Сирия без Асад – какъв ще бъде следващият ход на Русия
Впродължение на повече от половин век, отпред на Сирия стоеше властническият режим на семейство Асад. Преди дни, обаче, беше комплициран завършек на ръководството му. Бунтовнически групи превзеха Дамаск след изненадваща атака, почнала на 27 ноември. Самият президент Башар ал-Асад се отдръпна от поста си и избяга в Русия. Експертите са единомислещи, че случилото се ще окаже голямо въздействие освен върху обстановката в Сирия, само че и върху салдото на силите в целия Близък изток. Те допълват, че измежду огромните губещи е Кремъл – един от най-важните съдружници на Асад. Застрашава ли рухването на режима съветските ползи в района? И какъв ще бъде идващият ход на Владимир Путин?
In
“When Bashar al-Assad started to fall, Russia was not there to catch him, ” writes Hanna Notte. “Vladimir Putin may yet manage to retain some stakes in a post-Assad Syria, but there’s no way around it: He just suffered a significant defeat. ”
— The New York Times (@nytimes) „ Един от най-големите провали на Москва “
Малко откакто стана ясно, че Башар ал-Асад е свален от власт, съветското външно министерство побърза да означи, че поддържа контакт „ с всички фракции на сирийската съпротива “. Това известие показва една основна смяна в позицията на Кремъл. Само седмица по-рано, първият посланик на Русия Сергей Лавров съобщи в изявление за „ Ал Джазира “, че бунтовниците, сражаващи се против силите на Асад, са „ терористи “. „ Русия, която е изправена пред големи провокации поради продължаващата война в Украйна, безспорно е измежду най-тежко засегнатите от рухването на режима в Сирия. Всъщност, това е един от най-големите провали на Москва в интернационален проект след изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан в края на 80-те години на предишния век. Сирия съставлява значим детайл от тактиката на Путин за отбрана на съветските ползи освен в Близкия изток, само че и в Сахел и Северна Африка. В продължение на десетилетия, връзките сред Кремъл и Дамаск бяха повече от положителни и актуалната обстановка е съществено тестване за Москва “, съобщи за Vesti.bg проф. Шон Фоли от щатския университет в Тенеси, който е създател на десетки проучвания, свързани с Близкия изток.
Фактът, че Асад получи леговище точно в Русия, не е неочакван. Според анализаторите, той може и да е изгубил „ практическата си стойност “ за Кремъл, само че посредством него Путин желае да насочи едно значимо обръщение – всички негови поддръжници могат да разчитат на поддръжката му. Сваленият деспот беше предан съдружник на съветския държавен глава, в това число във връзка с войната в Украйна. Именно този спор се оказа и една от главните аргументи за случилото се с Асад. Вниманието на Москва е напълно ориентирано към офанзивата в Украйна, като съветската войска не разполага с задоволително огромен потенциал и се оказа неспособна да окаже основна поддръжка на режима в Сирия. Очаквано, събитията от последните дни бяха приветствани от съперниците на съветския президент, съгласно които е бил нанесен тежък удар по ползите на Кремъл в Близкия изток. „ Путин хвърли Асад под рейса, с цел да продължи войната си в Украйна. Ресурсите, с които разполага, са нищожни и той надалеч не е толкоз мощен, колкото твърди, че е “, съобщи някогашният украински външен министър Дмитро Кулеба. „ Един деспот по-малко “, написа на собствен ред съветският опозиционер Иля Яшин в обществената мрежа „ Х “.
Според проф. Фоли, свалянето от власт на Асад ще има съществени геополитически последствия за Москва. „ Путин ще би трябвало да се помири с обстоятелството, че почналите през 2015 година старания да задържи на власт режима, включващи отделянето на обилни финансови средства, са приключили с неуспех. Освен това, рухването му ще се отрази на връзките сред Кремъл и районни сили като Турция и Израел. В интерес на истината, еврейската страна гледа на Русия като на собствен северен комшия от 2015 година насам, причина за което е забележителното съветско военно наличие в Сирия. Не бих се изненадал случилото се с Асад да докара до смяна на израелската политика по отношение на войната в Украйна, както и по други въпроси, директно свързани с Москва “, счита специалистът.
Syrians are celebrating the fall of Assad, but fears grow about how Syria will be governed from now on.
These are the different actors set to shape its future:
— DW News (@dwnews) Неясното бъдеще на съветските бази в Сирия
Руското наличие в Сирия не е от през вчерашния ден. Още през 70-те години на предишния век сред Съюз на съветските социалистически републики и бащата на Башар ал-Асад – Хафез, се заражда стратегическо партньорство. Именно тогава Москва получи достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище в Тартус. Нов подтик в връзките сред двете страни даде избухналата през 2011 година революция в Сирия. Путин оказа забележителна военна поддръжка на Асад, с помощта на която той остана на власт. В подмяна, режимът в Дамаск даде на Кремъл 49-годишен достъп както до Тартус, както и до военновъздушната база в Хмеймим. „ Съдбата на тези обекти остава открит въпрос, който е от голяма значимост за съветските ползи в Близкия изток и Африка. Съществуват изказвания, че бунтовниците са почнали договаряния с Москва още преди завладяването на Дамаск. Смята се, че е било разисквано изтеглянето на съветските сили от Тартус и Хмеймим. Осигуряването на достъп до тези бази, а и до Сирия като цяло, е измежду главните цели на Кремъл, само че постигането на тази цел ще бъде комплицирана задача, като се има поради помощта, която Путин оказа на Асад по време на гражданската война “, означи проф. Фоли.
На сходно мнение е и различен специалист по въпросите, свързани с Близкия изток – проф. Бърнард Хайкел от Принстънския университет. „ Освен в случай че Сирия не бъде раздрана на няколко елементи, всяка от които да е следена от разнообразни фракции, новата власт в Дамаск ще призове руснаците да се отдръпват от базите “, съобщи той за Vesti.bg. „ Москва изигра основна роля в гражданската война, а по ръцете на Путин има доста сирийска кръв. Никой няма да не помни или елементарни това “, добави той. А какво ще предприеме Кремъл, в случай че на съветските военни се наложи да изоставен базите в Тартус и Хмеймим? Към момента е мъчно да се даде отговор на този въпрос. Сред най-често споменаваните други възможности на Сирия е Либия, където Москва поддържа относително положителни връзки с военачалник Халифа Хафтар (именно на негова страна се сражаваха бойците от частната войска „ Вагнер “).
Не бива да се не помни и още една значима детайлност – освен Русия има военни обекти на територията на Сирия. С такива разполага както Турция (те са ситуирани в Идлиб и на други места в северната част на страната), по този начин и Съединени американски щати (американската база се намира в Танф, покрай границата с Йордания). Повечето анализатори не изключват вероятността Анкара и Вашингтон да засилят въздействието си в Сирия, което би било неприятна вест освен за Русия, само че и за Иран. „ Каквото и да си приказваме, случилото се през последните дни съставлява сериозен проблем за Москва, която загуби един от най-верните си съдружници в Близкия изток. Влиянието на Путин в района безспорно ще намалее, а множеството сунити ще странят от него, защото той е тясно привързан с шиитския режим в Техеран “, обобщава проф. Хайкел.
In
“When Bashar al-Assad started to fall, Russia was not there to catch him, ” writes Hanna Notte. “Vladimir Putin may yet manage to retain some stakes in a post-Assad Syria, but there’s no way around it: He just suffered a significant defeat. ”
— The New York Times (@nytimes) „ Един от най-големите провали на Москва “
Малко откакто стана ясно, че Башар ал-Асад е свален от власт, съветското външно министерство побърза да означи, че поддържа контакт „ с всички фракции на сирийската съпротива “. Това известие показва една основна смяна в позицията на Кремъл. Само седмица по-рано, първият посланик на Русия Сергей Лавров съобщи в изявление за „ Ал Джазира “, че бунтовниците, сражаващи се против силите на Асад, са „ терористи “. „ Русия, която е изправена пред големи провокации поради продължаващата война в Украйна, безспорно е измежду най-тежко засегнатите от рухването на режима в Сирия. Всъщност, това е един от най-големите провали на Москва в интернационален проект след изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан в края на 80-те години на предишния век. Сирия съставлява значим детайл от тактиката на Путин за отбрана на съветските ползи освен в Близкия изток, само че и в Сахел и Северна Африка. В продължение на десетилетия, връзките сред Кремъл и Дамаск бяха повече от положителни и актуалната обстановка е съществено тестване за Москва “, съобщи за Vesti.bg проф. Шон Фоли от щатския университет в Тенеси, който е създател на десетки проучвания, свързани с Близкия изток.
Фактът, че Асад получи леговище точно в Русия, не е неочакван. Според анализаторите, той може и да е изгубил „ практическата си стойност “ за Кремъл, само че посредством него Путин желае да насочи едно значимо обръщение – всички негови поддръжници могат да разчитат на поддръжката му. Сваленият деспот беше предан съдружник на съветския държавен глава, в това число във връзка с войната в Украйна. Именно този спор се оказа и една от главните аргументи за случилото се с Асад. Вниманието на Москва е напълно ориентирано към офанзивата в Украйна, като съветската войска не разполага с задоволително огромен потенциал и се оказа неспособна да окаже основна поддръжка на режима в Сирия. Очаквано, събитията от последните дни бяха приветствани от съперниците на съветския президент, съгласно които е бил нанесен тежък удар по ползите на Кремъл в Близкия изток. „ Путин хвърли Асад под рейса, с цел да продължи войната си в Украйна. Ресурсите, с които разполага, са нищожни и той надалеч не е толкоз мощен, колкото твърди, че е “, съобщи някогашният украински външен министър Дмитро Кулеба. „ Един деспот по-малко “, написа на собствен ред съветският опозиционер Иля Яшин в обществената мрежа „ Х “.
Според проф. Фоли, свалянето от власт на Асад ще има съществени геополитически последствия за Москва. „ Путин ще би трябвало да се помири с обстоятелството, че почналите през 2015 година старания да задържи на власт режима, включващи отделянето на обилни финансови средства, са приключили с неуспех. Освен това, рухването му ще се отрази на връзките сред Кремъл и районни сили като Турция и Израел. В интерес на истината, еврейската страна гледа на Русия като на собствен северен комшия от 2015 година насам, причина за което е забележителното съветско военно наличие в Сирия. Не бих се изненадал случилото се с Асад да докара до смяна на израелската политика по отношение на войната в Украйна, както и по други въпроси, директно свързани с Москва “, счита специалистът.
Syrians are celebrating the fall of Assad, but fears grow about how Syria will be governed from now on.
These are the different actors set to shape its future:
— DW News (@dwnews) Неясното бъдеще на съветските бази в Сирия
Руското наличие в Сирия не е от през вчерашния ден. Още през 70-те години на предишния век сред Съюз на съветските социалистически републики и бащата на Башар ал-Асад – Хафез, се заражда стратегическо партньорство. Именно тогава Москва получи достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище в Тартус. Нов подтик в връзките сред двете страни даде избухналата през 2011 година революция в Сирия. Путин оказа забележителна военна поддръжка на Асад, с помощта на която той остана на власт. В подмяна, режимът в Дамаск даде на Кремъл 49-годишен достъп както до Тартус, както и до военновъздушната база в Хмеймим. „ Съдбата на тези обекти остава открит въпрос, който е от голяма значимост за съветските ползи в Близкия изток и Африка. Съществуват изказвания, че бунтовниците са почнали договаряния с Москва още преди завладяването на Дамаск. Смята се, че е било разисквано изтеглянето на съветските сили от Тартус и Хмеймим. Осигуряването на достъп до тези бази, а и до Сирия като цяло, е измежду главните цели на Кремъл, само че постигането на тази цел ще бъде комплицирана задача, като се има поради помощта, която Путин оказа на Асад по време на гражданската война “, означи проф. Фоли.
На сходно мнение е и различен специалист по въпросите, свързани с Близкия изток – проф. Бърнард Хайкел от Принстънския университет. „ Освен в случай че Сирия не бъде раздрана на няколко елементи, всяка от които да е следена от разнообразни фракции, новата власт в Дамаск ще призове руснаците да се отдръпват от базите “, съобщи той за Vesti.bg. „ Москва изигра основна роля в гражданската война, а по ръцете на Путин има доста сирийска кръв. Никой няма да не помни или елементарни това “, добави той. А какво ще предприеме Кремъл, в случай че на съветските военни се наложи да изоставен базите в Тартус и Хмеймим? Към момента е мъчно да се даде отговор на този въпрос. Сред най-често споменаваните други възможности на Сирия е Либия, където Москва поддържа относително положителни връзки с военачалник Халифа Хафтар (именно на негова страна се сражаваха бойците от частната войска „ Вагнер “).
Не бива да се не помни и още една значима детайлност – освен Русия има военни обекти на територията на Сирия. С такива разполага както Турция (те са ситуирани в Идлиб и на други места в северната част на страната), по този начин и Съединени американски щати (американската база се намира в Танф, покрай границата с Йордания). Повечето анализатори не изключват вероятността Анкара и Вашингтон да засилят въздействието си в Сирия, което би било неприятна вест освен за Русия, само че и за Иран. „ Каквото и да си приказваме, случилото се през последните дни съставлява сериозен проблем за Москва, която загуби един от най-верните си съдружници в Близкия изток. Влиянието на Путин в района безспорно ще намалее, а множеството сунити ще странят от него, защото той е тясно привързан с шиитския режим в Техеран “, обобщава проф. Хайкел.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ