История за милото момиче, готово да прости на всички
Връщам се от вечерен джогинг, на улицата на всички места има локви. Тръгнах да задминавам вървящите по тротоара пред мен майка с дъщеричката си и едвам стъпил по-надясно цопнах с крайници право в локва, скрита от тревата. Моите маратонки по този начин или другояче бяха от дълго време мокри, само че се оцапаха и красивите обувки на момиченцето.
Стана ми малко неловко, стопирах се и започнах да се оправдавам пред дребната:
– Прости ми, апелирам, стана инцидентно.
Момичето се усмихна и отговори с благо ангелско гласче:
– Нищо, евентуално просто не видяхте в тревата тази локва.
– Нямаме никакви искания към Вас, младежо – сподели майката на ангелчето, която до този миг ме гледаше злобно, само че, чувайки отговора на щерка си, смени гнева с благосклонност.
И тук около мен и майката с дъщерята мина каращ с гневна скорост автомобил. Оказахме се мокри от краката до главата.
– Е, май предостатъчно се намокрихме. Не може да простиш на всички… – тъжно произнесе майката.
– Не, мамо, на този дядо в колата също може да извиним! – умерено отговори щерка й, а след това със същия благ глас продължи:
– Само ще му откъснем краката…
