Връщането на втория проучвателен мандат неизпълнен от страна на ПП-ДБ

Връщането на втория изследователски мандат несбъднат от страна на ПП-ДБ и очертаващата се вероятност за нови предварителни избори сложиха на напред във времето тематиката за промени в изборното законодателство.  социологът Елена Дариева от „ Насока " и политологът проф. Милена Стефанова проучиха политическата обстановка и рисковете пред честността на вота.

Проф. Стефанова означи като изненада „ появяването на Надежда Йорданова като официално изпълняваща функционалността " при връщането на мандата. Според нея процедурата е протекла проформа. „ Не се прави по метода, по който тя го показва ", разяснява политологът.

Елена Дариева изрази съществени опасения по отношение на желанията за промени в Изборния кодекс в последния миг. „ Винаги повтаряме, че директно в навечерието на избори да се отваря изборното законодателство не е добре. Често това се прави под натиска на изкушението на ръководещите да трансформират разпоредбите, с цел да завоюват прелиминарен бонус, само че тези тънки сметки постоянно се оказват с бумерангов резултат ", акцентира тя.

► Как да се подсигурява честността на вота?

По отношение на технологията на гласоподаване, проф. Стефанова беше безапелационна, че машините или електронните технологии не вземат решение казуса с честността на изборите. Тя предложи различен метод: „ Трябва да се търси път към професионализация на изборната администрация, понижаване на броя на секционните комисии и прекачване на броенето в преброителни центрове след разбъркване на бюлетините от няколко секции, с цел да се избегне следеният избор ".

Социологът Елена Дариева добави, че единственото дейно „ лекарство " против купения и следен избор е високата изборна интензивност. Цитирайки Дюркем, тя уточни, че когато „ мрежата е огромна, дребните рибки изпадат през дупките ", визирайки минимизирането на тежестта на манипулирания избор при всеобщо гласоподаване.

►В очакване на третия мандат и ролята на президента

Анализаторите разискаха и хипотезите за възможен политически план на президента Румен Радев. Проф. Стефанова изрази мнение, че президентът е „ изтървал момента " за влизане на партийния терен и сега би попаднал в спор на ползи, в случай че назначи длъжностен кабинет и по-късно излезе от президентската институция. „ Тогава той става един от всички, безусловно еднакъв с тях, и тогава ще го смажат ", разяснява тя.

► Ще има ли висока изборна интензивност?

Относно възможната дата на изборите - 29 март, Елена Дариева предизвести за риск от ниска интензивност заради пролетната почивка на учениците. „ Трудово дейните още занапред са възнамерявали екскурзии и отпуски. Тогава упованията за по-висока изборна интензивност може да катастрофират. Ще има директна електорална вреда точно на техния вид гласоподаватели ", заключи тя, визирайки огромните политически обединения.

Технологичните промени в гласуването няма да решат казуса с недоверието, в случай че политиците не трансформират метода, по който поддържат връзка с гласоподавателите. Около тази теза се сплотиха журналистът Емилия Милчева  и политическият анализатор Георги Харизанов  в предаването „ Твоят ден " по NOVA NEWS. Според тях разногласията за метода на гласоподаване сега по-скоро ускоряват подозренията, в сравнение с да дават сигурност.

Според Емилия Милчева в обществото има „ тотално съмнение " към изборния развой. Тя акцентира, че за жителите е доста по-важно кой управлява самия развой, а не просто каква техника се употребява в секциите.

„ Честността на вота е едно от най-важните неща, дружно със състава на служебното държавно управление и това кой ще бъде министър на вътрешните работи ", съобщи Милчева.

Тя добави, че при липса на доверие даже най-съвършените технологии не оказват помощ, защото всеки член на комисия може да направи бюлетината невалидна, като просто я надраска с химикал.

Георги Харизанов означи, че политиците позволяват неточност, като слагат знак за тъждество сред почтени избори и потреблението само на машини. Той напомни, че в Европа няма процедура да се гласоподава единствено с устройства, само че това не прави изборите там нечестни.

„ Изцяло машинен избор в Европа няма. Това, че другите страни гласоподават на хартия, не значи, че техните избори са нечестни ", уточни Харизанов.

Анализаторът обясни и тематиката за Венецуела, като посочи, че Николас Мадуро не е спечелил поради машините, а просто не е признал резултатите от вота, който е изгубил, и е узурпирал властта.

Като решение за усмиряване на напрежението Милчева предложи да се употребява американският опит. Това включва осъществяването на случайни инспекции след края на изборния ден. При тях данните от паметта на машините се съпоставят с хартиените разписки в кутиите. Според журналиста това е действителен метод да се потвърди пред обществото дали има разминавания в отчитането на гласовете.