Връщането на 20% ДДС върху хляба и брашното е сред

Връщането на 20% Данък добавена стойност върху хляба и брашното е измежду заложените точки в плана на бюджет за 2025 година на Финансовото министерство. Новината за връщането на ставката не се възприе добре от хлебопроизводителите. Основният им претекст е, че това ще принуди огромна част от тях да отидат в сивия бранш на стопанската система. Недоволство пристигна и от страна на зърнопроизводителите, които се оповестиха срещу сметките за няколко пера на бранш " Земеделие ”.

Припомняме, че нулевият % влезе в действие през 2020 година по време на Коронавирус рецесията, с цел да компенсира сектора и да не докара до скок на цените за потребителите. По данните на Националния статистически институт обаче можем да забележим, че годишно брашното нараства приблизително с 10-20 стотинки за кг. Движението при хляба даже е по-динамично - от 10 стотинки до цели 50 през 2022 година.

Възможността от 1 януари хлябът да нарастне не се възприе положително и от потребителите.

Производителите пък дефинираха връщането на Данък добавена стойност от 20% върху брашното и хляба като удар по купувачите. " Не е заслужено българите на 1 януари да осъмват с нови цени на хляба, които са резултат на политическо решение ”, безапелационен е ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. От сектора допълват, че смяната няма да докара до мечтаното наливане на повече пари в държавната хазна посредством по-високия налог. " В рамките на 3 години и половина – до 2023 година в това число, браншът е внесъл 1 милиард и 100 милиона лв. под формата на корпоративен налог, налог на физически лица и налог дял. Ако се върне Данък добавена стойност от 20%, упованията са, че половината от сектора ще мине в сивата стопанска система. Никога повече такива пари няма да влизат в бюджета ”, твърди Кукушева.

На противоположното мнение са икономисти. Според тях през последните години повишаването на питателните артикули е било натурален ход в стопанската система ни. Те дефинираха недоволството на хлебопроизводителите като безпричинно, защото без значение от ставката, растеж при цените всяка година има. " Тази мярка беше взета през пандемията. Аз съм за налози, които да не са от най-високите, само че да не са и от най-ниските. Трябва обществена политика, трябват по-високи пенсии, би трябвало да има цени, които да покриват разноските на производителите ”, твърди доцент Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Текстовете на Бюджет 2025 тормозиха и хората от бранш " Земеделие ". Те виждат съществено орязване в парите за напоителна инфраструктура, помощта по отношение на войната в Украйна и съфинансирането на спешния запас от Европа. " Искаме срещи с парламентарните групи и се надяваме да намерим решение, с цел да не се стигне до ефикасни протестни дейности по време на празниците, когато се приема бюджетът ”, акцентира ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

На рецензиите към бюджета реагира служебният министър председател Димитър Главчев. Пред NOVA в четвъртък той съобщи, че въпреки всичко неговото държавно управление е първото служебно, което въобще предлага нова план-сметка. " Имахме две благоприятни условия. Едната - да предложим проектозакона за държавния бюджет, а другата - да не го вършим, както действаха всички служебни кабинети до момента. Ние подходихме отговорно. И за първи път в историята служебно държавно управление показва план за бюджет. Винаги е елементарно да критикуваш. Излизат специалисти и е по-лесно да си дървен мъдрец, в сравнение с да направиш нещо, да го представиш и да поемеш отговорност ”, разясни министър-председателят.