Връщайки се у дома след работа, бащата на семейството решил

Връщайки се вкъщи след работа, бащата на фамилията решил умерено да гледа футболен мач без да се обвързва с домашни или наставнически отговорности. Изобщо не желал да се занимава с приспиването на крещящите деца. Тази вечер обаче всичко било предопределено да се промени – затръшвайки вратата, брачната половинка си тръгнала, дефинитивно изгубила самообладание. Децата останали сами с татко си. Спокойният мъжки свят с бира на дивана внезапно се преобърнал. Ето какво написал брачният партньор на жена си няколко дни по-късно: „ Скъпа моя, Скарахме се преди няколко дни. Прибрах се, бях рухнал от отмалялост. Беше 20:00 и просто желаех да падна на дивана и да виждам мача. Ти също беше в неприятно въодушевление и също беше извънредно изтощена. Децата се караха, а момчето крещеше, до момента в който го слагаше да спи. Увеличих силата на звука, тъй че да не го слушам. „ Няма да умреш, в случай че ми окажеш помощ малко и допринесеш за възпитанието на децата? “ попита ме ти, намалявайки звука. Отговорих сопнато: „ Работих през целия ден, с цел да можеш да си стоиш у дома и да си играеш на къща за кукли от самото начало “. Започна кавга, заваляха едно след друго обвинявания. Ти плачеше, тъй като беше изтощена и ядосана. Наговорих ти доста неща. Ти изкрещя, че не можеш повече. Тогава ти избяга от у дома и ме остави сама с децата. Трябваше самичък да им направя вечеря и да ги сложа да спят. Не се върна на другия ден. Взех си почивен ден от работа и останах у дома с децата. Преминах през всички сълзи и недоволства. Цял ден тичах из къщи, без даже да имам свободен миг да се изкъпя. Едновременно топлех мляко, облякох децата и измих кухнята. Едновременно. Бях заключен у дома през целия ден, некадърен да приказвам с човек на възраст над 10 години. Нямах опция да седна обикновено на масата и да се насладя на храната – от самото начало трябваше да виждам децата.   Чувствах се толкоз отпаднал, че можех да дремя умерено 20 часа, само че това е невероятно, тъй като бебето се буди и пищи на всеки три часа. Живях без теб два дни и една нощ. И разбрах всичко. Разбрах по какъв начин се уморяваш. Разбрах, че да си майка е непрекъсната жертва. Разбрах, че е доста по-трудно от това да седнал съм 10 часа в офиса и да вземам съществени финансови решения. Разбирам, че си пожертвала кариерата и материалната си независимост, с цел да си покрай децата. Разбрах какъв брой е мъчно, когато финансовото ти положение не зависи от теб, а от колегата ти. Разбрах какво жертваш, когато откажеш да отидеш с другари на празненство или във фитнеса. Та ти нямаш време да правиш това, което обичаш, и даже да спиш. Разбрах по какъв начин се чувстваш, когато си затворена с децата и ти липсва всичко, което се случва в близост. Разбрах за какво се обиждаш, когато майка ми подлага на критика методите ти на родителство. Никой не схваща децата по-добре от майка им. Разбрах, че майките носят най-голямата отговорност в обществото. Никой, за жалост, не прави оценка това. Не ти пиша това писмо единствено с цел да ти кажа какъв брой доста ми липсваш. Не желая нито един твой ден да мине без тези думи: „ Много си смела, вършиш страхотна работа и ти се удивлявам! “ Ролята на брачната половинка, майката и домакинята в обществото, като най-важна, в действителност е минимум ценена. Пратете това писмо на приятелите си, с цел да стартираме в последна сметка всички да ценим най-важната специалност на света – специалността на майките.