Ключът към дълголетието в японската философия на икигай
Впечатляващ факт е, че мъжете в Япония са на четвърто място по дългоденствие в света съгласно проучванията, до момента в който дамите са даже на второ. Но може би това не би трябвало да ни учудва, в случай че японското схващане за икигай е толкоз вкоренено в културата и метода на мислене, че е неотделима част от всекидневния им живот и всяко деяние – от най-голямото до най-незначителното. В професионалния триумф, в персоналните връзки, в заниманията, които японците култивират в изумителни елементи.
В края на предишния век датско проучване разкрива, че гените обуславят единствено към 10% от това какъв брой дълго ще живеем. Останалите 90% зависят от метода ни на живот. Така се ражда и концепцията за Сините зони – места в света с рекордно висока междинна дълготрайност на живота. Да изследваме от близко навиците и практиките на тези места, би означавало да намерим най-близкото допустимо нещо до формула за дълъг живот. Една от тези точки е Окинава в Япония, чието население се радва на най-голяма дълготрайност на живота от всички останали зони. Когато учените беседват с локалните поданици в опит да схванат повода, една дума се появява непрестанно: икигай.
Но какво е икигай? Според 100 и две годишен занаятчия по карате, това е да поддържа уменията си в бойните изкуства. Стогодишен риболовец към момента продължава да излиза три пъти седмично за риба, с цел да изхранва фамилията си. За една 100 и две годишна жена икигай е да прегръща мъничката си пра-пра-правнучка. Как обаче можем ние да открием личното си чувство за икигай и по какъв начин да го използваме за по-дълъг и по-щастлив живот?
В „ Малка книга за икигай “ японецът Кен Моги ни води на вдъхновяваща разходка из предишното и сегашното на Япония, измежду жителите на Страната на изгряващото слънце, техните обичаи, наслади и скърби – всичко, което образува техния неповторим мироглед. Икигай е изпълним и е наличен за всеки от нас, напоен с тържествуване от разнообразието на живота. Ако следваме стълбовете му, разказани от Моги, до края на книгата към този момент ще сме съумели да намерим това, което ще ни кара да се будим, подготвени за провокациите на всеки идващ ден.
В края на предишния век датско проучване разкрива, че гените обуславят единствено към 10% от това какъв брой дълго ще живеем. Останалите 90% зависят от метода ни на живот. Така се ражда и концепцията за Сините зони – места в света с рекордно висока междинна дълготрайност на живота. Да изследваме от близко навиците и практиките на тези места, би означавало да намерим най-близкото допустимо нещо до формула за дълъг живот. Една от тези точки е Окинава в Япония, чието население се радва на най-голяма дълготрайност на живота от всички останали зони. Когато учените беседват с локалните поданици в опит да схванат повода, една дума се появява непрестанно: икигай.
Но какво е икигай? Според 100 и две годишен занаятчия по карате, това е да поддържа уменията си в бойните изкуства. Стогодишен риболовец към момента продължава да излиза три пъти седмично за риба, с цел да изхранва фамилията си. За една 100 и две годишна жена икигай е да прегръща мъничката си пра-пра-правнучка. Как обаче можем ние да открием личното си чувство за икигай и по какъв начин да го използваме за по-дълъг и по-щастлив живот?
В „ Малка книга за икигай “ японецът Кен Моги ни води на вдъхновяваща разходка из предишното и сегашното на Япония, измежду жителите на Страната на изгряващото слънце, техните обичаи, наслади и скърби – всичко, което образува техния неповторим мироглед. Икигай е изпълним и е наличен за всеки от нас, напоен с тържествуване от разнообразието на живота. Ако следваме стълбовете му, разказани от Моги, до края на книгата към този момент ще сме съумели да намерим това, което ще ни кара да се будим, подготвени за провокациите на всеки идващ ден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ