Лимитите - ограничават ли правата на пациентите, контролират ли ефективно разходите на болниците?
„ Връщането на лимитите значи тъпчене на правовия ред от страна на Народното събрание. Конституционният съд е показал, че по този метод се нарушава правото на здравно обезпечаване на лицата, правото им на налична помощ. Незачитането на решението на Конституционния съд от Народно събрание е противоправно. Самите народни представители имат като главно обвързване да съблюдават Конституцията “. Това сподели пред БНР адв. Силвия Величкова от Сдружението за развиване на българското опазване на здравето. Тя бе безапелационна, че за хората значи, че се нарушава правото им на налична здравна помощ. Юристката е юрист по делата за анулация на лимитите, представляващ Сдружението на частните лечебни заведения.
„ Аз като пациент би трябвало да се съобразя с това, че някаква болница има избран по административен ред предел. Трябва да избера по-малко натоварена, или такава, която не ми подхожда по някакъв аршин или която може би не предлага толкоз положително качество “, разяснява още адв. Величкова.
„ През последните няколко години се следи интензивно увеличение на надлимитната активност на лечебните заведения у нас – регистрира се по-голям размер оказана здравна помощ по отношение на плануваното, по което заплаща Здравната каса. С отпадането на лимитите през 2024-а година тази активност доближава до 400 милиона лв. “, разяснява пък адв. Пламен Таушанов, който е представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК.
Според адв. Таушанов прогнозните размери от действия на дадена болница се дефинират съгласно направеното в предишна година или през последните три месеца, а това може да включва и нови действия, позволени на болничното заведение.
„ Връщането на лимитите значи, че Касата няма да заплаща над посочените в самостоятелните контракти размери и стойности на здравна помощ. Ще ограничи тази така наречен надлимитна активност, която за предходната година беше към 400 милиона или 10% от бюджета на лечебните заведения. Такава надлимитна активност не е имало в никакъв случай. Тези 400 млн. лева значат 200 хиляди хоспитализации. Сега като бъде отворен запасът на касата през септември, тези пари ще отидат за тези заплащания “, изясни юристът.
Той обаче изрази мнение, че няма доказателства, че лимитите лимитират достъпа на хората до здравна помощ, а има единствено хипотетична опция за това.
„ Пациентът има право да бъде лекуван в лечебното заведение, в което желае. Ако обещано лечебно заведение доближи така наречен планиран размер, то ще извърши надлимитна активност, когато касата е взела такова решение и разрешила да се извърши. Преди да се вземе това решение е било тествано “.
Юристът сподели още, че е песимистичен във връзка с инспекциите на касата, тъй като те се правят 10-15-30 дни след хоспитализацията и връзката сред наличната документи и пациента е изцяло изгубена. „ Аз съм песимистичен по отношение на успеваемостта от тези инспекции “, съобщи юристът.
Според адв. Величкова механизмът на лимитите не съумява да управлява разноските за болнична помощ.
„ Конституционният съд също разяснява в претекстовете си, че този модел е финансово неефикасен и не реализира задачите си от позиция на разхода на Здравната каса. Той третира еднообразно както подправените, по този начин и действителните хоспитализации. Това е един опит за ограничение на разход и той е несполучлив “, сподели тя.
Механизмът на лимитите има за цел да обезпечи предвидимост на бюджета на Касата, а не да лимитира разноските за болнична помощ, счита пък адв. Таушанов.
„ Аз като пациент би трябвало да се съобразя с това, че някаква болница има избран по административен ред предел. Трябва да избера по-малко натоварена, или такава, която не ми подхожда по някакъв аршин или която може би не предлага толкоз положително качество “, разяснява още адв. Величкова.
„ През последните няколко години се следи интензивно увеличение на надлимитната активност на лечебните заведения у нас – регистрира се по-голям размер оказана здравна помощ по отношение на плануваното, по което заплаща Здравната каса. С отпадането на лимитите през 2024-а година тази активност доближава до 400 милиона лв. “, разяснява пък адв. Пламен Таушанов, който е представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК.
Според адв. Таушанов прогнозните размери от действия на дадена болница се дефинират съгласно направеното в предишна година или през последните три месеца, а това може да включва и нови действия, позволени на болничното заведение.
„ Връщането на лимитите значи, че Касата няма да заплаща над посочените в самостоятелните контракти размери и стойности на здравна помощ. Ще ограничи тази така наречен надлимитна активност, която за предходната година беше към 400 милиона или 10% от бюджета на лечебните заведения. Такава надлимитна активност не е имало в никакъв случай. Тези 400 млн. лева значат 200 хиляди хоспитализации. Сега като бъде отворен запасът на касата през септември, тези пари ще отидат за тези заплащания “, изясни юристът.
Той обаче изрази мнение, че няма доказателства, че лимитите лимитират достъпа на хората до здравна помощ, а има единствено хипотетична опция за това.
„ Пациентът има право да бъде лекуван в лечебното заведение, в което желае. Ако обещано лечебно заведение доближи така наречен планиран размер, то ще извърши надлимитна активност, когато касата е взела такова решение и разрешила да се извърши. Преди да се вземе това решение е било тествано “.
Юристът сподели още, че е песимистичен във връзка с инспекциите на касата, тъй като те се правят 10-15-30 дни след хоспитализацията и връзката сред наличната документи и пациента е изцяло изгубена. „ Аз съм песимистичен по отношение на успеваемостта от тези инспекции “, съобщи юристът.
Според адв. Величкова механизмът на лимитите не съумява да управлява разноските за болнична помощ.
„ Конституционният съд също разяснява в претекстовете си, че този модел е финансово неефикасен и не реализира задачите си от позиция на разхода на Здравната каса. Той третира еднообразно както подправените, по този начин и действителните хоспитализации. Това е един опит за ограничение на разход и той е несполучлив “, сподели тя.
Механизмът на лимитите има за цел да обезпечи предвидимост на бюджета на Касата, а не да лимитира разноските за болнична помощ, счита пък адв. Таушанов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




