Вполитическия свят Тръмп е звезда. Но там рядко се появяват

Вполитическия свят Тръмп е звезда. Но там рядко се появяват текстове, които по едно и също време да съчетават жлъч, духовитост и интелектуален пестник. Но тъкмо подобен е отговорът на британския публицист Нейт Уайт, оповестен в лондонския „ Таймс “, когато някой го пита за какво британците не харесват Доналд Тръмп.

С неподражаемо възприятие за жанр и английска подигравка, Уайт не просто разказва характера на Тръмп – той го разнищва до последното му несъвършенство. Всяка дума в този текст е иронична кама, всяко съпоставяне – брилянтна и мъчителна диагноза. Четивото е по едно и също време занимателно, само че и грубо тъкмо – необичаен случай, в който хуморът се трансформира в оръжие против политическата надменност.

„ Някой попита: „ Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп? “

Нейт Уайт, красноречивият и проницателен британски публицист, написа следния брилянтен отговор:

На Тръмп му липсват избрани качества, които британците обичайно ценят.

Той не има достойнство, сексапил, самообладание, престиж, съчувствие, духовитост, топлота, мъдрост, финес, сензитивност, съзнание, невзискателност, чест, прелест – качества, с които, колкото и да е необичайно, неговият предходник, господин Обама, беше толкоз обилно талантлив.

Колкото и чалнат да е Тръмп, той в никакъв случай не е казвал нищо иронично, смешно или даже леко смешно – нито един път, нито един път. Не го споделям риторично, имам поради безусловно: в никакъв случай. За британците неналичието на комизъм е съвсем нечовешкo.

Но в тази ситуация с Тръмп това е реалност.

Той даже не наподобява да схваща какво е смешка – за него шегата е недодялан коментар, необразована засегнатост, акт на небрежна свирепост.

Тръмп е като трол: в никакъв случай не се смее и не се забавлява; единствено пищи от наслаждение или насмешка.

И най-лошото е, че не просто изрича груби и глупави обиди: той в действителност мисли, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран логаритъм от дребни предубеждения и инстинктивна завист.

В него няма подигравка, няма трудност, няма финес, няма дълбочина. Всичко е незадълбочено. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа.
Във Англия обичайно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели новобранци: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист.

Тръмп не е нито самоуверен, нито новобранец. Той е цялостната диаметралност.
Той даже не е капризно богато момче или алчна дебела котка. Прилича повече на огромен бял охлюв, на фаворизиран Джаба Хът.

И още по-лошо, той е хулиган.

Когато е измежду побойници, внезапно се трансформира в хленчещ зависещ.
Той удря от горната страна надолу, което е нещо, което един благородник не трябва, не може и в никакъв случай не трябва да прави, и всеки удар, който нанася, е под пояса. Той изключително се любува да удря уязвимите или онемели и ги удря, когато са потиснати.

Така че фактът, че доста малцинство – може би една трета – от американците гледат какво прави, слушат какво споделя и по-късно си мислят: „ Да, звучи като мой вид “, е източник на комплициране и доста оскърбление за британците.

В края на краищата е невероятно да прочетете туит или да го чуете да изрича едно-две фрази, без да се взирате в бездната.
Той трансформира простотата във форма на изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на лайната.
…
Винаги е имало глупави хора по света и постоянно е имало зли хора. Но рядко нелепостта е била толкоз зла или злото толкоз неуместно.

Той кара Никсън да наподобява благонадежден, а Джордж Буш – интелигентен.

Ако Франкенщайн беше решил да сътвори страшилище, формирано напълно от човешки дефекти, той щеше да сътвори Тръмп, а един разкаяли се доктор Франкенщайн щеше да извика обезверено: „ О, Боже мой, какво сътворих? “

Ако идиотизмът беше телевизионно предаване, Тръмп щеше да е неговият декор “

Превод и редакция: Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: вестник „ Таймс “