Микроводорасли: Протеинът на бъдещето
Вподножието на най-голямата геотермална електроцентрала в Исландия се намира високотехнологична плантация, която наподобява като сцена от научнофантастичен филм. Под розово-лилаво зарево и измежду бръмчене на осветени панели и бълбукащи цилиндри, тук се култивира бъдещето на устойчивото земеделие – микроводорасли .
Именно в този склад компанията Vaxa Technologies е основала новаторска система, която интегрира сила и запаси от електроцентралата за развъждане на микроводорасли. „ Това е нов метод на мислене за производството на храни “, изяснява генералният управител Кристин Хафлидасон .
V
Inside Iceland's futuristic farm growing algae for food
======
In the shadow of Iceland’s largest geothermal power station, a large warehouse houses a hi-tech indoor farm of sorts that’s like nothing I’ve ever seen...
— Επικαιρότητα - V - News (@VNews825817)
Микроводорасли: Протеинът на бъдещето
Докато хората от дълго време употребяват морски водорасли, техният по-малък родственик – микроводораслите – занапред стартира да притегля вниманието като богат на хранителни субстанции и резистентен източник на храна. Фермата на Vaxa, ситуирана единствено на 35 минути от Рейкявик, създава микроводорасли като Nannochloropsis за храна на хора и за аквакултури. Освен това култивира бактерията Arthospira, позната като спирулина – известна хранителна добавка и естествен оцветител.
Микроводораслите фотосинтезират, като улавят сила от светлината, всмукват въглероден диоксид и отделят О2. „ Водораслите ядат CO2 или го трансформират в биомаса “, изяснява Хафлидасон. „ Това прави процеса въглеродно негативен . “
Интегрираната мощ на природата и технологиите
Системата на Vaxa употребява силата от геотермалната електроцентрала, която обезпечава чисто електричество, студена вода за развъждане, топла вода за отопление и даже тръби за излъчванията на CO2. „ Този метод води до леко негативен въглероден отпечатък “, споделя Асгер Мунч Смид-Йенсен от Датския софтуерен институт, съавтор на изследване за въздействието на спирулината върху околната среда.
С потенциал за произвеждане на 150 метрични тона годишно и проекти за разширение, фермата може да бъде основен състезател в оправянето с световната хранителна неустановеност.
Inside Iceland's futuristic farm growing algae for food:
— Bruce Rogers, Ph.D. (@BruceLRogersPhD)
Водораслите наподобяват като зелена паста или пюре с безпристрастен усет. Но крайната цел не е хората да ядат зелена наслойка - модифицираните водорасли се трансформират в съставки за храни като самун или смутита, обогатявайки ги с протеини, омега-3 мастни киселини и витамин B12.
С планиран пазарен напредък до $25,4 милиарда до 2033 година, микроводораслите към този момент се употребяват освен в хранителната промишленост, само че и в козметиката, фармацевтиката, биогоривата и даже за заместители на пластмаса. Датски стартъп създава портативни модули, които улавят въглерод и създават храна, а Европейската галактическа организация тества опцията за развъждане на микроводорасли в Космоса.
Предизвикателства и бъдеще
Все отново технологията е скъпа и изисква обилни запаси, като възобновима сила и CO2 с невисок въглероден отпечатък. Освен това остава въпросът дали потребителите са подготвени да одобряват микроводораслите като част от ежедневната си диета.
„ С един хектар поле за водорасли може да се създаде 15 пъти повече протеин годишно в съпоставяне със соя “, отбелязва хранителният академик Малене Лихме Олсен.
Именно в този склад компанията Vaxa Technologies е основала новаторска система, която интегрира сила и запаси от електроцентралата за развъждане на микроводорасли. „ Това е нов метод на мислене за производството на храни “, изяснява генералният управител Кристин Хафлидасон .
V
Inside Iceland's futuristic farm growing algae for food
======
In the shadow of Iceland’s largest geothermal power station, a large warehouse houses a hi-tech indoor farm of sorts that’s like nothing I’ve ever seen...
— Επικαιρότητα - V - News (@VNews825817)
Микроводорасли: Протеинът на бъдещето
Докато хората от дълго време употребяват морски водорасли, техният по-малък родственик – микроводораслите – занапред стартира да притегля вниманието като богат на хранителни субстанции и резистентен източник на храна. Фермата на Vaxa, ситуирана единствено на 35 минути от Рейкявик, създава микроводорасли като Nannochloropsis за храна на хора и за аквакултури. Освен това култивира бактерията Arthospira, позната като спирулина – известна хранителна добавка и естествен оцветител.
Микроводораслите фотосинтезират, като улавят сила от светлината, всмукват въглероден диоксид и отделят О2. „ Водораслите ядат CO2 или го трансформират в биомаса “, изяснява Хафлидасон. „ Това прави процеса въглеродно негативен . “
Интегрираната мощ на природата и технологиите
Системата на Vaxa употребява силата от геотермалната електроцентрала, която обезпечава чисто електричество, студена вода за развъждане, топла вода за отопление и даже тръби за излъчванията на CO2. „ Този метод води до леко негативен въглероден отпечатък “, споделя Асгер Мунч Смид-Йенсен от Датския софтуерен институт, съавтор на изследване за въздействието на спирулината върху околната среда.
С потенциал за произвеждане на 150 метрични тона годишно и проекти за разширение, фермата може да бъде основен състезател в оправянето с световната хранителна неустановеност.
Inside Iceland's futuristic farm growing algae for food:
— Bruce Rogers, Ph.D. (@BruceLRogersPhD)
Водораслите наподобяват като зелена паста или пюре с безпристрастен усет. Но крайната цел не е хората да ядат зелена наслойка - модифицираните водорасли се трансформират в съставки за храни като самун или смутита, обогатявайки ги с протеини, омега-3 мастни киселини и витамин B12.
С планиран пазарен напредък до $25,4 милиарда до 2033 година, микроводораслите към този момент се употребяват освен в хранителната промишленост, само че и в козметиката, фармацевтиката, биогоривата и даже за заместители на пластмаса. Датски стартъп създава портативни модули, които улавят въглерод и създават храна, а Европейската галактическа организация тества опцията за развъждане на микроводорасли в Космоса.
Предизвикателства и бъдеще
Все отново технологията е скъпа и изисква обилни запаси, като възобновима сила и CO2 с невисок въглероден отпечатък. Освен това остава въпросът дали потребителите са подготвени да одобряват микроводораслите като част от ежедневната си диета.
„ С един хектар поле за водорасли може да се създаде 15 пъти повече протеин годишно в съпоставяне със соя “, отбелязва хранителният академик Малене Лихме Олсен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ