Връщаме стрелките на часовника с един час назад в събота

Връщаме стрелките на часовника с един час обратно в събота против неделя. Тази нощ ще спим повече.
На 27 октомври тъкмо в 04.00 ч. прекосяваме към зимно часово време. А часовниците вместо 04.00 ще демонстрират 03.00 ч.
Преминаването от лятно към зимно часово време пести сила и обезпечава на хората повече светлина, покачва интензивността им.
Според доста експерти обаче промяната на времето има отрицателно въздействие върху здравето ни, защото смяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои считат, че връщането на часовника с един час обратно може да докара до изостряне на хроничните болести и меланхолия, до момента в който други специалисти изясняват, че това се дължи само на самовнушение.
Преминаването към лятно време пък става в последната неделя на март, когато стрелките се местят с час напред.
В България лятно часово време се вкарва от 1979 година в България – от последния неделен мартенски ден, като за интервала 1979-1996 то е годно до последния неделен септемврийски ден, а от 1997г. насам - до последния неделен октомврийски ден. В годините 1979-1996 преместването на часовниците е ставало в 0 часа, в идващите две години - 1997 и 1998 - в 3 часа, а от 1999 година напролет - в 3 часа, през есента - в 4 часа.
Твърди се, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „ Парижки вестник “ през 1784 година Това предложение обаче било по-скоро с комичен колорит и в действителност предложило парижани да стават и да си лягат по-рано. Идеята за лятно часово време за пръв път се реализира на процедура от държавното управление на Германия по време на Първата международна война в интервала 30 април – 1 октомври 1916 година