристигна моят късмет, мисля, че го „ захапах “ и съвсем до края не го пусках. Имаше, несъмнено, съмнения – мачовете с Лудогорец и ЦСКА, които бяха един след различен. Тогава бях обезверен душевен, само че това са уроци, които ги учиш…пътят на гения е подобен - би трябвало да се учиш от всичко, нищо не се случва инцидентно. Трябва да минеш през тези интервали, тъй като в този момент съм по-силен душевен и ще съм подготвен за тези обстановки. “
Андреев описа за първите му усещания във Фейенорд, диалозите с Робин ван Перси и дебютът за България, пристигнал през 2020 година. Разкрива и нещо изненадващо – едвам след мача с Херенвеен в неговия дебют схваща, че гол във вратата му е отбелязал Християн Петров.
„ Пътят бе много дълъг, макар че ми се коства, че всичко стана много бързо до прекосяването ми в Нидерландия. Беше и мъчно, няма да неистина. В Левски записах дебют на 16 години (б.а влиза като запаса против Черно море на „ Тича “). На същата възраст започнах като титуляр и в първия кръг от новия сезон против Славия, което ми е един от най-хубавите мемоари. След това пристигна Станимир Стоилов, който ми повери Купата на България и капитанската лента, което бе огромна отговорност, само че аз бях подготвен за нея. На 17 завоювах Купата и статутът ми стана малко по-различен, тъй като си мисля, че пазих на положително равнище.
Така пристигна време за идната крачка – да се боря с Николай Михайлов, който извънредно доста ми помагаше от самото начало. Беше ми огромна опора в сложните моменти. След това той направи неточности в европейските мачове и пристигна моят късмет, мисля, че го „ захапах “ и съвсем до края не го пусках. Имаше, несъмнено, съмнения – мачовете с Лудогорец и ЦСКА, които бяха един след различен. Тогава бях обезверен душевен, само че това са уроци, които ги учиш…пътят на гения е подобен - би трябвало да се учиш от всичко, нищо не се случва инцидентно. Трябва да минеш през тези интервали, тъй като в този момент съм по-силен душевен и ще съм подготвен за тези обстановки. “
Андреев описа за първите му усещания във Фейенорд, диалозите с Робин ван Перси и дебютът за България, пристигнал през 2020 година. Разкрива и нещо изненадващо – едвам след мача с Херенвеен в неговия дебют схваща, че гол във вратата му е отбелязал Християн Петров.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ