Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното наличие на цветята. Не можах да видя оня необикновен пъстър килим, който се прави през август Гран плас, прочут ни от многочислените фотоси. Но всяка заран, на същия този площад, идват коли и от тях разтоварват цветя за продажба. Цветя се изливат от стълбовете на уличните лампи, изобилни са пред кафенетата, техните разноцветни багри надничат от балконите на постройките, чиито фасади са толкоз красиви и разнородни, че сами по себе си са едни творби на изкуството.
Тук в остарялата част на Брюксел са дребните магазинчета за шоколад и шоколадови бонбони – подготвят ги ръчно на място. Цената им е доста висока за нашите показа - пет бонбона във фунийка излизаха към 18-20 лв.. Вечните японски туристи обаче, с присъщата за нацията им ученолюбивост, следиха индустриалния развой и интензивно си купуваха бонбони. За по-бедните туристи са налични магазинчета с елементарни бонбони в кошнички. Честно казано е зашеметяващо толкоз доста бонбони на едно място. Прилича на сбъднатата фантазия на малко дете. Освен това има няколко магазинчета, в които можеш да срещнеш на тясната им повърхност несъмнено десетки типове сирена. Туристите по улиците всеобщо похапват на крайник нещо, което очевидно изглеждаше като гофрета, покрита със сметана и пресни горски плодове.
Не мина и без дантелите – има цели магазини, отдадени на този обичаен продукт, като могат да се прибавят и ръчно везани възглавнички. Дантелите се явяват във всички вероятни превъплъщения – като облекло за бутилка вино, а тя направена като дребосъче, бюстие от дантела, всевъзможни кърпички, салфетки и покривчици, блузи, яки – все ръчна направа. И това е изписано категорично на витрината. Цената на една приблизително огромна покривчица е 70 евро. За по-редовите, разбирай туристи с джобове непреливащи от евро, има и напълно алегорични разновидности – мини ангелче или единствено буквичка, направени от брюкселска дантела. Много са магазините в Брюксел, където се продават и изкуствени цветя, най-вече дребни розички, в саксийки – в действителност доста красиво създание, само че уви – въпреки всичко е нещо изкуствено.
Най-евтината храна, която може да се открие по брюкселските улици, е с доста балкански привкус – дюнери. Да, има ги и там, вършат ги араби, но, забавно, че близката атмосфера май притегля нашенци, та това бе мястото, където за пръв път срещнах други българи – желаеха ми да им скапва едра банкнота на дребно.
По-късно се оказва, изненадващо за мен, че българите в Брюксел сме прекалено много за наличните, както споделят, към 7 милиона сънародници по земята. Имаше случай да попитаме на френски младо момиче, забързано с раничка на тил, къде се намира обещано място и по-късно да разберем, че девойчето в действителност е българка, която учи в Брюксел. Или пък различен случай - правихме си фотография пред скулптура в стената на полегнала жена, за която има вярване, че в случай че си потъркаш ръката в много излъсканото й от такива като нас тяло, ще се върнеш още веднъж в Брюксел. Та срещнахме български туристи, също привлечени от поверието.
Преди да отпътува за Брюксел един от знаците му, за който се загатваше на всички места, бе фонтанът със статуята на пикльото. Между прочее този Жулиен също се оказа добре експлоатиран в бизнеса – с негови мини статуйки са цялостни магазинчетата за сувенири. Оказа се, че да открия фонтана със странния знак на града, не бе по никакъв начин лесна работа. Въпреки че бях въоръжена с карта и бях съсредоточила цялото си внимание върху историческия квартал и имената на кривите му улички, макар че съгласно картата все бях доста покрай пикльото, той непрестанно ми се изплъзваше. Наложи се по 4-5 пъти да обиколя безплодно едни и същи улички, само че се бях заинатила, че ще го издиря. С изпитание открих фонтанчето и незабавно ми стана ясна повода за моето усложнение – и водоскочето, и пикаещото дребосъче бяха толкоз маломерни, че опцията да подминеш това ъгълче е голяма. Но след най-сетне сполучливата експедиция, взех решение да не остана по-назад от другите и аз да се фотографирам на това място, като доказателство, че съм била тук.
Продължава:
Брюксел отвън европейските институцииПродължава: Брюксел отвън европейските институции - III
Тук в остарялата част на Брюксел са дребните магазинчета за шоколад и шоколадови бонбони – подготвят ги ръчно на място. Цената им е доста висока за нашите показа - пет бонбона във фунийка излизаха към 18-20 лв.. Вечните японски туристи обаче, с присъщата за нацията им ученолюбивост, следиха индустриалния развой и интензивно си купуваха бонбони. За по-бедните туристи са налични магазинчета с елементарни бонбони в кошнички. Честно казано е зашеметяващо толкоз доста бонбони на едно място. Прилича на сбъднатата фантазия на малко дете. Освен това има няколко магазинчета, в които можеш да срещнеш на тясната им повърхност несъмнено десетки типове сирена. Туристите по улиците всеобщо похапват на крайник нещо, което очевидно изглеждаше като гофрета, покрита със сметана и пресни горски плодове.
Не мина и без дантелите – има цели магазини, отдадени на този обичаен продукт, като могат да се прибавят и ръчно везани възглавнички. Дантелите се явяват във всички вероятни превъплъщения – като облекло за бутилка вино, а тя направена като дребосъче, бюстие от дантела, всевъзможни кърпички, салфетки и покривчици, блузи, яки – все ръчна направа. И това е изписано категорично на витрината. Цената на една приблизително огромна покривчица е 70 евро. За по-редовите, разбирай туристи с джобове непреливащи от евро, има и напълно алегорични разновидности – мини ангелче или единствено буквичка, направени от брюкселска дантела. Много са магазините в Брюксел, където се продават и изкуствени цветя, най-вече дребни розички, в саксийки – в действителност доста красиво създание, само че уви – въпреки всичко е нещо изкуствено.
Най-евтината храна, която може да се открие по брюкселските улици, е с доста балкански привкус – дюнери. Да, има ги и там, вършат ги араби, но, забавно, че близката атмосфера май притегля нашенци, та това бе мястото, където за пръв път срещнах други българи – желаеха ми да им скапва едра банкнота на дребно.
По-късно се оказва, изненадващо за мен, че българите в Брюксел сме прекалено много за наличните, както споделят, към 7 милиона сънародници по земята. Имаше случай да попитаме на френски младо момиче, забързано с раничка на тил, къде се намира обещано място и по-късно да разберем, че девойчето в действителност е българка, която учи в Брюксел. Или пък различен случай - правихме си фотография пред скулптура в стената на полегнала жена, за която има вярване, че в случай че си потъркаш ръката в много излъсканото й от такива като нас тяло, ще се върнеш още веднъж в Брюксел. Та срещнахме български туристи, също привлечени от поверието.
Преди да отпътува за Брюксел един от знаците му, за който се загатваше на всички места, бе фонтанът със статуята на пикльото. Между прочее този Жулиен също се оказа добре експлоатиран в бизнеса – с негови мини статуйки са цялостни магазинчетата за сувенири. Оказа се, че да открия фонтана със странния знак на града, не бе по никакъв начин лесна работа. Въпреки че бях въоръжена с карта и бях съсредоточила цялото си внимание върху историческия квартал и имената на кривите му улички, макар че съгласно картата все бях доста покрай пикльото, той непрестанно ми се изплъзваше. Наложи се по 4-5 пъти да обиколя безплодно едни и същи улички, само че се бях заинатила, че ще го издиря. С изпитание открих фонтанчето и незабавно ми стана ясна повода за моето усложнение – и водоскочето, и пикаещото дребосъче бяха толкоз маломерни, че опцията да подминеш това ъгълче е голяма. Но след най-сетне сполучливата експедиция, взех решение да не остана по-назад от другите и аз да се фотографирам на това място, като доказателство, че съм била тук.
Продължава:
Брюксел отвън европейските институцииПродължава: Брюксел отвън европейските институции - III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ