Магия от миналото: Шест известни алхимици от историята
Впродължение на епохи тайнствени учени се трудели в уединени лаборатории в търсене на една неуловима цел - Философския камък. Стремежът им бил да трансфорат елементарните метали в злато и да основат балсам на живота - вещество, което дава величие. Тези потайни учени били алхимиците.
Алхимията има своите корени в древността, по-специално в Древен Китай, Гърция и Египет. Тя намерила пътя си към средновековна Европа и се трансформирала в занятие, което сходно на Светия Граал завладявало въображението и вдъхновявало смелите и ярките хора.
До появяването на съчиненията на Робърт Бойл по химия през 60-те години на XIX век алхимията се преглежда като законно и уважавано естествено проучване. Някои от най-великите мислители на средновековна и ранномодерна Англия се занимавали с алхимия. Сър Исак Нютон опитва, Свети Тома Аквински е разпален практик, а Чарлз II даже е построил алхимична лаборатория в персоналните си палати. Не всички обаче ги харесвали. Германският държател Фридрих Вюрцбургски поддържал специфични бесилки за обесване на алхимици.
1. Джордж Рипли (ок. 1415 - 1490 г.)
Джордж Рипли е каноник в манастира Бридлингтън в Йоркшир. Рипли е освен водещ църковен деятел и бивш камерхер на папа Инокентий VIII, само че и един от водещите алхимици в Европа през XV век.
Рипли назовава алхимията " тази свещена просвета " и му се приписват няколко значими алхимични труда. В едно от тях, " Съставът на алхимията ", той преглежда тайните на превръщането на неблагородни метали в злато посредством " най-правилните и съвършени средства ". В тази книга Рипли вкарва читателя в " дванайсетте врати " на алхимическата работа по основаването на Философския камък.
Трудът на йоркширеца е толкоз авторитетен, че при започване на XVII век един интелигентен човек на име Леонард Сметли основава замайващ илюстрован ръкопис, наименуван " Свитъците на Рипли ", който съставлява визуализация на магията на Рипли.
Може би Рипли в действителност е бил магически металург? Това би могло да изясни по какъв начин той явно е успявал да изпраща годишно злато на стойност 100 000 лири стерлинги като военна помощ на рицарите на Свети Йоан в Родос.
2. Томас Нортън (преди 1436 година - 1513 г.)
Томас Нортън, роден покрай Бристол някъде преди 1436 година, е алхимик, прочут с дългата си римувана поема, в която споделя за тайните на " алкимията ", които научил като възпитаник на остарелия занаятчия Джордж Рипли. Нортън произхождал от авторитетно комерсиално семейство и бил алхимик и чест дипломат на крал Едуард IV.
В известната поема на Нортън " Алхимичен медал " той твърди, че е съумял да направи балсам, който да дава величие, въпреки че съгласно сведенията самият той в никакъв случай не се е възползвал от сполучлива алхимична работа. Твърди се, че един от опитите на Нортън бил провален от прислужник, който избягал със скъпоценна течност, а в различен случай една кметица, която се сдобила с неговите материали и съоръжение, станала доста богата, може би неслучайно.
3. Томас Чарнок (ок. 1524 година - 1581 г.)
Съвременник на Джон Дий, тайнствения консултант на Елизабет I, роденият в Кент Чарнок стартира алхимичните си търсения още в ранна възраст, наследявайки библиотека с езотерични познания от своя чичо. След това, като юноша, той е наставляван в алхимията от духовник и абат.
Години наред се труди и се твърди, че е покрай пробив, когато през 1555 година детонация в работната му стая осуетява напредъка му. Две години по-късно той е заставен да постъпи на военна работа. Когато го откарват, той унищожава лабораторията си (според някои източници я унищожава от яд, а съгласно други - с цел да не бъдат разкрити тайните му). Когато Чарнок се завръща от военна работа във Франция, той още веднъж стартира да работи върху алхимията, до момента в който не умира повече от 20 години по-късно.
След гибелта на Чарнок локалните поданици на селото му в Съмърсет не смеят да живеят в остарялата му къща, защото го считат за вълшебник и имат вяра, че тя е населявана от духове. В края на XVII в. в стената на къщата са открити документи, написани от Чарнок. В тях той твърди, че е съумял в житейския си блян да създаде Философския камък.
4. Едуард Кели (1555 - ок. 1597)
Роденият в Уорчестър Едуард Кели е един от най-известните окултисти в английската история. Той води трагичен живот - от отрязването на ушите му от двора на Тюдорите за подправяне до работата му като алхимик на работа при императора на Свещената Римска империя и другарството му с Джон Дий.
Кели се хвалел, че е съумял да създаде Философския камък и че може да трансформира неблагородни метали в злато. Рудолф, императорът на Свещената Римска империя, го наема като алхимик и го прави барон. Императорът водил безценен метод на живот и желал Кели да извърши обещанията си и да изкара малко злато. Когато плодовете на труда на Кели се оказали без злато, императорът го хвърлил в пандиза.
Шест години Кели тънел в килия в чешки палат. Когато кралица Елизабет не съумява да обезпечи освобождението му, той прави опит да излезе на независимост, като хвърля въже от прозореца на замъка и се пробва да слезе. Пада, чупи си крайници и скоро по-късно умира.
5. Артър Дий (1579 - 1651)
Лекар на кралски особи, измежду които крал Чарлз I и цар Михаил I, Артър Дий е роден като наследник на известния Джон Дий в Мортлейк на южния бряг на Темза и е заровен в Норич. През 1629 година, по време на 14-годишния си престой в Москва, където работи като основен доктор на царя, той сформира обемист том по алхимия, като се опира на към този момент съществуващи писания.
През последните години учените разшифроваха част от кодираните текстове на Дий по алхимия. Текстът съставлява инструкциите на Дий за основаването на Философския камък. В тези бележки Дий декларира, че в случай че следвате неговата рецепта, " ще имате същински златотворен балсам [...] и тези, които страдат от някаква болест, ще бъдат възобновени здрави ".
6. Джеймс Прайс (1752-1783 г.)
Роденият в Лондон Прайс е бележит академик, който през последните години от живота си се насочва към алхимията.
През 1783 година той прави няколко демонстрации по алхимия в лабораторията си в Съри, на които стават очевидци редица авторитетни персони като връстници и водещи химици. Съобщава се, че е съумял да създаде злато и сребро посредством разбъркване на избрани химикали и железни детайли. Кралското общество, уважаваната академия на науките, в която Прайс членувал, поискало да се увери в това. Прайс се опитал да ги отблъсне, само че в последна сметка се съгласил да им покаже чудната си алхимия.
След като приема трима членове на Кралското общество в лабораторията си в Гилдфорд, с цел да им потвърди работата си, той ненадейно изпива колбата с отрова, която е приготвил по-рано (това е лаврова вода, мощно дестилирана, с цел да съдържа смъртоносно количество прусинова киселина), и умира пред очите на сътрудниците си.
Алхимията има своите корени в древността, по-специално в Древен Китай, Гърция и Египет. Тя намерила пътя си към средновековна Европа и се трансформирала в занятие, което сходно на Светия Граал завладявало въображението и вдъхновявало смелите и ярките хора.
До появяването на съчиненията на Робърт Бойл по химия през 60-те години на XIX век алхимията се преглежда като законно и уважавано естествено проучване. Някои от най-великите мислители на средновековна и ранномодерна Англия се занимавали с алхимия. Сър Исак Нютон опитва, Свети Тома Аквински е разпален практик, а Чарлз II даже е построил алхимична лаборатория в персоналните си палати. Не всички обаче ги харесвали. Германският държател Фридрих Вюрцбургски поддържал специфични бесилки за обесване на алхимици.
1. Джордж Рипли (ок. 1415 - 1490 г.)
Джордж Рипли е каноник в манастира Бридлингтън в Йоркшир. Рипли е освен водещ църковен деятел и бивш камерхер на папа Инокентий VIII, само че и един от водещите алхимици в Европа през XV век.
Рипли назовава алхимията " тази свещена просвета " и му се приписват няколко значими алхимични труда. В едно от тях, " Съставът на алхимията ", той преглежда тайните на превръщането на неблагородни метали в злато посредством " най-правилните и съвършени средства ". В тази книга Рипли вкарва читателя в " дванайсетте врати " на алхимическата работа по основаването на Философския камък.
Трудът на йоркширеца е толкоз авторитетен, че при започване на XVII век един интелигентен човек на име Леонард Сметли основава замайващ илюстрован ръкопис, наименуван " Свитъците на Рипли ", който съставлява визуализация на магията на Рипли.
Може би Рипли в действителност е бил магически металург? Това би могло да изясни по какъв начин той явно е успявал да изпраща годишно злато на стойност 100 000 лири стерлинги като военна помощ на рицарите на Свети Йоан в Родос.
2. Томас Нортън (преди 1436 година - 1513 г.)
Томас Нортън, роден покрай Бристол някъде преди 1436 година, е алхимик, прочут с дългата си римувана поема, в която споделя за тайните на " алкимията ", които научил като възпитаник на остарелия занаятчия Джордж Рипли. Нортън произхождал от авторитетно комерсиално семейство и бил алхимик и чест дипломат на крал Едуард IV.
В известната поема на Нортън " Алхимичен медал " той твърди, че е съумял да направи балсам, който да дава величие, въпреки че съгласно сведенията самият той в никакъв случай не се е възползвал от сполучлива алхимична работа. Твърди се, че един от опитите на Нортън бил провален от прислужник, който избягал със скъпоценна течност, а в различен случай една кметица, която се сдобила с неговите материали и съоръжение, станала доста богата, може би неслучайно.
3. Томас Чарнок (ок. 1524 година - 1581 г.)
Съвременник на Джон Дий, тайнствения консултант на Елизабет I, роденият в Кент Чарнок стартира алхимичните си търсения още в ранна възраст, наследявайки библиотека с езотерични познания от своя чичо. След това, като юноша, той е наставляван в алхимията от духовник и абат.
Години наред се труди и се твърди, че е покрай пробив, когато през 1555 година детонация в работната му стая осуетява напредъка му. Две години по-късно той е заставен да постъпи на военна работа. Когато го откарват, той унищожава лабораторията си (според някои източници я унищожава от яд, а съгласно други - с цел да не бъдат разкрити тайните му). Когато Чарнок се завръща от военна работа във Франция, той още веднъж стартира да работи върху алхимията, до момента в който не умира повече от 20 години по-късно.
След гибелта на Чарнок локалните поданици на селото му в Съмърсет не смеят да живеят в остарялата му къща, защото го считат за вълшебник и имат вяра, че тя е населявана от духове. В края на XVII в. в стената на къщата са открити документи, написани от Чарнок. В тях той твърди, че е съумял в житейския си блян да създаде Философския камък.
4. Едуард Кели (1555 - ок. 1597)
Роденият в Уорчестър Едуард Кели е един от най-известните окултисти в английската история. Той води трагичен живот - от отрязването на ушите му от двора на Тюдорите за подправяне до работата му като алхимик на работа при императора на Свещената Римска империя и другарството му с Джон Дий.
Кели се хвалел, че е съумял да създаде Философския камък и че може да трансформира неблагородни метали в злато. Рудолф, императорът на Свещената Римска империя, го наема като алхимик и го прави барон. Императорът водил безценен метод на живот и желал Кели да извърши обещанията си и да изкара малко злато. Когато плодовете на труда на Кели се оказали без злато, императорът го хвърлил в пандиза.
Шест години Кели тънел в килия в чешки палат. Когато кралица Елизабет не съумява да обезпечи освобождението му, той прави опит да излезе на независимост, като хвърля въже от прозореца на замъка и се пробва да слезе. Пада, чупи си крайници и скоро по-късно умира.
5. Артър Дий (1579 - 1651)
Лекар на кралски особи, измежду които крал Чарлз I и цар Михаил I, Артър Дий е роден като наследник на известния Джон Дий в Мортлейк на южния бряг на Темза и е заровен в Норич. През 1629 година, по време на 14-годишния си престой в Москва, където работи като основен доктор на царя, той сформира обемист том по алхимия, като се опира на към този момент съществуващи писания.
През последните години учените разшифроваха част от кодираните текстове на Дий по алхимия. Текстът съставлява инструкциите на Дий за основаването на Философския камък. В тези бележки Дий декларира, че в случай че следвате неговата рецепта, " ще имате същински златотворен балсам [...] и тези, които страдат от някаква болест, ще бъдат възобновени здрави ".
6. Джеймс Прайс (1752-1783 г.)
Роденият в Лондон Прайс е бележит академик, който през последните години от живота си се насочва към алхимията.
През 1783 година той прави няколко демонстрации по алхимия в лабораторията си в Съри, на които стават очевидци редица авторитетни персони като връстници и водещи химици. Съобщава се, че е съумял да създаде злато и сребро посредством разбъркване на избрани химикали и железни детайли. Кралското общество, уважаваната академия на науките, в която Прайс членувал, поискало да се увери в това. Прайс се опитал да ги отблъсне, само че в последна сметка се съгласил да им покаже чудната си алхимия.
След като приема трима членове на Кралското общество в лабораторията си в Гилдфорд, с цел да им потвърди работата си, той ненадейно изпива колбата с отрова, която е приготвил по-рано (това е лаврова вода, мощно дестилирана, с цел да съдържа смъртоносно количество прусинова киселина), и умира пред очите на сътрудниците си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ