Скритите тайни на конклава: Какво ядат кардиналите? Защо равиолите, салфетките и пилетата са забранени?!
Впродължение на повече от 750 години строги правила са определяли менюто на кардиналите, изключително на тези, събрали се, с цел да изберат нов папа. Например равиолите, салфетките и пилетата са били неразрешени на трапезата в продължение на епохи, тъй като могат да предадат скрито обръщение.
От 7 май 135 кардинали бяха затворени от останалия свят в Сикстинската шапка. Докато с скрито гласоподаване не се дефинира кой ще бъде новият папа, те бяха държани в строга изолираност.
През 2013 година, когато за финален път бяха извършени избори за папа, италианските медии оповестиха, че доста кардинали са отскачали до Al Passetto di Borgo, фамилен ресторант единствено на 200 метра от базиликата „ Свети Петър “. Известно е, че кардинал Доналд Уилям Уерл си поръчва там лазаня, до момента в който Франческо Кокопалмерио (един от любимците през 2013 г.) избира пържени калмари.
Папските конклави по традиция са известни със своята секретност. Кардиналите са затворени в една стая, без опция за връзка.
Единственият позволен сигнал е пушек: бял значи, че папата е определен, черен – че е належащо второ гласоподаване, защото не е реализирано болшинство от две трети плюс един. Какво тъкмо се случва вътре в конклава, не е известно, само че едно е несъмнено: кардиналите би трябвало да се хранят през дните или седмиците, до момента в който трае процесът на избор на нов висш понтифик на Римокатолическата черква, която има 1,4 милиарда католици.
Но по какъв начин да запазите тайната и да гарантирате, че гласуването не е изложено на външни въздействия, когато на кардиналите се доставя храна и се изнасят остатъците от нея?
В предишното храната е била евентуална опасност: готвачът може да скрие обръщение до кардинала в равиоли или самият кардинал може да съобщи обръщение на открито върху употребена салфетка. Освен това споделените ястия могат да бъдат място на секрети договаряния. Този облик, „ културата на хранене “ на конклава, се употребява от попкултурата и се свързва с атмосфера на недоверчивост, интриги и надзор.
Във кино лентата „ Конклав “ (2024 г.) съвсем цялото деяние се развива не в залата за гласоподаване, а в трапезарията.
Шумното хранене контрастира с съвсем цялостната тишина на самия конклав, където няма публични диспути. Мълчанието се нарушава единствено в моменти на ритуална тирада, като да вземем за пример клетвата, която кардиналът произнася, когато пуска бюлетината в урната. Около това церемониално безмълвие обаче към момента има интензивно другарство – постоянно точно посредством храната. И въпреки че филмът не може да се счита за тъкмо отражение на това, което се случва зад затворените порти, няма подозрение, че в папската „ просвета на храненето “, както и във всяка друга, това, което ядеш, по какъв начин ядеш и с кого ядеш, приказва доста.
Цяла поредност от правила за секретност, които са в действие и до през днешния ден, датират от 1274 година и са основани от папа Григорий X.
Той е определен за съвсем три години – от 1268 до 1271 година Това е най-дългият папски избор в историята. Италианският специалист по църковно право Енрико де Седжузио, който участва на конклава, написа, че жителите на града заплашвали да понижат храната на кардиналите, с цел да ускорят процеса.
Дори тогава участниците в конклава трябвало да бъдат изолирани. Правилата за хранене на кардиналите били доста по-строги: след три дни без консенсус кардиналите имали право на едно хранене дневно, а след осем дни – единствено на самун и вода.
В средата на XIV в. папа Климент VI облекчава тези ограничавания, като позволява сервирането на три ястия: чорба, главно ядене (риба, месо или яйца) и десерт (сирене или плодове). Въпреки че строгият режим на недояждане не се наложил, строгият надзор на процеса се запазил.
Най-подробният исторически роман за храненето на конклавите е на Бартоломео Скапи, най-известният готвач от епохата на Ренесанса.
Той обслужва папите Пий IV и Пий V, а през 1570 година разгласява готварската книга Opera Dell’Arte del Cucinare (Изкуството на готвенето), която му донася огромна известност. Той разказва по какъв начин се е хранил конклавът по време на избора на папа Юлий III и написа за това по какъв начин се е налагал контролът – а описаните от него практики се употребяват и през днешния ден.
Както написа Скапи, храната за кардиналите се приготвяла в обща кухня от готвачи и сомелиери, а те били единствено част от личния състав, обслужващ конклава. Кухнята можела да бъде евентуално място за предаване на секрети известия и по тази причина там непрекъснато дежурели охранители. Два пъти дневно, по чоп, прислужниците церемониално доставяли храна до въртящ се прозорец в стената, наименуван рута. През него храната се предавала на кардиналите. Преди това ястията били проверявани от дегустатори за съществуване на секрети послания в храната. Всяка стъпка се следяла от италиански и швейцарски гвардейци.
Контролът на храната бил непоколебим: не се допускало нищо, в което може да се скрие записка.
Никакви затворени пайове, никакви цели пилета. Вино и вода – единствено в чиста посуда. Платнените салфетки били разопаковани и деликатно прегледани. Това освен осигурявало цялостна изолираност на кардиналите, само че и намалявало риска от отравяне – въпреки всичко папата постоянно, а изключително през Ренесанса, е бил извънредно авторитетна политическа фигура.
Въпреки рестриктивните мерки кардиналите, в случай че се съди по описанието на Скапи, са се хранили добре.
Сервирали са салати, плодове, части месо, вино и прясна вода. Условията на живот, разказани от Скапи, са били удобни: всяка килия е разполагала с легло, маса, полица, два стола, нощно гърне и съд с похлупак, наред с други предмети. Като оставим настрани тоталния надзор, присъединяване в конклав по време на Ренесанса не е било нещо мъчно за осъществяване.
По време на конклава кардиналите живеят, както нормално, в Дома на Света Марта, пристройка към базиликата „ Свети Петър “. За кардиналите готвят монахини. Ястията са елементарни, типични за района Лацио, където се намира Ватикана, и прилежащия Абруцо: минестроне, спагети, аростичини (агнешки кебап) и варени зеленчуци. Малко по-скромно, в сравнение с във времето на Ренесанса, само че същността е същата: процесът е строго следен, с цел да се подсигурява, че няма да изтече никаква информация.
Във кино лентата „ Конклав “ една от първите подиуми в кухнята демонстрира монахини, които варят цели пилета за бульон: непретенциозно, напълно не първокласно ядене.
Но не това е значимото, а символиката: актуалната Католическа черква – изключително след понтификата на папа Франциск – се стреми да излъчва облик на елементарност и невзискателност. Опасенията за секрети послания в пилешкото месо остават в предишното. Електронните устройства към този момент се считат за съществена опасност и това е показано неведнъж и във кино лентата.
И по този начин, до момента в който Ватиканът се ревизира преди конклава за скрити електронни устройства, кардиналите се приготвят по различен метод: разхождат се из Рим и се любуват на обичаните си ястия. За един от тях една от вечерите е последната в сан на кардинал.
Източник – BBC/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
