Връщаме лентата 10 години назад, когато на 31 декември 2013

Връщаме лентата 10 години обратно, когато на 31 декември 2013 година Диляна Димитрова написа в уеб страницата e-vestnik.bg:

Груба словесна престрелка подпали актуалната ни литература по Коледа. В окото на бурята е Георги Господинов, най-четеният български публицист през 2013 година Неговият успех предизвика мнозина майстори на перото да заговорят искрено за триумфа на родната книжна сцена. Писателят Александър Секулов дефинира Господинов в профила си във фейсбук като „ безспорен коледен кич “.

Позицията на Секулов провокира намесата на издатели, писатели, критици и читатели в разногласието. Подобна борба не се е случвала в българската просвета от 2008 година, когато така наречен „ млади “ Мартин Карбовски и Тома Марков скочиха против „ старите “ Любомир Левчев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Виктор Пасков, Иван Гранитски които приживе се държали като класици и властта награждава и ухажва все тях от Татово време насам.

„ Нали би трябвало да сме размазани от добрина в тези дни?! – написа Секулов в профила си във фейсбук. – Чета публикация за “ горещи театрални дуети “. Нито дума за Бойко Кръстанов и Краси Николов в функциите на Гичо и Асенчо от „ Възвишение “? Това няма да им направи функциите по-маловажни или по-лоши, просто ми пречи да извърша упоменатото в първото изречение размазване.

П.С. И тъй като съм почнал, да кажа още, че от междинен български публицист да се превърнеш в безспорен коледен кич е достижение. “

В разгорялата се полемика Секулов повтори по адрес на Господинов: „ Абсолютен коледен хич… Да си превърнеш писането в манифактурка за сантиментално бродирани коледни ковьорчета е пъкъл. “

Тези думи предизвикаха Манол Пейков от издателство „ Жанет 45 “, които печатат книгите на Господинов, да се намеси: „ Подмятанията по адрес на други (живи) създатели (без значение дали са слаби, междинни или величави) изрично са под равнището ти. Весели празници! “

Секулов още веднъж се намеси: „ Маноле, радостни празници и на теб! Да уточня: не подхвърлям, а показвам мнение. То е, че Георги Господинов се трансформира в литературна пирамида. В Lafka на българската литература. Че общественият му облик се разрасна доста оттатък литературната му стойност. Рано или късно, това се отразява на писането. Казвал съм ти го персонално, споделям го и обществено. Нека една естетическа преценка не се трансформира в етична война. Но и дано не си затваряме очите върху правилото на литературното сепаре, на което се градят много от литературните връзки у нас. Колко хора мислят по този начин е едно на ръка, какъв брой хора ти го споделят, съобразявайки дали няма да опрат до теб за услуга, напълно различен. “

Манол Пейков: „ По мотив мненията ти по адрес на Георги Господинов – ето какво.

Първо: Георги Господинов си реализира всичко самичък. Съв-сем-сам. Без ходатайства, без финансов тил, без наложителния за други географски дължини книжовен сътрудник даже, той се трансформира в най-превеждания актуален български създател и в един от най-купуваните на българския пазар.

Второ: Георги Господинов написа ДОБРА литература и това не предстои на подозрение. Дали е просто добра, доста добра, превъзходна или гениална; дали има други български създатели, които пишат по-добре от него – това ние не можем да отсъдим; това ще го отсъди историята.

Трето: изключителната известност на Георги Господинов е единствено плюс за актуалната българска литература – най-малкото тъй като това е жива проява, че един жив български публицист (а освен фотомодел, попфолк артист или футболист) може да бъде същинска звезда; неговата известност (без значение до каква степен е заслужена от чисто литературна гледна точка) проправя път и за други. И надали е инцидентно, че през последните години модерна българска литература се чете от ден на ден и повече (което при нас е видно освен от продажбите на Господинов, само че и от продажбите на най-малко дузина други автори).

Четвърто: общественият облик на Георги е всичко друго, не не и кич. Защото Георги е политически и обществено ангажиран; тъй като текстовете (и речите) му стигат до хората и ги вършат по-добри (без значение дали за момент, час или ден). Защото акцията му „ Подари книга за Коледа “ е едно от най-положителните и смислени неща, които – от старта й през 2007-а насам – се случват в седмицата към Рождеството в тази ера на силиконено-пластмасовите наслади.

Пето: да наричаш Георги Господинов „ Lafka на българската литература “ е просташко и надълбоко незаслужено. „ Lafka “ е знак на липса на нравственос и полезности, на подмолна, безцеремонна и безчестна игра в името на груба персонална полза. Георги е антитеза на всичко това.

И Шесто, последно: на теб уверено не ти подхожда да приказваш срещу различен, по-успял български публицист. (И по-неуспял да беше – отново нямаше да ти подхожда, само че против по-успял ОСОБЕНО не ти подхожда.) Защото си публицист – и то добър. Защото позицията ти е надълбоко уязвима. Защото за всеки непряк наблюдаващ най-очевидният прочит на сходна позиция може да се заключи със остарялата като света фраза „ Гроздето е кисело, тъй като е високо “. (Ако не е по този начин – не го прави, с цел да не си мислим, че е по този начин. Ако е по този начин – не го прави, тъй като това сигурно няма да те възвиси.) Желая топли празници и добра година за българската литература. И още по-добри години напред! “

В разногласието се намесиха и други писатели. „ Думите на Александър Секулов ми припомниха позната литературна обстановка от социализма – фаворизиране на създатели, които в подобаващ миг се включват в партийната пропаганда, в тази ситуация в вярната партийна линия, – написа Недялко Славов, създател на „ Жанет 45″. – Поради това литуратурната обстановка у нас в този момент припомня на енергийния пазар, т.е. на монопола на ЕРП-тата. Едни и същи имена-ерепета, измежду които и това на Господинов, да осветяват градове, села, паланки, ромски, бежански и всевъзможни други ярости четящи общности и по този начин да образуват чувство за вездесъщност.

И Секулов, и Русков, и Емил Андреев, и Зарев са значими, водещи модерни писатели, само че нито в един миг не съм ги видял да дават предписания за общeствен морал и прочие. Това се отнася и до един различен подобен огромен актуален стихотворец като Тома Марков. Та мисълта ми е за малко повече невзискателност, по-малко хитростност и обществена манимулативност. А другояче одобрявам поезията на Георги Господинов. Определено е актуален съвременен стихотворец. “

Блогърът Христо Блажев съобщи: „ Като четец считам, че в случай че някой от изброените нагоре създатели – Секулов, Русков, Господинов – липсваше, литературата ни би обедняла осезаемо и като стойност, и като обществено обръщение, и като потребност за четящите в България въобще. Тя е развой – обликът на един публицист се трансформира през годините, една книга може да го въздигне, друга да го смъкна, едно време може да го признае, друго да го отхвърли. Но самата опция за избор – тя е толкоз значима. Всеки един от тези създатели е предиздвикал доста младежи да се върнат въобще към четенето на български писатели – а има ли по-важно от това, демон да го вземе?! “

След имитация на консуматор с прякора Soup Dragon „ Сашо, държиш се като двайсетгодишна, готик-ориентирана, незадоволително чела, „ млада поетеса “. Направо ме караш да скърбя какъв брой доста съм те защитавал пред другари, които считат, че си претенциозно лайно! “, в словесната борба се включи и писателят Милен Русков.

Русков: „ Да се засрами защо, хитрец със Заешки ушички? Че не харесва ГГ? Това не е срамно. Нормално е. Аз основно такива хора познавам. Или би трябвало да се срами, че не е дребнобуржоазен клоун като теб? По-скоро ти се засрами, че отправяш засегнатост под формата на отбрана и имаш нелепостта да смяташ, че това не се вижда “.

Александър Секулов: „ Soup Dragon, персоналните обиди ги оставяме настрани, към този момент. Поради ранния час на поста, а и заради естеството на празниците, нещо е останало завалено. Става дума за технология на изтърбушване на литературата. За нейната приложимост до цялостно изличаване на смисъла. За заемане на аеродинамични публични пози за реклама и самореклама. За производство на текстове, които чешат избрана част от обществото в вярната и сантиментално-умилителна посока. За заплитане на пазарска мрежичка, метната върху литературата.

За негласното, само че координирано неглижиране на създатели, сложили си и решили обемни писателски задания. Давам скорошни образци: Силвия Томова с „ Тит от Никомедия “ и Петър Делчев с „ Трънски разкази “. За неналичието на мярка и мяра в общественото наличие, което те унищожава като книжовник и те трансформира в артикул за медийна и политическа приложимост. И когато всичко това се насложи и си има име, не виждам причина да не го кажа. Нали митингът е хубав развой? Или не съм схванал? “

По-късно Секулов продължи: „ Било жестоко, казвате, написаното. Гледката е грубичка. Описаното нагоре съществува и се случва пред очите на всеки, от малко малко независимо мислещ човек, и не от през вчерашния ден. Излиза, че против олигархията може да се стачкува, а против неналичието на социална мярка и естетическа отпадналост, гарнирани с всеядност, носещи напълно съответно име – не? Може и да не може, само че не съм схванал. Ще се поправя. Що се отнася до засрамването, да ти напомня друт текст отпреди три години, отдаден на същите процеси. “

Днес още един публицист – Христо Стоянов, се причисли към фронта против Господинов във фейсбук: „ Мисля, че е време да се пие от извора, тъй като след него има доста уриниращи във вадата… А там, където е уринирал Георги Господинов, не би трябвало да си позволявате даже по огромна потребност да ходите – не е хигиенично “.

От сходни борби, въпреки и литературни, никой няма да излезе чист, даже майсторите на изящното слово. Доколко е заслужен Георги Господинов за славата си, е въпрос, на който мнозина негови съперници биха дали отговор с подигравка и даже със сатър. Но изцяло съществено би трябвало да признаят, че Господинов направи четенето съвременно, което е от изгода за цялата ни литература. От изгода е даже за доста по-добрите писачи от него.

Дори да не цениш кой знае какъв брой Георги Господинов, е наслаждение да чуеш от чужденец, че е чел актуален български публицист и книгата му е харесала. Коя е тя, ли? „ Естествен разказ “, на Господинов.

Дори да бъде именуван Lafka Господинов, е същински шанс, че той съумя да отвори гишето, пред което се подреди опашка от читатели.

От блога Площад Славейков