Как Би Би Си брои руските жертвите на войната в Украйна - разказ от първо лице
" Войниците в месомелачката на Русия - открити са 52 хиляди починали " - по този начин БиБиСи озаглави следствие за загубите на Москва от началото на войната в Украйна. Едно от имената под публикацията е на журналистката Олга Ившина. Тя ни описа детайлности за обстоятелствата, открити при следствието и по какъв начин са събрани, както и от къде идва този стряскащ термин, който употребяват.
Какви са констатациите на следствието на BBC за броя на убитите бойци в Украйна?
Още от първия ден на съветската инвазия, дружно с нашите сътрудници от самостоятелния съветски уеб страница „ Медиазона “ и екип от доброволци, започнахме да броим съветските бойци, убити в сраженията в Украйна. До момента, в нашия лист има единствено имена, които сме съумели да потвърдим от отворени източници. В листата имаме повече от 52 000 имена. Реалният брой на починалите, несъмнено, е по-висок. Тази цифра, 52 000 е минималният брой. Освен това, разполагаме с хиляди истории, които събираме и съпоставяме и те ни оказват помощ да разберем какво се случва в редиците на съветската войска, която се бие в Украйна.
Успяхте ли да получите някакво публично удостоверение от управляващите в Русия за вашите данни?
Руските управляващи нормално са много потайни по отношение на военните загуби, това постоянно е било по този начин. По време на тази инвазия те потвърдиха общия брой на своите загубите единствено два пъти и последния път беше през септември 2022 година Тогава те признаха, че са изгубили съвсем 6000 души, само че даже и тогава нашите описи съдържаха повече имена, в сравнение с те признаха. Оттогава не са разгласявали сбор на починалите. Когато публикувахме нашето следствие, те споделиха, че няма да разясняват нашите данни и че военните загуби по време на война са държавна загадка. Затова и не разясняват - не разкриват действителния брой на починалите.
Какви способи използвахте, с цел да събирате информация, тъй като явно формалните данни, които цитирате, са доста по-ниски?
Използваме информация от отворени източници. Това са на първо място изказвания на съветски публични лица за броя на убитите бойци. От началото на нашествието, ръководители на разнообразни съветски райони говореха за убити бойци. Говореха и други локални чиновници по селата, да вземем за пример шефове на учебни заведения и други. Те назоваха имена на убити бойци, тъй че това е първият ни източник.
Второ, следим и изявления в обществените медии, само че сме доста деликатни с тях. Използваме единствено изявленията на най-близките родственици на убитите, че са изгубили непосредствен човек във войната.
И трето, събираме имената, които виждаме на военни монументи и гробища. Това е доста значима информация, която получаваме с помощта на нашите доброволци. Те ни изпращат фотоси от локални вестници, които съществуват единствено в печатен тип, изпращат и фотоси на самите военни монументи и гробове. Това са доста значими източници, тъй като ни оказват помощ да разберем освен какъв брой имена знаем, само че и какъв брой имена липсват. Защото всякога, когато получим фотоси от гробищата, виждаме всички тези имена, които са упоменати в публични отчети и в изявления в обществените медии. Виждаме обаче и петдесет на 100 повече имена, които в никакъв случай не са били споменавани обществено, само че е безусловно ясно, че са военни гробове на бойци в униформи. Това ни оказа помощ да разберем, че действителният брой на съветските сили в Украйна евентуално е два пъти по-висок, най-малко два пъти по-висок от цифрите, с които разполагаме все още.
До какви персонални истории стигнахте, най-малко за част от тези убити бойци - кои са те, от къде са?
Всъщност, разполагаме с доста истории - хиляди, тъй като за нас всяка от тях е надълбоко персонална. Включваме в описите единствено бойци, които знаем по име, къде са живели, по кое време са родени и така нататък Вижда се, че на този стадий най-малко 20% от всички убити са били пандизчии. Затворници, вербувани в съветските затвори и изпратени на фронта. Говорим за най-малко 20%. Има най-различни случаи. Някои от техните родственици даже не знаеха, че околните им са на фронта и схванаха, че са убити, от нас или от фотография на гроба в обществените мрежи. Очевидно управляващите изпращат тези хора на война, само че от време на време даже не си вършат труда да осведомят роднините на починалите какво се е случило.
Важно е да отбележим, че забележителен брой от убитите досега, приказваме за най-малко 45% от тях, не са имали нищо общо с съветската войска преди началото на нашествието. Това са или доброволци, или хора, които са мобилизирани с указа на Путин. Някои от тях в никакъв случай не са служили в армията. Може и да са служили преди 10 – 20 години и в този момент им е било подредено да се върнат, да се причислят към армията. И те са го създали и най-малко 6000 са били убити през последните две години в Украйна. Разбрахме, че броят на професионалните бойци, които се бият и умират, понижава, тъй като Русия към този момент е изгубила най-хубавите си сили, професионалните бойци, още при започване на нашествието.
Групата " Вагнер " изигра огромна роля в набирането на пандизчии за тази война преди гибелта на своя водач. Те участват ли във Вашето следствие?
Да, " Вагнер " беше доста значим инструмент. Те, в действителност, започнаха тактиката, която в този момент се употребява необятно от всички съветски сили при нахлуване против украински позиции. Според оценките и на Съединени американски щати, и на самостоятелни публицисти, " Вагнер " са вербували близо 50 000 пандизчии от съветските затвори и са ги изпратили да се бият. Имаме информация за най-малко 9000 убити от тези пандизчии. Направихме извадка и проследихме биографиите на 500 от пандизчиите, от времето, когато са били вербувани от " Вагнер ", досега на тяхната гибел. Установихме, че половината от вербуваните са умрели в границите на три месеца по фронтовите линии. Те изиграха доста значима роля в борбите за Бахмут.
Вижда се, че тактиките на " Вагнер " се употребяват от съветската войска на всички места и в този миг. Какво вършат те? Изпращат дребна група бойци, нормално най-вече пандизчии, в нахлуване, непосредствено към украинските позиции. В множеството случаи те са убити или ранени, само че това разрешава на руснаците да разкрият местонахождението на украинските позиции, къде са им огневите точки и по-късно стартират артилерийски обстрел на тези позиции, а след това настъпват с по-големи военни формирования. Вижда се, че силите на " Вагнер " са били доста значими. И досега оживелите бойци са се включили към други елементи и не престават да вземат участие в нашествието.
Тази тактичност, която преди малко описахте, нея ли наричате месомелачка във вашето следствие?
Всъщност, самите бойци назовават тази тактичност „ месомелачката “. Защото тя включва тежки жертви, тежки загуби, както на военно съоръжение, по този начин и на човешки животи. Според нашите данни Русия е изгубила 25% повече бойци през вторите 12 месеца на нахлуването спрямо първите. И това е директен резултат от смяната в тактиката. В началото са употребявали най-подготвените професионални бойци за по-сложни тактически интервенции. Сега, обаче, им се постанова да работят с по-малко готови войски и не желаят да отделят време да ги образоват. И ги изпращат непосредствено в офанзива с минимална поддръжка или от време на време въобще без никаква. Откриват украинските позиции и ги обстрелват с артилерия. От една страна, тази тактичност коства доста животи на съветската страна, само че от друга, им оказва помощ да получат минимални териториални придобивки, а те тъкмо това търсят в този момент.
Олга, Вие работите в съветската работа на BBC, кажете ни кои са най-големите провокации за Вас като публицист и за Вашия екип в отразяването тази война? Мислите ли, че помагате на руснаците да схванат по-добре какво се случва?
Несъмнено най-голямото предизвикателство пред нас е, че при започване на нашествието множеството от моите сътрудници, които бяха основани в Москва, трябваше да изоставен Русия и сега никой от нас не може да се върне да работи там на място. Причината са новите съветски закони, които на процедура направиха работата ни съвсем невъзможна. Можехме елементарно да влезем в пандиза, даже за това, че сме нарекли тази война - " война " или тази инвазия - " инвазия ". В Русия трябваше да се придържаме към термина „ специфична военна интервенция “. Има хора с присъди за 7 – 10 години поради тези нови драконовски ограничения, въведени от съветската страна...Не можем да сме на място в Русия, не можем да приказваме непосредствено с хората. Налага се да го вършим отдалечено, да търсим и намираме способи поддържаме връзка с нашите източници. Това е мъчно, само че ние вършим всичко допустимо и не губим вяра. И успяхме да създадем няколко следствия, които бяха представени на всички места по света. И знаем, че нашите послания, нашите вести несъмнено доближават до Русия. Аз персонално съм очевидец. Пишат ни да вземем за пример майки и съпруги на бойци, изчезнали в бойни дейности в Украйна. Пишат ни и питат „ Знаете ли къде е брачният партньор ми? Знаете ли дали синът ми е мъртъв или жив? “.
В Русия несъмнено е известно, че ние събираме информация за техните загуби. Хората питат нас, тъй като са обезверени, че не получават информация от съветското държавното управление. И щом питат нас дали знаем нещо за ориста на техните синове и братя, то несъмнено тази информация или най-малко част от нея съумява да пробие. Най-доброто, което можем да създадем, е просто да продължим да пишем и да се надяваме, че това което се случва, ще стане известно. Това е доста значимо през днешния ден, само че е значимо и за бъдещето.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Какви са констатациите на следствието на BBC за броя на убитите бойци в Украйна?
Още от първия ден на съветската инвазия, дружно с нашите сътрудници от самостоятелния съветски уеб страница „ Медиазона “ и екип от доброволци, започнахме да броим съветските бойци, убити в сраженията в Украйна. До момента, в нашия лист има единствено имена, които сме съумели да потвърдим от отворени източници. В листата имаме повече от 52 000 имена. Реалният брой на починалите, несъмнено, е по-висок. Тази цифра, 52 000 е минималният брой. Освен това, разполагаме с хиляди истории, които събираме и съпоставяме и те ни оказват помощ да разберем какво се случва в редиците на съветската войска, която се бие в Украйна.
Успяхте ли да получите някакво публично удостоверение от управляващите в Русия за вашите данни?
Руските управляващи нормално са много потайни по отношение на военните загуби, това постоянно е било по този начин. По време на тази инвазия те потвърдиха общия брой на своите загубите единствено два пъти и последния път беше през септември 2022 година Тогава те признаха, че са изгубили съвсем 6000 души, само че даже и тогава нашите описи съдържаха повече имена, в сравнение с те признаха. Оттогава не са разгласявали сбор на починалите. Когато публикувахме нашето следствие, те споделиха, че няма да разясняват нашите данни и че военните загуби по време на война са държавна загадка. Затова и не разясняват - не разкриват действителния брой на починалите.
Какви способи използвахте, с цел да събирате информация, тъй като явно формалните данни, които цитирате, са доста по-ниски?
Използваме информация от отворени източници. Това са на първо място изказвания на съветски публични лица за броя на убитите бойци. От началото на нашествието, ръководители на разнообразни съветски райони говореха за убити бойци. Говореха и други локални чиновници по селата, да вземем за пример шефове на учебни заведения и други. Те назоваха имена на убити бойци, тъй че това е първият ни източник.
Второ, следим и изявления в обществените медии, само че сме доста деликатни с тях. Използваме единствено изявленията на най-близките родственици на убитите, че са изгубили непосредствен човек във войната.
И трето, събираме имената, които виждаме на военни монументи и гробища. Това е доста значима информация, която получаваме с помощта на нашите доброволци. Те ни изпращат фотоси от локални вестници, които съществуват единствено в печатен тип, изпращат и фотоси на самите военни монументи и гробове. Това са доста значими източници, тъй като ни оказват помощ да разберем освен какъв брой имена знаем, само че и какъв брой имена липсват. Защото всякога, когато получим фотоси от гробищата, виждаме всички тези имена, които са упоменати в публични отчети и в изявления в обществените медии. Виждаме обаче и петдесет на 100 повече имена, които в никакъв случай не са били споменавани обществено, само че е безусловно ясно, че са военни гробове на бойци в униформи. Това ни оказа помощ да разберем, че действителният брой на съветските сили в Украйна евентуално е два пъти по-висок, най-малко два пъти по-висок от цифрите, с които разполагаме все още.
До какви персонални истории стигнахте, най-малко за част от тези убити бойци - кои са те, от къде са?
Всъщност, разполагаме с доста истории - хиляди, тъй като за нас всяка от тях е надълбоко персонална. Включваме в описите единствено бойци, които знаем по име, къде са живели, по кое време са родени и така нататък Вижда се, че на този стадий най-малко 20% от всички убити са били пандизчии. Затворници, вербувани в съветските затвори и изпратени на фронта. Говорим за най-малко 20%. Има най-различни случаи. Някои от техните родственици даже не знаеха, че околните им са на фронта и схванаха, че са убити, от нас или от фотография на гроба в обществените мрежи. Очевидно управляващите изпращат тези хора на война, само че от време на време даже не си вършат труда да осведомят роднините на починалите какво се е случило.
Важно е да отбележим, че забележителен брой от убитите досега, приказваме за най-малко 45% от тях, не са имали нищо общо с съветската войска преди началото на нашествието. Това са или доброволци, или хора, които са мобилизирани с указа на Путин. Някои от тях в никакъв случай не са служили в армията. Може и да са служили преди 10 – 20 години и в този момент им е било подредено да се върнат, да се причислят към армията. И те са го създали и най-малко 6000 са били убити през последните две години в Украйна. Разбрахме, че броят на професионалните бойци, които се бият и умират, понижава, тъй като Русия към този момент е изгубила най-хубавите си сили, професионалните бойци, още при започване на нашествието.
Групата " Вагнер " изигра огромна роля в набирането на пандизчии за тази война преди гибелта на своя водач. Те участват ли във Вашето следствие?
Да, " Вагнер " беше доста значим инструмент. Те, в действителност, започнаха тактиката, която в този момент се употребява необятно от всички съветски сили при нахлуване против украински позиции. Според оценките и на Съединени американски щати, и на самостоятелни публицисти, " Вагнер " са вербували близо 50 000 пандизчии от съветските затвори и са ги изпратили да се бият. Имаме информация за най-малко 9000 убити от тези пандизчии. Направихме извадка и проследихме биографиите на 500 от пандизчиите, от времето, когато са били вербувани от " Вагнер ", досега на тяхната гибел. Установихме, че половината от вербуваните са умрели в границите на три месеца по фронтовите линии. Те изиграха доста значима роля в борбите за Бахмут.
Вижда се, че тактиките на " Вагнер " се употребяват от съветската войска на всички места и в този миг. Какво вършат те? Изпращат дребна група бойци, нормално най-вече пандизчии, в нахлуване, непосредствено към украинските позиции. В множеството случаи те са убити или ранени, само че това разрешава на руснаците да разкрият местонахождението на украинските позиции, къде са им огневите точки и по-късно стартират артилерийски обстрел на тези позиции, а след това настъпват с по-големи военни формирования. Вижда се, че силите на " Вагнер " са били доста значими. И досега оживелите бойци са се включили към други елементи и не престават да вземат участие в нашествието.
Тази тактичност, която преди малко описахте, нея ли наричате месомелачка във вашето следствие?
Всъщност, самите бойци назовават тази тактичност „ месомелачката “. Защото тя включва тежки жертви, тежки загуби, както на военно съоръжение, по този начин и на човешки животи. Според нашите данни Русия е изгубила 25% повече бойци през вторите 12 месеца на нахлуването спрямо първите. И това е директен резултат от смяната в тактиката. В началото са употребявали най-подготвените професионални бойци за по-сложни тактически интервенции. Сега, обаче, им се постанова да работят с по-малко готови войски и не желаят да отделят време да ги образоват. И ги изпращат непосредствено в офанзива с минимална поддръжка или от време на време въобще без никаква. Откриват украинските позиции и ги обстрелват с артилерия. От една страна, тази тактичност коства доста животи на съветската страна, само че от друга, им оказва помощ да получат минимални териториални придобивки, а те тъкмо това търсят в този момент.
Олга, Вие работите в съветската работа на BBC, кажете ни кои са най-големите провокации за Вас като публицист и за Вашия екип в отразяването тази война? Мислите ли, че помагате на руснаците да схванат по-добре какво се случва?
Несъмнено най-голямото предизвикателство пред нас е, че при започване на нашествието множеството от моите сътрудници, които бяха основани в Москва, трябваше да изоставен Русия и сега никой от нас не може да се върне да работи там на място. Причината са новите съветски закони, които на процедура направиха работата ни съвсем невъзможна. Можехме елементарно да влезем в пандиза, даже за това, че сме нарекли тази война - " война " или тази инвазия - " инвазия ". В Русия трябваше да се придържаме към термина „ специфична военна интервенция “. Има хора с присъди за 7 – 10 години поради тези нови драконовски ограничения, въведени от съветската страна...Не можем да сме на място в Русия, не можем да приказваме непосредствено с хората. Налага се да го вършим отдалечено, да търсим и намираме способи поддържаме връзка с нашите източници. Това е мъчно, само че ние вършим всичко допустимо и не губим вяра. И успяхме да създадем няколко следствия, които бяха представени на всички места по света. И знаем, че нашите послания, нашите вести несъмнено доближават до Русия. Аз персонално съм очевидец. Пишат ни да вземем за пример майки и съпруги на бойци, изчезнали в бойни дейности в Украйна. Пишат ни и питат „ Знаете ли къде е брачният партньор ми? Знаете ли дали синът ми е мъртъв или жив? “.
В Русия несъмнено е известно, че ние събираме информация за техните загуби. Хората питат нас, тъй като са обезверени, че не получават информация от съветското държавното управление. И щом питат нас дали знаем нещо за ориста на техните синове и братя, то несъмнено тази информация или най-малко част от нея съумява да пробие. Най-доброто, което можем да създадем, е просто да продължим да пишем и да се надяваме, че това което се случва, ще стане известно. Това е доста значимо през днешния ден, само че е значимо и за бъдещето.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ