Как откраднах телефон
Връщам се през вчерашния ден от работа. Минах около една къща и виждам, че в тревата на тротоара лежи телефон и от него звучи мелодия. Телефонът беше почти подобен:
Вдигам го, а там входящо повикване от „ Мама “. Помислих си, че някое детенце си е изгубило телефона. Приех позвъняването:
– Да! Добър вечер! Намерих телефона – в тревата е. Стои тук. Как да Ви намеря?
Отговарят ние сме наоколо, в този момент ще дойдем.
Не минаха и 15 секунди и от ъгъла се появиха те:
В същия състав като на фотографията: пет мърляви деца и майка с бебе. Разтегната ми мисъл „ Уляляяя “ бе прекратена от майката:
М: Този телефон от моето дете ли го взе?
Аз: Да, телефонът си лежеше тук в тревата. Дръжте си го!
Подадох й телефона. Даже не желаех и благодарностите й, единствено по-бързо да го дам и да си вървя у дома. А тя не го взима!
М: Това не е нашият телефон!
Аз: Как да не е вашият? Самите вие преди малко звъняхте на него!
М: Звъняла! Но ние имахме по-скъп телефон. АЙФОН! А това е твой, ти си сменил сим картата!
Аз: Вие за простак ли ме взимате? Изобщо нямам различен телефон.
Извадих от джоба своя телефон, демонстрирах го и тук две от децата се пробваха да ме заловен за ръката и взеха да викат: „ Дай гооооо! Моооооой е! “ А майката: „ ДобриХора!ПомогнетеКрадатНиТелефонаАйАйАй! “
Аз: Разкарайте се, прррр! Тормозачи на коне! Съвсем ли откачихте?
М: Дай телефона!
Аз: Това е вашият телефон с вашата сим карта!
М: Сим картата е наша, а телефонът е твой. А нашият телефон ти е в джоба.
Аз: Значи този телефон е мой?!
М: Твой е!
С обсег разруших телефон в кирпичената стена на къщата.
Всички заедно зяпнаха и си отвориха устите. Намерих измежду отломките сим картата и я дадох на майката.
И си потеглих посред цялостна тишина.
