Сензационно: Кой е мистериозният връх Опълчение, който е по-висок от Мусала
Връх с българското име Опълчение в Антарктида е по-висок от нашия отличник Мусала. Масивът е 4503 метра, споделя пред „ Телеграф “ ръководителят на Комисията по антарктическите наименования към Външно министерство доктор Любомир Иванов.
Опълчение е най-високият връх с българско име на Ледения континент. Кръстен е по този начин в чест на опълченците от Руско-турската война и тези от Македоно-одринското опълчение. Намира се в най-високата планина на континента – Елсуърт.
Обекти
Около 20 хиляди обекта на Антарктида са кръстени. Тези с български имена са 1541, като са дадени в интервал от над 30 години. 22 страни не престават да кръщават острови, планини, върхове, заливи и ледници в най-студеното кътче на Земята. България е на девето място по броя имена, които е дала. Стотици обекти носят имената на български градове и по-малки обитаеми места. Така да вземем за пример полуостров Перник изгрява на географската карта на Антарктида.
Кръщават се безименни обекти, изяснява доктор Иванов. Именуването им е значимо за реализирането на избавителни интервенции, за научната активност и за туризма. Не е добре да вземем за пример да звучат доста сходно, защото това може да докара до неточности при ориентацията по време на избавителни интервенции.
„ Харесват ми всичките имена, те са минали през ръцете ми и над тях доста е въображаемо “, споделя доктор Иванов. Първи българското си име получават планината Софийски университет и връх Климент Охридски на остров Александър. Те са именувани по този начин в чест на Алма матер и на учените запалянковци, които организират първата българска антарктическа експедиция.
Девствени
Част от девствените върхове в най-студеното кътче на Земята носят имена на българските национални герои. На планината Тангра се извисява връх Левски. „ Тя е превъзходна, съставлява нещо като Пирин, само че цялата стегната в лед. Дълга над 30 километра, тази планина има редица върхове. Един от тях е Левски, висок 1430 метра. Масивът, кръстен на Дякона, остава неизкачен макар няколкото опита. Част от планината е и връх Онгъл. Морски нос и рид пък са кръстени на поета Христо Ботев “, споделя доктор Иванов.
Традиционно признато е още от откриването на континента, че живи хора могат да стават кръстници на географски обекти, което не е присъща процедура в други елементи на света.
Съвременниците, които стават, са учени, участници в експедицията или хора, които са съдействали за проучването на континента. Заради това на географската му карта съществува Пимпирев хладилник. Освен това на ръководителя на българската полярна експедиция проф. Христо Пимпирев има кръстен връх, висок 1550 метра.
Връх има и на името на починалия президент Желю Желев. „ Искам незабавно да подчертая, че той не е кръстен на него в качеството му на политик, тъй като не кръщаваме места на политици, а поради неговите заслуги към антарктическата идея. Той е първият президент, който с декрет утвърди редица български имена – на първо време името въз основата ни „ Св. Климент Охридски “, сподели доктор Иванов.
Капитани
Има регион в Антарктида, в който по самодейност на британците се дават имена на пионери на авиацията. Там са и българските. На друго място пък естествените обекти се кръщават на известни композитори. На трето са имената на кораби и корабни капитани от предприятието „ Океански лов на риба “ – Бургас, едни от пионерите на актуалния антарктически лов на риба през предишния век.
Сред родните полярници най-популярното място с българско име е Крумов камък - една купчина скали, която излиза от хладилник малко над километър разстояние от българската база. На Крумов камък родните учени излизат, с цел да посрещнат Нова година. Той е кръстен на глациолога Крум Велчев, който още през първите експедиции прави изследвания в региона.
Опълчение е най-високият връх с българско име на Ледения континент. Кръстен е по този начин в чест на опълченците от Руско-турската война и тези от Македоно-одринското опълчение. Намира се в най-високата планина на континента – Елсуърт.
Обекти
Около 20 хиляди обекта на Антарктида са кръстени. Тези с български имена са 1541, като са дадени в интервал от над 30 години. 22 страни не престават да кръщават острови, планини, върхове, заливи и ледници в най-студеното кътче на Земята. България е на девето място по броя имена, които е дала. Стотици обекти носят имената на български градове и по-малки обитаеми места. Така да вземем за пример полуостров Перник изгрява на географската карта на Антарктида.
Кръщават се безименни обекти, изяснява доктор Иванов. Именуването им е значимо за реализирането на избавителни интервенции, за научната активност и за туризма. Не е добре да вземем за пример да звучат доста сходно, защото това може да докара до неточности при ориентацията по време на избавителни интервенции.
„ Харесват ми всичките имена, те са минали през ръцете ми и над тях доста е въображаемо “, споделя доктор Иванов. Първи българското си име получават планината Софийски университет и връх Климент Охридски на остров Александър. Те са именувани по този начин в чест на Алма матер и на учените запалянковци, които организират първата българска антарктическа експедиция.
Девствени
Част от девствените върхове в най-студеното кътче на Земята носят имена на българските национални герои. На планината Тангра се извисява връх Левски. „ Тя е превъзходна, съставлява нещо като Пирин, само че цялата стегната в лед. Дълга над 30 километра, тази планина има редица върхове. Един от тях е Левски, висок 1430 метра. Масивът, кръстен на Дякона, остава неизкачен макар няколкото опита. Част от планината е и връх Онгъл. Морски нос и рид пък са кръстени на поета Христо Ботев “, споделя доктор Иванов.
Традиционно признато е още от откриването на континента, че живи хора могат да стават кръстници на географски обекти, което не е присъща процедура в други елементи на света.
Съвременниците, които стават, са учени, участници в експедицията или хора, които са съдействали за проучването на континента. Заради това на географската му карта съществува Пимпирев хладилник. Освен това на ръководителя на българската полярна експедиция проф. Христо Пимпирев има кръстен връх, висок 1550 метра.
Връх има и на името на починалия президент Желю Желев. „ Искам незабавно да подчертая, че той не е кръстен на него в качеството му на политик, тъй като не кръщаваме места на политици, а поради неговите заслуги към антарктическата идея. Той е първият президент, който с декрет утвърди редица български имена – на първо време името въз основата ни „ Св. Климент Охридски “, сподели доктор Иванов.
Капитани
Има регион в Антарктида, в който по самодейност на британците се дават имена на пионери на авиацията. Там са и българските. На друго място пък естествените обекти се кръщават на известни композитори. На трето са имената на кораби и корабни капитани от предприятието „ Океански лов на риба “ – Бургас, едни от пионерите на актуалния антарктически лов на риба през предишния век.
Сред родните полярници най-популярното място с българско име е Крумов камък - една купчина скали, която излиза от хладилник малко над километър разстояние от българската база. На Крумов камък родните учени излизат, с цел да посрещнат Нова година. Той е кръстен на глациолога Крум Велчев, който още през първите експедиции прави изследвания в региона.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ