Претопляне на Студената война. Историкът Марк Крамер за новите имперски цели на Русия
Войните на Путин постоянно са лишени от военна логичност. Те са чисто имперски. Как ще свърши всичко това след Чечня, Грузия, Крим, Сирия, Украйна?
Русия като империя, а Путин - като един от най-кървавите ѝ владетели. Така гледа на днешна Москва историкът Марк Крамер - шеф на изследователския план за Студената война в центъра " Дейвис " към Харвардския университет.
За да направи този извод, той стъпва на дългогодишната си работа с разнообразни държавни архиви от времето на Втората международна война насам. Документите, които чете, засягат мощното въздействие на Съюз на съветските социалистически републики върху страните от Източна Европа .
От години той работи над респектиращ по размер труд с разбор на събитията от 1941 година до разпада на. В последна сметка взема решение още преди публикуването му в Съединени американски щати първо да издаде негов по-кратък вид на български език под заглавието „ Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа (1941-1991) “ (изд. Сиела, 2022).
Кой е Марк Крамер
Освен шеф на проучванията за Студената война, Крамер е старши помощник на центъра за съветски и евроазиатски проучвания „ Дейвис “ към. Директор е и на програмата „ Андрей Сахаров “ за правата на индивида.
Преподава интернационалните връзки и относително политикознание в Харвард , само че е чест гост-професор и в други университети в Съединени американски щати и по света. Автор е на повече от 200 книги, студии и публикации, основен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies .
Връзката му с България не е инцидентна. Всяка година той изнася лекция за американската външна политика в Историческия факултет на СУ „ Климент Охридски “. Началото на пандемията от COVID-19 го заварва в София и той остава няколко месеца, в които преподава отдалечено и има време да приключи книгата си. Тогава в действителност взема решение да пусне първото ѝ кратко издание точно на български.
Съветската доминация и България
Докато изследва руското въздействие върху страните от Източна Европа , Марк Крамер преглежда и огромно количество.
Казва, че България се отдалечава от комунизма и руското въздействие малко по-бавно от останалите страни от Източния блок. Обяснява го с това, че хората, които смъкват през 1989 година Тодор Живков от власт и го наследяват, също са високопоставени комунисти. Българската система остава квази-комунистическа още няколко години, счита той.
Според Крамер до 1997 година в България към момента има много останки от идеологическото минало. Но по-късно, и най-много с влизането на България в НАТО и Европейския съюз, тези останки съвсем изчезват. Властта се сменя спокойно, организират се постоянни избори. Той споделя, че изцяло схваща умората на българите от натрупалите се в последно време изключителни избори, само че съгласно него това е и знак, че страната е постигнала голям прогрес.
Пет свободни и почтени избори за две години е нещо, за което доста страни могат единствено да мечтаят.Марк Крамер
“Предстоят Ви пети избори за последните две години ”, споделя Крамер пред Свободна Европа. “Но въпреки всичко това е огромно достижение и България не трябва да го приема за даденост. Пет свободни и почтени избори за две години е нещо, за което доста страни могат единствено да мечтаят. Така че в действителност България се отдалечи от комунистическия път много сполучливо през последните 25 години. ”
Русия не е Съюз на съветските социалистически републики
Според харвардския анализатор не е правилно Руската федерация, която се появява в края на 1991 година, да бъде определяна като легален правоприемник на Съветския съюз . През руската ера Русия е единствено една от 15-те руски републики.
“Твърде безразсъдно западните страни одобриха Русия да наследи руския нуклеарен боеприпас и руското непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации “, споделя той. “Мисля, че щеше да е доста по-добре тo да бъде на ротационен принцип сред 15-те републики, само че това не стана. Ситуацията, която следим в този момент, е такава, в която Русия доста от преимуществата, които имаше Съветският съюз преди време. "
Имперската инвазия в Украйна
Засега към момента не е ясно за какво Путин стартира експанзията си в Украйна тъкмо при започване на 2022 година, споделя Крамер. През последните няколко години в Украйна не се случва нищо изключително значимо, което да “оправдава “ началото на военна инвазия.
Като че ли най-голямата „ опасност “, която Путин е усещал, е че Украйна последователно се придвижва на Запад и се трансформира в демократична страна. Дали това е действителен мотив за война обаче, е доста противоречиво.
Донякъде обстановката припомня на мрачните епизоди от Студената война , в които полъхът на възможни демократични процеси на три пъти докарва руските танкове в. Но съгласно Крамер в настоящия случай липсва идеологическият претекст, стремежът към опазване непременно на комунистическата посока на развиване на нападнатата страна. Което в действителност прави съветската експанзия в Украйна не руска, а чисто имперска.
Агресията в Украйна е образец за класическо съветско имперско владичество.Марк Крамер
“Агресията в Украйна е образец за класическо съветско имперско владичество “, споделя Марк Крамер. “Русия надалеч не е станала най-голямата страна в света просто като се е отбранявала от набези, както съветските водачи настояват. Не е придобила подобен размер просто като е работила отбранително. Тя е завладявала и налагала владичество над по-малките си съседи. И това е, което виждам като позиция, която Русия заема по отношение на Украйна, с цел да възвърне един тип имперско ръководство там. “
В поддръжка на тезата на анализатора са и изказванията на самия Путин, който неведнъж е отстоявал правото на Русия на завоевания и на завземане на самата Украйна всъщност. Такива са изявленията му, че украинците не са същинска нация, а Украйна не е същинска страна и затова би трябвало да се върне към това, което Путин твърди, че е нейният обичаен статут – да бъде част от Русия.
Разбира се, никой сериозен историк не приема тези изказвания с нищо друго с изключение на с пренебрежение, споделя Крамер. Но щом самият Путин ги изрича, в Русия те автоматизирано стават формалната линия. А това значи, че тази война за Путин е война, в която Русия просто, както той се показва, възвръща това,.
Бави ли се военната помощ от Запада
От началото на военната експанзия страните от НАТО постоянно са подложени на критика за това, че прекомерно постепенно доставят най-важната военна помощ за Украйна. Съществува недоизказана теза, че това закъснение не е въпрос единствено на техническа готовност, само че е израз и на обстоятелството, че Западът към момента мъчно си показва какво да прави с една Русия , победена военно на бойното поле.
Марк Крамер е склонен с сходна теза. Той споделя, че има и една самопровокирана паника на Запада от евентуалното потребление на нуклеарни оръжия от Путин.
Но Русия няма какво да завоюва от потреблението на нуклеарни оръжия, счита той. И заканите, които от време на време насочва, са най-много фукане и опити за заплашване, изключително на Европа - с цел да я накара да се опасява, че Русия може да направи нещо, което да докара до нейното лично заличаване.
Самото съветско държавно управление не е съблюдавало никакви червени линии при нападението против Украйна.Марк Крамер
“В резултат на това западните държавни управления неведнъж са говорили, в това число държавното управление на Съединени американски щати, за по този начин наречените червени линии, които не желаят да пресичат, “ споделя Крамер. “И това значи, че те са били много мудни, когато са предоставяли оръжие. Мисля, че би било доста по-добре, в случай че доставят на Украйна оръжията, от които се нуждае, с цел да победи съветската войска. Самото съветско държавно управление не е съблюдавало никакви червени линии при нападението против Украйна. И мисля, че западните държавни управления в действителност би трябвало да работят доста по-бързо, в сравнение с го вършат до момента. “
Идва ли краят на Путин
на Путин е предсказвана доста пъти, само че самият Крамер се въздържа да прави такива прогнози. Руският президент в този момент е на 70 години, тъй че евентуално може да живее досега, в който съгласно съветската конституция би трябвало да се отдръпна от поста през 2036 година Говорим за 13 години в бъдещето, споделя Крамер. Но не е изключено и да успее да изкара този период.
Той даже може и да промени конституцията, както към този момент се е случвало, тъй че да бъде пожизнен президент. Според Крамер това е допустимо, тъй като Путин в никакъв случай не би желал да бъде в позиция, в която хората да стартират да мислят по какъв начин да го сменят и затова да се утвърдят негови противници.
Потенциалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в пандиза.Марк Крамер
“Дотук няма очевиден правоприемник на Путин ”, споделя анализаторът. “ Евгений Пригожин може и да се стреми към това, а може би има и други - Николай Патрушев или някой различен, само че сами знаете, че приказваме за хардлайнери, които са най-малко толкоз жестоки, колкото и Путин. Така че евентуалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в пандиза. Хора като Алексей Навални , Иля Яшин или Владимир Кара Мурза – всички тези хора са в пандиза сега. ”
Разбира се, всичко това може и да се промени, в случай че войната тръгне доста зле за Русия и в случай че Украйна успее да изгони съветските сили, изключително от Крим . Това би било злополука за Путин и тогава той би бил доста уязвим, споделя Крамер.
Това, което Путин сигурно желае да направи, е да откри Русия на картата като велика мощ, което минава през наложителна победа над Украйна . И това е нещо, което, съгласно Крамер, западните държавни управления не трябва да разрешават. Но в това време би трябвало да им е ясно, че изходът от тази война ще бъде решен на бойното поле, а не посредством отстъпки и отлагания.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Русия като империя, а Путин - като един от най-кървавите ѝ владетели. Така гледа на днешна Москва историкът Марк Крамер - шеф на изследователския план за Студената война в центъра " Дейвис " към Харвардския университет.
За да направи този извод, той стъпва на дългогодишната си работа с разнообразни държавни архиви от времето на Втората международна война насам. Документите, които чете, засягат мощното въздействие на Съюз на съветските социалистически републики върху страните от Източна Европа .
От години той работи над респектиращ по размер труд с разбор на събитията от 1941 година до разпада на. В последна сметка взема решение още преди публикуването му в Съединени американски щати първо да издаде негов по-кратък вид на български език под заглавието „ Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа (1941-1991) “ (изд. Сиела, 2022).
Кой е Марк Крамер Освен шеф на проучванията за Студената война, Крамер е старши помощник на центъра за съветски и евроазиатски проучвания „ Дейвис “ към. Директор е и на програмата „ Андрей Сахаров “ за правата на индивида.
Преподава интернационалните връзки и относително политикознание в Харвард , само че е чест гост-професор и в други университети в Съединени американски щати и по света. Автор е на повече от 200 книги, студии и публикации, основен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies .
Връзката му с България не е инцидентна. Всяка година той изнася лекция за американската външна политика в Историческия факултет на СУ „ Климент Охридски “. Началото на пандемията от COVID-19 го заварва в София и той остава няколко месеца, в които преподава отдалечено и има време да приключи книгата си. Тогава в действителност взема решение да пусне първото ѝ кратко издание точно на български.
Съветската доминация и България
Докато изследва руското въздействие върху страните от Източна Европа , Марк Крамер преглежда и огромно количество.
Казва, че България се отдалечава от комунизма и руското въздействие малко по-бавно от останалите страни от Източния блок. Обяснява го с това, че хората, които смъкват през 1989 година Тодор Живков от власт и го наследяват, също са високопоставени комунисти. Българската система остава квази-комунистическа още няколко години, счита той.
Според Крамер до 1997 година в България към момента има много останки от идеологическото минало. Но по-късно, и най-много с влизането на България в НАТО и Европейския съюз, тези останки съвсем изчезват. Властта се сменя спокойно, организират се постоянни избори. Той споделя, че изцяло схваща умората на българите от натрупалите се в последно време изключителни избори, само че съгласно него това е и знак, че страната е постигнала голям прогрес.
Пет свободни и почтени избори за две години е нещо, за което доста страни могат единствено да мечтаят.Марк Крамер
“Предстоят Ви пети избори за последните две години ”, споделя Крамер пред Свободна Европа. “Но въпреки всичко това е огромно достижение и България не трябва да го приема за даденост. Пет свободни и почтени избори за две години е нещо, за което доста страни могат единствено да мечтаят. Така че в действителност България се отдалечи от комунистическия път много сполучливо през последните 25 години. ”
Русия не е Съюз на съветските социалистически републики
Според харвардския анализатор не е правилно Руската федерация, която се появява в края на 1991 година, да бъде определяна като легален правоприемник на Съветския съюз . През руската ера Русия е единствено една от 15-те руски републики.
“Твърде безразсъдно западните страни одобриха Русия да наследи руския нуклеарен боеприпас и руското непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации “, споделя той. “Мисля, че щеше да е доста по-добре тo да бъде на ротационен принцип сред 15-те републики, само че това не стана. Ситуацията, която следим в този момент, е такава, в която Русия доста от преимуществата, които имаше Съветският съюз преди време. "
Имперската инвазия в Украйна
Засега към момента не е ясно за какво Путин стартира експанзията си в Украйна тъкмо при започване на 2022 година, споделя Крамер. През последните няколко години в Украйна не се случва нищо изключително значимо, което да “оправдава “ началото на военна инвазия.
Като че ли най-голямата „ опасност “, която Путин е усещал, е че Украйна последователно се придвижва на Запад и се трансформира в демократична страна. Дали това е действителен мотив за война обаче, е доста противоречиво.
Донякъде обстановката припомня на мрачните епизоди от Студената война , в които полъхът на възможни демократични процеси на три пъти докарва руските танкове в. Но съгласно Крамер в настоящия случай липсва идеологическият претекст, стремежът към опазване непременно на комунистическата посока на развиване на нападнатата страна. Което в действителност прави съветската експанзия в Украйна не руска, а чисто имперска.
Агресията в Украйна е образец за класическо съветско имперско владичество.Марк Крамер
“Агресията в Украйна е образец за класическо съветско имперско владичество “, споделя Марк Крамер. “Русия надалеч не е станала най-голямата страна в света просто като се е отбранявала от набези, както съветските водачи настояват. Не е придобила подобен размер просто като е работила отбранително. Тя е завладявала и налагала владичество над по-малките си съседи. И това е, което виждам като позиция, която Русия заема по отношение на Украйна, с цел да възвърне един тип имперско ръководство там. “
В поддръжка на тезата на анализатора са и изказванията на самия Путин, който неведнъж е отстоявал правото на Русия на завоевания и на завземане на самата Украйна всъщност. Такива са изявленията му, че украинците не са същинска нация, а Украйна не е същинска страна и затова би трябвало да се върне към това, което Путин твърди, че е нейният обичаен статут – да бъде част от Русия.
Разбира се, никой сериозен историк не приема тези изказвания с нищо друго с изключение на с пренебрежение, споделя Крамер. Но щом самият Путин ги изрича, в Русия те автоматизирано стават формалната линия. А това значи, че тази война за Путин е война, в която Русия просто, както той се показва, възвръща това,.
Бави ли се военната помощ от Запада
От началото на военната експанзия страните от НАТО постоянно са подложени на критика за това, че прекомерно постепенно доставят най-важната военна помощ за Украйна. Съществува недоизказана теза, че това закъснение не е въпрос единствено на техническа готовност, само че е израз и на обстоятелството, че Западът към момента мъчно си показва какво да прави с една Русия , победена военно на бойното поле.
Марк Крамер е склонен с сходна теза. Той споделя, че има и една самопровокирана паника на Запада от евентуалното потребление на нуклеарни оръжия от Путин.
Но Русия няма какво да завоюва от потреблението на нуклеарни оръжия, счита той. И заканите, които от време на време насочва, са най-много фукане и опити за заплашване, изключително на Европа - с цел да я накара да се опасява, че Русия може да направи нещо, което да докара до нейното лично заличаване.
Самото съветско държавно управление не е съблюдавало никакви червени линии при нападението против Украйна.Марк Крамер
“В резултат на това западните държавни управления неведнъж са говорили, в това число държавното управление на Съединени американски щати, за по този начин наречените червени линии, които не желаят да пресичат, “ споделя Крамер. “И това значи, че те са били много мудни, когато са предоставяли оръжие. Мисля, че би било доста по-добре, в случай че доставят на Украйна оръжията, от които се нуждае, с цел да победи съветската войска. Самото съветско държавно управление не е съблюдавало никакви червени линии при нападението против Украйна. И мисля, че западните държавни управления в действителност би трябвало да работят доста по-бързо, в сравнение с го вършат до момента. “
Идва ли краят на Путин
на Путин е предсказвана доста пъти, само че самият Крамер се въздържа да прави такива прогнози. Руският президент в този момент е на 70 години, тъй че евентуално може да живее досега, в който съгласно съветската конституция би трябвало да се отдръпна от поста през 2036 година Говорим за 13 години в бъдещето, споделя Крамер. Но не е изключено и да успее да изкара този период.
Той даже може и да промени конституцията, както към този момент се е случвало, тъй че да бъде пожизнен президент. Според Крамер това е допустимо, тъй като Путин в никакъв случай не би желал да бъде в позиция, в която хората да стартират да мислят по какъв начин да го сменят и затова да се утвърдят негови противници.
Потенциалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в пандиза.Марк Крамер
“Дотук няма очевиден правоприемник на Путин ”, споделя анализаторът. “ Евгений Пригожин може и да се стреми към това, а може би има и други - Николай Патрушев или някой различен, само че сами знаете, че приказваме за хардлайнери, които са най-малко толкоз жестоки, колкото и Путин. Така че евентуалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в пандиза. Хора като Алексей Навални , Иля Яшин или Владимир Кара Мурза – всички тези хора са в пандиза сега. ”
Разбира се, всичко това може и да се промени, в случай че войната тръгне доста зле за Русия и в случай че Украйна успее да изгони съветските сили, изключително от Крим . Това би било злополука за Путин и тогава той би бил доста уязвим, споделя Крамер.
Това, което Путин сигурно желае да направи, е да откри Русия на картата като велика мощ, което минава през наложителна победа над Украйна . И това е нещо, което, съгласно Крамер, западните държавни управления не трябва да разрешават. Но в това време би трябвало да им е ясно, че изходът от тази война ще бъде решен на бойното поле, а не посредством отстъпки и отлагания.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ