Войната в Украйна, по-широко погледнато – войната в Европа, е

Войната в Украйна, по-широко видяно – войната в Европа, е връщане с към век обратно, към Първата и Втората международна война, когато воюващи страни преначертават граници със снаряди и танкове, завземат територии и бойци се крият в окопи. С тази разлика, че през днешния ден има и дронове, и ракети.

Защо се случи това възобновление на предишното?

В основата на всичко е съветската позиция. Русия се счита за нападната от " груповия Запад ", обект на апетити да я завладеят, желаят да ѝ вземат естествените благосъстояния и т. н. Макар че сега става тъкмо противоположното – не желаят да ѝ купуват естествените благосъстояния, европейски страни трайно си пренастройват стопанските системи да не зависят от съветски първични материали.

Руската позиция е, че сигурността на Русия е нарушена, когато прилежащи страни не са ѝ подчинени, васални, не са сродни режими. Така през 1939 година Съюз на съветските социалистически републики атакува Финландия, тъй като границата била доста покрай Санкт Петербург. Съюз на съветските социалистически републики предложил неизгодна замяна на територии, с цел да се отдалечи тази граница, само че Финландия не се съгласява. Тогава стартира война, по сходен метод като с Украйна в този момент – провокации по границата, до момента в който нахлува с войски. Съюз на съветските социалистически републики дава 7 пъти повече жертви, без да жали хора, само че завзема 9% от. За тази непровокирана експанзия тогава Съюз на съветските социалистически републики е изключен от Обществото на народите – предшественикът на Организация на обединените нации.

Днес, поради нахлуването в Украйна, Русия е под наказания от цивилизования свят, а Организация на обединените нации гласоподава две резолюции съветските войски да се изтеглят от Украйна, като срещу са единствено няколко страни като Северна Корея, Иран, Беларус.

През 1940 година Съюз на съветските социалистически републики превзема и Литва, Латвия, и Естония. Започва изселване на локално население и преселване на руснаци. Официален език става съветският, те стават руски републики. Трите страни нямат непосредствен език с съветския, както е с украинския. Обособени са етнически и исторически, само че Съюз на съветските социалистически републики ги завладява и русифицира като свое право да уголемява територията си и зоната си на сигурност.

Могат да се дават и други образци със прилежащи страни и някогашни губернии като Грузия. Но най-красноречиви са образците с някогашните социалистически страни.

След като тогавашният Източен блок от страни-сателити на Съюз на съветските социалистически републики се разпада, " съветската позиция " трансформира дотогавашните " приятелски нации " във противников страни, фашистки режими, наследници на нацистите. В Русия популацията, облъчено от пропагандата, счита водачите на Европейски Съюз за директни наследници по кръвна линия на нацистки водачи.

Руската позиция, заявявана неведнъж от Путин, изисква страните към нея да не членуват в НАТО. Това се възприема като някакво естествено и заслужено искане от последователите на Русия. Така наречените путинисти непрестанно го повтарят.

Според съветската позиция, тези страни от някогашния Източен блок нямат право сами да избират бъдещето си, дали да членуват в НАТО.

След като са били 45 години руски спътници, с натрапен комунистически режим, в този момент би трябвало да се съобразят с Русия, да останат санитарна буферна зона, в случай че не съветски марионетки, най-малко нещо като руската зона на въздействие.

Агресивната съветска политика, която заплашва прилежащи страни, някои от които са били губернии на царска Русия и някогашни руски републики, ги кара да търсят участие в НАТО. Русия не позволява. Путин възприема НАТО не като организация от страни, а като единна войска, командвана от Съединени американски щати, която напредва към границите на Русия и я обкръжава. Дори упорства „ НАТО да се изтегли “ от страните от някогашния Източен блок. Те нямат право на независима политика и да избират участие в НАТО. След нахлуването на Русия в Украйна, и неутрални страни като Швеция и Финландия станаха членове на НАТО.

Русия се възпротивява и на евроинтеграцията на прилежащите страни, въпреки че не го декларира директно. Точно доближаването на Украйна с Европейски Съюз е в основата на разрива сред двете страни. Отказът на някогашния президент Янукович да подпише утвърден от Народното събрание контракт с Европейски Съюз, а да подписа търговски контракт с Русия под нейн напън, провокира митинги, премахване на президента от Народното събрание и следваща окупация на Крим, разполагане на паравоенни в Донецк и Луганск и начало на военни дейности.

Няма съществени учредения за съветската параноя, че някой желае да ги нападне и превземе.  Но руснаците действително се усещат застрашени, докарани до това схващане от личната си агитация. " Боже, те в действителност мислят, че желаеме да ги нападнем " – по този начин възкликнал преди време Роналд Рейгън. Тогава в Москва има здрав комунистически режим, само че властта се държи от хора, които на фона на днешните господари на Кремъл наподобяват като смирени свещеници. Старците от Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в никакъв случай не са били такива авантюристи като Путин. Той към този момент е едноличен стопанин, идеологът Дугин го назовава монарх.

Руската позиция в действителност е закъсняла исторически имперска упоритост, която безсрамно желае да се наложи над други нации, да не им разрешава самостоятелен и върховен избор.

Според съветската позиция би трябвало да има паритет – американски бази имало на всички места, а съветски – не. Работата е там, че прилежащите на Съединени американски щати страни като Мексико и Канада не се усещат застрашени, че да поканят съветски бази на територията си. Дори в комунистическа Куба няма съветска база, с изключение на разследващо поделение.

Зад съветската позиция се крият комплекси за великолепие на империята, при очевидна софтуерна назадничавост на Русия от развитите страни. Това подхранва и комплексите на " император " Путин. Той прикрива всичко с измама, че Русия не желае да атакува никого, афишира, че това са безпочвени обвинявания и така нататък Той по този начин говореше, че няма да атакува и Украйна, че няма искания за Крим, че не пращал паравоенни в Донецк и Луганск, а след това самичък го призна.