Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Вранните часове на 30 април 1943 година край югозападните крайбрежия на Испания локален риболовец се натъкнал на безжизнено тяло, носещо се във водите на Средиземно море. На пръв взор изглеждало, че умрелият мъж е боец. У него било намерено малко черно куфарче, което след това попаднало в ръцете на немското разузнаване. То съдържало секретни документи, разкриващи проекти за огромна инвазия на съюзническите войски в Гърция и Сардиния. Новината достигнала до Адолф Хитлер, който наредил там да бъдат ситуирани хиляди бойци, с цел да бъде отблъсната офанзивата. Имало единствено един проблем – тези документи били подправени. Случилото се било част от така наречен интервенция „ Минсмийт “, която се оказала един от повратните моменти в хода на Втората международна война.
American soldiers and Sherman tanks in a square in Gela, Sicily, July 1943.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
Тайните проекти на Съюзниците
В края на 1942 година успеха на Съюзниците в Северноафриканската акция изглеждала съвсем сигурна и те почнали да възнамеряват своя идващ ход. Решението им било да се насочат към региона на Средиземно море и по-специално към Сицилия. Островът бил от огромно стратегическо значение, защото щял да отвори пътя за нахлуване против следените от нацистите територии в континентална Европа. Съсредоточаването на хиляди бойци и огромно количество военна техника, обаче, нямало по какъв начин да остане неусетно от немското разузнаване. По тази причина, западните съдружници почнали интервенция „ Баркли “, чиято цел била разпространението на заблуждаваща информация по отношение на техните проекти.
Един от участниците в нея бил лейтенант Чарлз Чолмондели от Кралските военновъздушни сили на Англия. Той предложил над Франция да бъде спуснат мъртвец с прикован към него полуоткрит парашут и радиостанция, която да бъде употребена за подаване на подправена информация, щом попадне във противников ръце. Тази концепция, обаче, не била утвърдена. С помощта на Ивън Монтагю, Чолмондели основал нов проект. Той включвал тялото на боец, умрял в самолетна злополука над Средиземно море, което трябвало да изплува край крайбрежията на Испания (тогавашното държавно управление на страната твърдяло, че е неутрално, само че в действителност си сътрудничело с немското разузнаване). Целта била до управляващите в Берлин да доближат документи, съдържащи подвеждаща информация. Именно по този начин били положени основите на интервенция „ Минсмийт “ (тя била част от интервенция „ Баркли “).
‘This isn’t the World War II I was taught’: The story behind Operation Mincemeat
— The Independent (@Independent)
Предложението на Иън Флеминг
Преди да си завоюва международна популярност като създател на шпионските романи за емблематичния сътрудник 007 Джеймс Бонд, Иън Флеминг работил в английското разузнаване като асистент на контраадмирал Джон Годфри. Той бил измежду основателите на отчет, отдаден на средствата за разпространение на дезинформация, който въодушевил участниците в интервенция „ Минсмийт “. В него Флеминг описал по какъв начин може да бъде употребен мъртвец, взет от моргата, на който да бъде поставена военна униформа. По този метод, в случай че бъде пуснат край крайбрежията на вражеска територия и попадне в ръцете на съперника, може да бъде основана заблудата, че е пренасял секретни документи. Световноизвестният публицист взел участие в редица интервенции по време на Втората международна война. Голяма част от своите прекарвания той пресъздал в своите бестселъри, които след това били и екранизирани.
Капитан Уилям Мартин
Монтагю и Чолмондели се свързали с изтъкнатия патолог сър Бърнард Спилсбъри, който им оказал помощ да намерят уместно тяло за осъществяването на дръзкия проект. То трябвало да е на мъж, умрял от удавяне в морето след самолетна злополука. Откриването на сходен мъртвец в началото изглеждало като невъзможна задача. Въпреки това, подобен въпреки всичко бил открит. Тялото било на 34-годишен мъж, който се споминал след поглъщането на отрова за мишки. Това провокирало остра реакция, вследствие на която дробовете му се напълнили с течност – нещо, което било обикновено при гибел в морето. Според Спилсбъри, само извънредно умел патолог, какъвто по това време в Испания нямало, можел да забележи разликата.
Следващата стъпка била основаването на подправена идентичност на умрелия мъж. Така, той се трансформирал в капитан Уилям Мартин, роден през 1907 година в Уелс. Освен подправените документи, които сякаш разкривали проектите на Съюзниците, трупът бил „ екипиран “ и с други предмети, които трябвало да допринесат за заблудата. Сред тях били билети за спектакъл, фактура за нова риза, пощенски марки, цигари, както и писмо от банка „ Лойдс “. Капитан Мартин носил със себе си и фотография на годеницата си Пам. Нейното същинско име било Джийн Лесли – 19-годишно момиче от Ню Хемпшир, което работело като секретарка в английското разузнаване. За да създадат облика на мнимия боен още по-правдоподобен, Монтагю, Чолмондели и техният екип решили да го показват като леко нехаен. В резултат, персоналната му карта била маркирана като краткотрайна, с цел да се сътвори усещането, че е изгубил своята няколко седмици по-рано.
Troops from 51st Highland Division unloading equipment from tank landing craft on the opening day of the Allied invasion of Sicily, July 1943.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
Реакцията на Хитлер
Съюзниците били притиснати от времето и се налагало да работят бързо. По проект, офанзивата към Сицилия трябвало да стартира през юли 1943 година Така, на 19 април почнало осъществяването на интервенция „ Минсмийт “. Тялото на капитан Мартин, облечено в износена униформа, било изхвърлено от транспортен съд в Средиземно море. 11 дни по-късно, то достигнало крайбрежията на Испания. Както се очаквало, подправените документи попаднали в ръцете на немското разузнаване, което неотложно уведомило Хитлер. Фюрерът бил шокиран от разкритието, само че не се усъмнил в достоверността на въпросните документи. Той даже отбелязал, че „ дейностите във връзка с Сардиния и Пелопонес са безспорен приоритет “ и наредил в Гърция да бъдат ситуирани няколко хиляди бойци.
На 9 юли истината излязла нескрито. Тогава Съюзниците атакували Сицилия, давайки началото на интервенция „ Хъски “ – една от най-мащабните офанзиви по време на Втората международна война. Тя завършила на 17 август същата година, като Тристранният пакт дал към 29 000 жертви (повечето от тях били италианци), а към 140 000 бойци били пленени. Загубите на Съединени американски щати, Англия и Канада били доста по-малки – към 5000 убити. Любопитна детайлност е, че за множеството бойци от Северна Америка това било първото стълкновение във войната.
American soldiers and Sherman tanks in a square in Gela, Sicily, July 1943.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
Тайните проекти на Съюзниците
В края на 1942 година успеха на Съюзниците в Северноафриканската акция изглеждала съвсем сигурна и те почнали да възнамеряват своя идващ ход. Решението им било да се насочат към региона на Средиземно море и по-специално към Сицилия. Островът бил от огромно стратегическо значение, защото щял да отвори пътя за нахлуване против следените от нацистите територии в континентална Европа. Съсредоточаването на хиляди бойци и огромно количество военна техника, обаче, нямало по какъв начин да остане неусетно от немското разузнаване. По тази причина, западните съдружници почнали интервенция „ Баркли “, чиято цел била разпространението на заблуждаваща информация по отношение на техните проекти.
Един от участниците в нея бил лейтенант Чарлз Чолмондели от Кралските военновъздушни сили на Англия. Той предложил над Франция да бъде спуснат мъртвец с прикован към него полуоткрит парашут и радиостанция, която да бъде употребена за подаване на подправена информация, щом попадне във противников ръце. Тази концепция, обаче, не била утвърдена. С помощта на Ивън Монтагю, Чолмондели основал нов проект. Той включвал тялото на боец, умрял в самолетна злополука над Средиземно море, което трябвало да изплува край крайбрежията на Испания (тогавашното държавно управление на страната твърдяло, че е неутрално, само че в действителност си сътрудничело с немското разузнаване). Целта била до управляващите в Берлин да доближат документи, съдържащи подвеждаща информация. Именно по този начин били положени основите на интервенция „ Минсмийт “ (тя била част от интервенция „ Баркли “).
‘This isn’t the World War II I was taught’: The story behind Operation Mincemeat
— The Independent (@Independent)
Предложението на Иън Флеминг
Преди да си завоюва международна популярност като създател на шпионските романи за емблематичния сътрудник 007 Джеймс Бонд, Иън Флеминг работил в английското разузнаване като асистент на контраадмирал Джон Годфри. Той бил измежду основателите на отчет, отдаден на средствата за разпространение на дезинформация, който въодушевил участниците в интервенция „ Минсмийт “. В него Флеминг описал по какъв начин може да бъде употребен мъртвец, взет от моргата, на който да бъде поставена военна униформа. По този метод, в случай че бъде пуснат край крайбрежията на вражеска територия и попадне в ръцете на съперника, може да бъде основана заблудата, че е пренасял секретни документи. Световноизвестният публицист взел участие в редица интервенции по време на Втората международна война. Голяма част от своите прекарвания той пресъздал в своите бестселъри, които след това били и екранизирани.
Капитан Уилям Мартин
Монтагю и Чолмондели се свързали с изтъкнатия патолог сър Бърнард Спилсбъри, който им оказал помощ да намерят уместно тяло за осъществяването на дръзкия проект. То трябвало да е на мъж, умрял от удавяне в морето след самолетна злополука. Откриването на сходен мъртвец в началото изглеждало като невъзможна задача. Въпреки това, подобен въпреки всичко бил открит. Тялото било на 34-годишен мъж, който се споминал след поглъщането на отрова за мишки. Това провокирало остра реакция, вследствие на която дробовете му се напълнили с течност – нещо, което било обикновено при гибел в морето. Според Спилсбъри, само извънредно умел патолог, какъвто по това време в Испания нямало, можел да забележи разликата.
Следващата стъпка била основаването на подправена идентичност на умрелия мъж. Така, той се трансформирал в капитан Уилям Мартин, роден през 1907 година в Уелс. Освен подправените документи, които сякаш разкривали проектите на Съюзниците, трупът бил „ екипиран “ и с други предмети, които трябвало да допринесат за заблудата. Сред тях били билети за спектакъл, фактура за нова риза, пощенски марки, цигари, както и писмо от банка „ Лойдс “. Капитан Мартин носил със себе си и фотография на годеницата си Пам. Нейното същинско име било Джийн Лесли – 19-годишно момиче от Ню Хемпшир, което работело като секретарка в английското разузнаване. За да създадат облика на мнимия боен още по-правдоподобен, Монтагю, Чолмондели и техният екип решили да го показват като леко нехаен. В резултат, персоналната му карта била маркирана като краткотрайна, с цел да се сътвори усещането, че е изгубил своята няколко седмици по-рано.
Troops from 51st Highland Division unloading equipment from tank landing craft on the opening day of the Allied invasion of Sicily, July 1943.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
Реакцията на Хитлер
Съюзниците били притиснати от времето и се налагало да работят бързо. По проект, офанзивата към Сицилия трябвало да стартира през юли 1943 година Така, на 19 април почнало осъществяването на интервенция „ Минсмийт “. Тялото на капитан Мартин, облечено в износена униформа, било изхвърлено от транспортен съд в Средиземно море. 11 дни по-късно, то достигнало крайбрежията на Испания. Както се очаквало, подправените документи попаднали в ръцете на немското разузнаване, което неотложно уведомило Хитлер. Фюрерът бил шокиран от разкритието, само че не се усъмнил в достоверността на въпросните документи. Той даже отбелязал, че „ дейностите във връзка с Сардиния и Пелопонес са безспорен приоритет “ и наредил в Гърция да бъдат ситуирани няколко хиляди бойци.
На 9 юли истината излязла нескрито. Тогава Съюзниците атакували Сицилия, давайки началото на интервенция „ Хъски “ – една от най-мащабните офанзиви по време на Втората международна война. Тя завършила на 17 август същата година, като Тристранният пакт дал към 29 000 жертви (повечето от тях били италианци), а към 140 000 бойци били пленени. Загубите на Съединени американски щати, Англия и Канада били доста по-малки – към 5000 убити. Любопитна детайлност е, че за множеството бойци от Северна Америка това било първото стълкновение във войната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ