Врачешкият манастир белязва победата на цар Иван Асен II при Клокотница
Врачешкият манастир е същинско украшение за търсачите на мира и доближаване до Бога, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Манастирът е издигнат по времето на Второто българско царство, след успеха на цар Иван Асен II над епирския диктатор Теодор Комнин при Клокотница, на 9 март 1230 година След успеха, която се случила в деня, в който се честват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II взема решение да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, измежду които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е учреден като мъжко приятелство, само че по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
След основаването на манастира монасите старателно преписват богослужебни книги.
През 17-ти век във Врачешкия манастир се обитава и килийно учебно заведение. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е отчасти опожарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век,обаче, манастирът е срутен изцяло и потъва в давност до 1890 година, когато - съгласно преданията - Богородица се явява на локален юноша, до момента в който пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му демонстрира мястото на опожарените здания и лековитото аязмо близо до манастира и му поръчва да възвърне обителта.
След като младежът споделил видението си със селския духовник, отец Петър Цанов събрал съселяните
и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, елементи от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век.
През 1891 година върху основите е издигната скромна църквичка от най-известния занаятчия в Ботевградския край по това време – Вуно Марков. Манастирът последователно възражда функционалностите си като мъжка обител, а от 1937 година се трансформира в девическо общежитие.
В непосредственост до манастира, единствено на към 20-30 мин. пеш по горска пътечка се намира лековитото аязмо, което Богородица показала на овчаря.
Днес манастирът е с едно впечатляващо за българската реалност сестринство – освен по броя на монахините и послушниците, само че и по качеството на духовния живот. Основите за благолепието на манастирската обител и за висотата на духовния живот поставят игумения Касияна (1943- 1975г.) и схиигумения Евпраксия (1975-2013г.).
От 2013 година игуменка на манастира е майка Касияна. Манастирът празнува храмовия си празник на 9 март – Св. 40 севастийски мъченици и празнично отбелязва 8 септември – Св. Рождество Богородично
Манастирът е ситуиран е на 5 километра западно от село Врачеш и на 10 километра от Ботевград с комфортен асфалтов път до него./БГНЕС
