Художник-призрак откри изложба
Впечатляващи платна посрещат през тези дни посетителите в Концертен комплекс „ България ”. В Мраморната зала до 15 май ще ви погълне магнетичният нюанс на един невероятен наш живописец. Това е Верде, а изложбата носи заглавието „ Соната ”. Всъщност никой не го е виждал онлайн – ценителите и специалистите в изобразителното изкуство у нас си задават един и същи въпрос към този момент няколко години: Кой е Верде? Отговорът обаче все по този начин витае в догадки. Той е българин, стилът му приказва за дългогодишно личностно създаване, комбинирало сюжетни препратки към типичен предходници и финото им пародиране в постмодерна стилистика. Няколко огромни живописни изложения с негови произведения бяха показани у нас, в Аржентина, Франция и Русия от 2015 година до момента.
В миналата галерия на Верде в РКИЦ център в София видяхме неповторими платна под надпис „ Молитва ”. Акцент на вернисажа беше платното „ Мъжката Мона Лиза ”, изобразяващо Спасителя с вдигнат жест за благословия с дясната си ръка, а с лявата държи кристално кълбо, светия Граал, символизиращ Вселената. Силното ѝ влияние се крие в хипнотизиращия взор – явно отпратка към Леонардовата творба. На откриването на изложбата се стекоха над 150 фенове на художника, които се надяваха да видят актьора онлайн. Загадката обаче остана. Верде не се появи…
Какво следим в този момент в новата галерия? Още с първите си стъпки към изложбеното пространство фенът е обхванат от ярки, трагични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкоз мощно, че посетителят има потребност да затваря на моменти очи пред мощната мощ на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията. Две огромни платна притеглят вниманието в центъра на експозицията: „ Соната ” (посветена на Бетовен) и „ Каприз ” (посветена на Паганини). Това не са просто някакви портрети на световноизвестни персони, а разголване на егото им по този начин, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове. В други изображения голите тела вграждат еротиката в рамките на философска алюзия за превратностите на секса. Долавя се и една драматичност, като че ли Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов метод, то картините на Верде ще ви дават тази опция. Бих споделила, че художническият способ, въплътен в тези каритини, включва даже най-странните несходства. Трябва да разрязваме елементи от изображението, с цел да разбираем мощно закодираното обръщение. Тук времето като че ли не съществува – сюжетът не споделя, той внушава, взривявайки митологичната назадничавост в символиката на даден персонаж. Пред картините на Верде фенът изпада в катарзисно положение – в тях явно е привнесена нова функционалност – задачата не е съзерцаване, а всепоглъщане посредством замайване. Но дано не се опасяваме от тази магнетичност – още Ницше беше отбелязал: „ Битието и светът имат опрощение само като естетически феномен. ”
Верде е подобен феномен. В Деня на Европа стотици представители на родния културен и политически хайлайф се стекоха в зала „ България ”, с цел да чуят Девета симфония на „ Бетовен ”, а преди този момент усетиха мощта на Верде посредством неговото извънредно изкуство.
В миналата галерия на Верде в РКИЦ център в София видяхме неповторими платна под надпис „ Молитва ”. Акцент на вернисажа беше платното „ Мъжката Мона Лиза ”, изобразяващо Спасителя с вдигнат жест за благословия с дясната си ръка, а с лявата държи кристално кълбо, светия Граал, символизиращ Вселената. Силното ѝ влияние се крие в хипнотизиращия взор – явно отпратка към Леонардовата творба. На откриването на изложбата се стекоха над 150 фенове на художника, които се надяваха да видят актьора онлайн. Загадката обаче остана. Верде не се появи…
Какво следим в този момент в новата галерия? Още с първите си стъпки към изложбеното пространство фенът е обхванат от ярки, трагични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкоз мощно, че посетителят има потребност да затваря на моменти очи пред мощната мощ на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията. Две огромни платна притеглят вниманието в центъра на експозицията: „ Соната ” (посветена на Бетовен) и „ Каприз ” (посветена на Паганини). Това не са просто някакви портрети на световноизвестни персони, а разголване на егото им по този начин, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове. В други изображения голите тела вграждат еротиката в рамките на философска алюзия за превратностите на секса. Долавя се и една драматичност, като че ли Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов метод, то картините на Верде ще ви дават тази опция. Бих споделила, че художническият способ, въплътен в тези каритини, включва даже най-странните несходства. Трябва да разрязваме елементи от изображението, с цел да разбираем мощно закодираното обръщение. Тук времето като че ли не съществува – сюжетът не споделя, той внушава, взривявайки митологичната назадничавост в символиката на даден персонаж. Пред картините на Верде фенът изпада в катарзисно положение – в тях явно е привнесена нова функционалност – задачата не е съзерцаване, а всепоглъщане посредством замайване. Но дано не се опасяваме от тази магнетичност – още Ницше беше отбелязал: „ Битието и светът имат опрощение само като естетически феномен. ”
Верде е подобен феномен. В Деня на Европа стотици представители на родния културен и политически хайлайф се стекоха в зала „ България ”, с цел да чуят Девета симфония на „ Бетовен ”, а преди този момент усетиха мощта на Верде посредством неговото извънредно изкуство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ