Войната в Украйна отвъд димната завеса на пропагандата
Войната в Украйна е закононарушение. Като всяка война. Тази обаче нас българите изключително ни отвращава и наранява. Владимир Путин прекрачи границите на нравственос и съвест. Няма и не може да има мотив, който да оправдае широкомащабната инвазия, която подреди. Руснаци убиват украинци. Отбранявайки се, украинци са принудени да убиват руснаци. И двата народа са ни културно близки. И двата народа назоваваме приятелски. И двата народа - както годишно слушаме от речите на националния си празник - са гинали за свободата на България. Далеч освен поради това тази война би трябвало незабавно да спре! А с цел да спре, е добре да осъзнаем и отстраним всичко, което пречи. Да се замислим и ние, тук, на Запад, направихме ли това, което ни е допустимо, с цел да я предотвратим? Направихме ли това, което е нужно, с цел да я прекратим? Нямам поради наричането на съветския президент Путин с имена и зареждането на спора с все по-мощни, все по-смъртоносни оръжия.
Очаквано - както в Русия, по този начин и у нас, военновременната агитация полудя. Бисмарк в миналото беше споделил, че " в никакъв случай не се лъже повече в сравнение с преди избори, по време на война и след лов... " Истина и бълнуване и в новинарския поток, и в реториката на достопочтени анализатори преляха едно в друго. Няма значение дали от доверчивост, дали предумишлено. Тенденциозност замъгли погледа. Пиша разбор, а анализът не е пасквил. Нямам право да бълнувам. Какъв е смисълът да се състезавам с сътрудниците по обругаване на съперника - в тази ситуация Путин и съветската солдатеска. От мен се чака принос, колкото и непретенциозен да е той, за осмисляне на протичащото се.
Надявам се да бъда и вярно свестен. Надявам макар войната да избегнем обстановка, която Джордж Оруел в миналото разказа по този начин: " във времената на повсеместна неистина, да казваш истината... е екстремизъм. " А нали тъкмо с това твърдим, че превъзхождаме Путинова Русия - че не се опасяваме от свободната персона? Че не се опасяваме от истината? Надявам се папагалите от нашата страна на пропагандния фронт да не закрякат в този момент " путинист ", " евразийски разузнавач " или някоя друга небрежно изтърсена нелепост. Всеки, който ме познава, знае че съм самата диаметралност на всичко това. Точно по тази причина няма да подмина и нашите провинения. Наши дейности или бездействия, противоречащи на личните ни, на Европейските и Евроатлантическите полезности.
Войната вилнее към този момент пета седмица. Завихря на терен лична динамичност. Превръща тактики и тактики в безпорядък. Немислимото до преди седмица, през днешния ден към този момент се е наложило като нормалност. И по този начин седмица след седмица. И всичко това на гърба на украинските хора! Е добре - и на гърба на съветските войнишки майки и съпруги. Осъзнаваме ли, че колкото повече жертви дават страните, толкоз повече падат скрупулите за самоограничение от свирепост? Какво задоволство - и кому? - може да носят възгласи " хайде наш " те - бийте ги! ", като и наши и непознати са живи хора, които мрат, а за българите в тази война непознати няма? Който не го е сторил, е добре да се замисли за сублимния садизъм на зрелищничеството, което войната провокира.
Добре е, че колкото и поочукано, правото на свободно слово към момента устоява. (Надявам се въпреки всичко войната да не послужи по образеца на " коронавирус акцията " като следващ мотив да ни лишат от цивилен права и свободи...) Факт е, че и руснаците, и ние коренно забранихме на своя територия медиите на противниковата страна. Лов на вещици се развихри в Русия. По-тъжното е, че същото се случва и у нас - на Запад. Истерията роди гротески като забрани на Достоевски, Чайковски, Чехов. Та те - даже това да не се осъзнава и харесва на цензурата - от дълго време са станали част от ДНК-то на общоевропейската просвета. Но пък и по кое време политическа цензура е разбирала нещо от просвета...
Оформят се два херметично изолиращи се един от различен свята. Два свята истеризирани от агитация. Два свята в нова Студена - а в Украйна и гореща - война. Два свята стремглаво губещи връзка между тях и спиращи да схващат един различен. А и от двете страни на фронта има бутон за нуклеарно заличаване на Земята. С всяко неразбирателство, всяка самоувереност рискуваме да се самовзривим. Няма да остане и кой да опише кой е бил по-по-най. Поради такива игри на превъзходство - заради такова детинско пъчене, спряхме да осъзнаваме, какъв брой уязвимо е станало правото на живот на Земята...
След като още веднъж сме в Студена война, е добре да забележим по какъв начин предците се оправиха с миналата. Добре е да се сетим за мъдри, далновидни и смирени политици като немския канцлер Вили Бранд и неговия министър за специфични задания Егон Бар. Егон Бар обичаше да припомня, че в ерата на нуклеарното оръжие, " който натисне копчето първи, умира втори... ". През 70-те години под мотото " Wandel durch Annäherung " ( " Промяна посредством доближаване " ) Бранд и Бар подадоха на сътрудниците си зад Желязната завеса ръка за съгласие. Така мъдро - без закани и обиди - направиха първата стъпка за намаляване на страховитото напрежение сред Запада и Изтока. И двете страни заплашително бяха насочили един към различен ракетите си. Рискът от нуклеарна война, която десетина години по-рано, по време на Кубинската рецесия, за една численост не избухна, доста се снижи. С разведряване канцлерът Бранд и министърът му Бар приготвиха почвата за саморазпад на руския комунизъм и обединяване на Германия. Такива политици са нужни в този момент - не съскащите ястреби, които са окупирали медиите ни.
Украйна ще спасим и опазим от нови жертви и съсипия с дипломация - не с доставка на оръжия и нападателна изразителност. Трябва единствено да намерим на Запад личностите, които да го сторят. По хипотеза днешните Бранд и Бар най-логично би било да са президентът Байдън и външният министър Блинкън - ръководителите на водещата страна в западния свят. Според нашите Европейски и Евроатлантически полезности се чака това да е и страната умиротворител. Американските президент и външен министър да са поръчител за международния мир. Затова гледаме на тях като на " международен служител на реда ". А в случай че един служител на реда не може да омиротворява, не може да ползва закона и защищава от принуждение, какъв служител на реда е той? Еднополюсният международен ред е за предпочитане единствено в случай че създава повече мир и непоклатимост спрямо вероятен многополюсен. Ако американската администрация през декември и януари бе преодоляла суетата и бе поканила Путин на открит, равнопоставен разговор - жест, на който съветският президент от дълго време се надяваше, жест, който би посочил, че и той, и ползите на страната му са взети насериозно - войната може би можеше и да бъде избегната. Чрез договаряния - без да загине и един украинец.
Ако се вгледаме деликатно, ще забележим, че войната в Украйна протича на три обособени равнища. Първо Русия се пробва да си върне " прелъстената " от Запада Украйна, чийто народ съветското управление смята за историческа част от своя народ. На второ равнище войната е геостратегически конфликт сред Русия и единствената останала суперсила Съединени американски щати. Русия се декларира като нов, самостоятелен, пълноправен геополитически център на въздействие, еманципиращ се от васалното си състояние по отношение на хегемона. Ако Русия завоюва войната и устои на глобите, ерата на еднополярния международен ред свършва. С всички опасности и незнайни, които произтичат от това. Китай, също с искания да бъде приет за равноправна суперсила в нов многополюсен международен ред, е изключително заинтересован от геостратегическия процес на войната. Не инцидентно се въздържа от рецензии против Русия. На трето равнище войната в Украйна е конфликт сред цивилизации. И тук ние още веднъж имаме немалка виновност. Русия, дълго се надяваше Западът да я припознае като част от своята цивилизация. Не получи това самопризнание. Високомерието ни и рефлексите от времето на предходната Студена война я отчуждиха. Реакцията ѝ бе да се отдръпне в някакъв собствен евразийски мироглед. Европа отчужди Русия като сътрудник, съидейник, суровинна база, а може би и боен сътрудник на европейската цивилизация. Подари я на Китай.
Да забележим по какъв начин протича войната на терен. Путин и тайните му служби очевидно са сюрпризирани. Изглеждат изцяло неподготвени за мощната опозиция на украинците. Опровергано е сантименталното им очакване за елементарно завръщане на Украйна в " съветския свят ". Очакването, че " блудна " Украйна по образеца на Крим без доста опозиция ще се остави на прегръдката на по-големия брат. Тази илюзия е гибелна и за съветската войска. Тя очевидно търпи основни загуби. Кремъл заради по-големия си запас към момента е в по-изгодна позиция да завоюва войната. Но въпросът е: на каква цена? Путин и обкръжението му дотолкоз са се оставили да бъдат заслепени от фантазиите си за беззащитна и покорна Украйна, че наподобява даже не са подготвили екзит тактика - тактика за излизане от войната. Колкото и необикновено да звучи, не виждаме проект " Б ". Импровизациите, които ще произтекат от това, не предвещават нищо положително.
А войната от ден на ден опонира на ползите на самата Русия. Тя освен не връща украинците в " съветския свят ", а дефинитивно ги отчуждава за генерации напред. Дори рускоговорящите украинци - даже тези които са етнически руснаци. След претърпените контузии от войната и те ще премислят отношението си към Руската федерация. Спомням си по какъв начин през 2014 година в Мариупол украинци, несъгласни с антируската политика на образуваното след Майдана ново държавно управление в Киев, заставаха с телата си на пътя на украинските танкове, изпратени да потушат протеста им. Сега Русия унищожи града им. Разруши домовете им. Няма значение, че една от аргументите, която акцентира, с цел да оправдае насилието си, е " денацификация " - потребността да бъде погубен основания в града крайнодесен батальон Азов. Да, Азов изповядва русофобия, която в доста аспекти наподобява на нацистката и е в несъгласие с Европейските полезности. Години наред ние услужливо си затваряхме очите. Да, Азов е въодушевен от Степан Бандера, който дружно с Вермахта и Секретен сътрудник по време на Втората международна война е съизвършител в убийства на стотици руснаци, поляци и евреи. И тук замижахме. Да, Азов е под наблюдаване даже на службите в Германия, тъй като на украинска територия образова неонацисти от цяла Европа - в това число Германия - да си служат с оръжие. Дори всичко това обаче не е задоволително, с цел да оправдае насилието, осъществено от Русия - заличаването на Мариупол, един половинмилионен град.
Владимир Путин се опита да опише войната против Украйна като поход против " геноцида " на рускоезичното население в Донбас. В разследване на обстрела на украинската войска през последните години там в действителност загиваха по няколко десетки цивилни на година. Съгласен съм, че всяка жертва е свидна. Жертвите, в резултат на отприщената от Путин война обаче са стотици - освен това дневно. Причина и разследване наподобяват изцяло несъразмерни.
Жертви измежду цивилното население на Донбас (1)данните за 2021 година са до 31.10.)
Ясно става, че със заповедта си за нахлуване против Украйна Владимир Путин самичък си заложи клопка. И - падна в нея. Сега не знае по какъв начин да изпълзи. Както е казано, каквото самичък си направиш, няма кой различен да ти го направи. За Съединени американски щати и Англия обаче това е късмет нуклеарният съперник да бъде изваден от строя. Това ме тормози. Цинични геостратези зад океана и на острова евентуално преглеждат войната в Украйна и като комфортен и на ниска цена метод за елиминиране на съперника Русия. Миналата година англосаксонски страни сътвориха отбранителния пакт AUKUS ( A ustralia, U nited K ingdom, U nited States). При това не се посвениха да унижат колегата си в НАТО Франция. С военното си обединяване намекнаха, че и в бъдеще имат намерение да имат решаваща дума в налагането на международния ред. Съединени американски щати към този момент не могат сами да се оправят с Китай и Русия взети дружно. В партньорство с самостоятелната след Брекзит нуклеарна Англия очевидно пресмятат някакви шансове за триумф. По тази логичност англосаксонските страни може и да имат някаква полза войната в Украйна да се удължи. Да продължи до цялостно омаломощаване на Русия. Тази война обаче би трябвало да бъде спряна незабавно! Това най-малко изискат Европейските и Евроатлантическите полезности...
Наскоро английският министър председател Борис Джонсън, под чиято рошава прическа съгласно мен нерядко проличават и рошави мисли, направи прилика сред битката на Украйна за самостоятелност от Русия и... битката на Англия за самостоятелност от Европейски Съюз. Ами... озадачихме се. Стреснахме се. Някак си не ни се струваше, че обединена Европа в очите на колегата ни Англия наподобява като ретроградната, самозабравила се Русия. Изказването на вдъхновителя на Брекзит Джонсън най-малкото не звучи партньорски. В подтекста му анализатори даже разчетоха разминаване на ползите на острова с нашите - европейските. А да не забравяме, че Джонсън е един от най-шумните създатели и изразители на западната позиция по отношение на войната в Украйна.
Немалко анализатори на Запад смятат, че Путин е станал назадничав, нападателен и неконтролируем за Запада, тъй като нашето отношение към Русия го е подтикнало. В Германия този мироглед е добре дефиниран да вземем за пример от дългогодишната репортерка на държавната немска телевизия ARD Габриеле Кроне-Шмалц. Книгите ѝ изясняват Русия на немската аудитория. Подобно мнение има парламентаристката от партия " Левите " Сара Вагенкнехт. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, един от най-близките другари на Путин, също не опровергава това изказване. Още през 2012 година, след преизбирането на Путин за президент, предшествано от всеобщи митинги, той за следващ път го квалифицира като " демократ, на който и под лупа не можеш да намериш недостатъци ". Какъв контрастност единствено сред тогавашната констатация на Шрьодер и облика, който постанова Западът през днешния ден за съветският президент - надали не изверг, нарицателно на злото. Дори президентът Байдън се остави да бъде замесен в борбата с прилагателни, обявявайки, че съветският президент е " касапин ", който не можело да остане на власт. Американския сенатор Линдзи Греъм пък още на 4-ти март прикани за убийството му. Шедьоври на контрапродуктивна изразителност, циментиращи путинизма вътре в Русия. Та съветската агитация пази войната точно с обвинявания за злонамерено отношение на Запада.
А имало ли е злонамерено отношение от страна на Запада по отношение на Русия? Наскоро някогашният общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен разяснява войната в Украйна. Очаквано и вярно прикани, Путин да бъде спрян непременно. Същевременно си спомни за многократните си срещи с съветския президент при започване на 2000-те години. Не скри, че първоначално Путин е споделял пред него планове за партньорство с Европа и Съединени американски щати, които му изглеждали откровени. После обаче... се бил трансформирал. Мишел Елчиноф, френски мъдрец и наблюдаващ на Путин от десетилетия, преди четири години издаде книгата си " В главата на Владимир Путин ". Елчиноф отбелязва, че при започване на своето ръководство - до към 2004 година - Путин поредно се пробва да прокара политика на отворена врата към Запада. Предлага откровено партньорство. Говори за " общ европейски дом. " В оня интервал постоянно цитира " Към безконечния мир " на Кант. Речта му пред бундестага на 25.09.2001 е посрещната от немските парламентаристи с аплодисменти на крайници. " Ние ", споделя Путин тогава, " както и немците сме европейци. Нашето потомство ще построи справедливия свят след Студената война. " Речта си Владимир Путин приключва, като афишира, че " живото сърце на Русия " е отворено за " изцяло взаимоотношение и партньорство. " Предвожданият от Съединени американски щати Запад не се възползва. Инстинктите и предразсъдъците от времето на Студената война попречиха на партньорство с Русия. В речта си пред бундестага Путин дипломатично споделя и нещо друго, може би предусещайки, че зад океана ентусиазмът му няма да срещне единствено поддръжка: " Русия и Америка са разграничени от океани. Русия и Германия обаче са обединени от велика обща история. "
Високомерно и недалновидно Западът отблъсна готовността на Путин за доближаване и взаимно, взаимноизгодно развиване. А след изолацията на Русия след анексията на Крим дефинитивно подарихме Русия на Китай. В последните години Путин радикално промени тона си. Описва Русия като жертва на западна недобронамереност. В тирада от март 2014 година - след присъединението на Крим - да вземем за пример споделя: " Политика за въздържане на Русия бе провеждана през 18-ти, 19-ти и 20-ти век. Провежда се и през днешния ден. Постоянно се пробват да ни натикат в ъгъла, тъй като имаме без значение мнение... " А в речта си от 21-ви февруари 2022 година, три дни преди да подреди нашествието в Украйна, съветския президент споделя това, в което очевидно от дълго време е бил уверен: " Те (западните страни, б. а.) имат една единствена цел: да осуетят развиването на Русия. Те ще го създадат още веднъж, както го правеха до в този момент, без даже да се базират на причина, правейки го просто тъй като ние съществуваме. " Агресивният звук на съветския президент към този момент демонстрира подготвеност за всевъзможни опасности. Каква разлика сред младия и днешния Путин. Не можахме ли да предвидим и предотвратим тази трансформация? Не за друго - поради личните си ползи?
Русия в това време обърна тил на Европа. Спря да упорства да бъде приета за част от актуалната европейската цивилизация. Заяви се даже като цивилизационна опция. На новогодишния банкет в 2014 година като наложително четиво Путин раздава на присъстващите държавни чиновници книги на съветски философи, сред които и Иван Илийн. Подканва бюрократите да се срещнат с мислите им, които са станали част от новата Путинова евразийска идеология. Мистичен полуавторитарен колективизъм, който може да прерасне и в прям фашизъм, провокира светогледа на актуалния Запад. Твърди, че с ценностен консерватизъм и родолюбив възторг може да извърши човешкия живот с повече смисъл и задоволство в сравнение с радикалния западен демократичен индивидуализъм. Според евразийската идеология последният е жертван заради заблуди, перверзии и ценностен крах. Войната в Украйна е и проявяване на цивилизационния конфликт на двата светогледа.
Отново подсещам: в 21-ви век войната в Украйна е позорно събитие. Тя няма военно решение. И в случай че някой в този момент ме разгласи за добряк, ще му напомня, че с умен отвод от принуждение, с пореден пацифизъм Ганди изгони Британската империя от Индия - суперсилата на неговото време. Пацифистката си битка тогава той разказа по този начин: " Първо те пренебрегват, след това ти се смеят, след това се борят против теб, най-после побеждаваш. " Търсим дипломатите.
Очаквано - както в Русия, по този начин и у нас, военновременната агитация полудя. Бисмарк в миналото беше споделил, че " в никакъв случай не се лъже повече в сравнение с преди избори, по време на война и след лов... " Истина и бълнуване и в новинарския поток, и в реториката на достопочтени анализатори преляха едно в друго. Няма значение дали от доверчивост, дали предумишлено. Тенденциозност замъгли погледа. Пиша разбор, а анализът не е пасквил. Нямам право да бълнувам. Какъв е смисълът да се състезавам с сътрудниците по обругаване на съперника - в тази ситуация Путин и съветската солдатеска. От мен се чака принос, колкото и непретенциозен да е той, за осмисляне на протичащото се.
Надявам се да бъда и вярно свестен. Надявам макар войната да избегнем обстановка, която Джордж Оруел в миналото разказа по този начин: " във времената на повсеместна неистина, да казваш истината... е екстремизъм. " А нали тъкмо с това твърдим, че превъзхождаме Путинова Русия - че не се опасяваме от свободната персона? Че не се опасяваме от истината? Надявам се папагалите от нашата страна на пропагандния фронт да не закрякат в този момент " путинист ", " евразийски разузнавач " или някоя друга небрежно изтърсена нелепост. Всеки, който ме познава, знае че съм самата диаметралност на всичко това. Точно по тази причина няма да подмина и нашите провинения. Наши дейности или бездействия, противоречащи на личните ни, на Европейските и Евроатлантическите полезности.
Войната вилнее към този момент пета седмица. Завихря на терен лична динамичност. Превръща тактики и тактики в безпорядък. Немислимото до преди седмица, през днешния ден към този момент се е наложило като нормалност. И по този начин седмица след седмица. И всичко това на гърба на украинските хора! Е добре - и на гърба на съветските войнишки майки и съпруги. Осъзнаваме ли, че колкото повече жертви дават страните, толкоз повече падат скрупулите за самоограничение от свирепост? Какво задоволство - и кому? - може да носят възгласи " хайде наш " те - бийте ги! ", като и наши и непознати са живи хора, които мрат, а за българите в тази война непознати няма? Който не го е сторил, е добре да се замисли за сублимния садизъм на зрелищничеството, което войната провокира.
Добре е, че колкото и поочукано, правото на свободно слово към момента устоява. (Надявам се въпреки всичко войната да не послужи по образеца на " коронавирус акцията " като следващ мотив да ни лишат от цивилен права и свободи...) Факт е, че и руснаците, и ние коренно забранихме на своя територия медиите на противниковата страна. Лов на вещици се развихри в Русия. По-тъжното е, че същото се случва и у нас - на Запад. Истерията роди гротески като забрани на Достоевски, Чайковски, Чехов. Та те - даже това да не се осъзнава и харесва на цензурата - от дълго време са станали част от ДНК-то на общоевропейската просвета. Но пък и по кое време политическа цензура е разбирала нещо от просвета...
Оформят се два херметично изолиращи се един от различен свята. Два свята истеризирани от агитация. Два свята в нова Студена - а в Украйна и гореща - война. Два свята стремглаво губещи връзка между тях и спиращи да схващат един различен. А и от двете страни на фронта има бутон за нуклеарно заличаване на Земята. С всяко неразбирателство, всяка самоувереност рискуваме да се самовзривим. Няма да остане и кой да опише кой е бил по-по-най. Поради такива игри на превъзходство - заради такова детинско пъчене, спряхме да осъзнаваме, какъв брой уязвимо е станало правото на живот на Земята...
След като още веднъж сме в Студена война, е добре да забележим по какъв начин предците се оправиха с миналата. Добре е да се сетим за мъдри, далновидни и смирени политици като немския канцлер Вили Бранд и неговия министър за специфични задания Егон Бар. Егон Бар обичаше да припомня, че в ерата на нуклеарното оръжие, " който натисне копчето първи, умира втори... ". През 70-те години под мотото " Wandel durch Annäherung " ( " Промяна посредством доближаване " ) Бранд и Бар подадоха на сътрудниците си зад Желязната завеса ръка за съгласие. Така мъдро - без закани и обиди - направиха първата стъпка за намаляване на страховитото напрежение сред Запада и Изтока. И двете страни заплашително бяха насочили един към различен ракетите си. Рискът от нуклеарна война, която десетина години по-рано, по време на Кубинската рецесия, за една численост не избухна, доста се снижи. С разведряване канцлерът Бранд и министърът му Бар приготвиха почвата за саморазпад на руския комунизъм и обединяване на Германия. Такива политици са нужни в този момент - не съскащите ястреби, които са окупирали медиите ни.
Украйна ще спасим и опазим от нови жертви и съсипия с дипломация - не с доставка на оръжия и нападателна изразителност. Трябва единствено да намерим на Запад личностите, които да го сторят. По хипотеза днешните Бранд и Бар най-логично би било да са президентът Байдън и външният министър Блинкън - ръководителите на водещата страна в западния свят. Според нашите Европейски и Евроатлантически полезности се чака това да е и страната умиротворител. Американските президент и външен министър да са поръчител за международния мир. Затова гледаме на тях като на " международен служител на реда ". А в случай че един служител на реда не може да омиротворява, не може да ползва закона и защищава от принуждение, какъв служител на реда е той? Еднополюсният международен ред е за предпочитане единствено в случай че създава повече мир и непоклатимост спрямо вероятен многополюсен. Ако американската администрация през декември и януари бе преодоляла суетата и бе поканила Путин на открит, равнопоставен разговор - жест, на който съветският президент от дълго време се надяваше, жест, който би посочил, че и той, и ползите на страната му са взети насериозно - войната може би можеше и да бъде избегната. Чрез договаряния - без да загине и един украинец.
Ако се вгледаме деликатно, ще забележим, че войната в Украйна протича на три обособени равнища. Първо Русия се пробва да си върне " прелъстената " от Запада Украйна, чийто народ съветското управление смята за историческа част от своя народ. На второ равнище войната е геостратегически конфликт сред Русия и единствената останала суперсила Съединени американски щати. Русия се декларира като нов, самостоятелен, пълноправен геополитически център на въздействие, еманципиращ се от васалното си състояние по отношение на хегемона. Ако Русия завоюва войната и устои на глобите, ерата на еднополярния международен ред свършва. С всички опасности и незнайни, които произтичат от това. Китай, също с искания да бъде приет за равноправна суперсила в нов многополюсен международен ред, е изключително заинтересован от геостратегическия процес на войната. Не инцидентно се въздържа от рецензии против Русия. На трето равнище войната в Украйна е конфликт сред цивилизации. И тук ние още веднъж имаме немалка виновност. Русия, дълго се надяваше Западът да я припознае като част от своята цивилизация. Не получи това самопризнание. Високомерието ни и рефлексите от времето на предходната Студена война я отчуждиха. Реакцията ѝ бе да се отдръпне в някакъв собствен евразийски мироглед. Европа отчужди Русия като сътрудник, съидейник, суровинна база, а може би и боен сътрудник на европейската цивилизация. Подари я на Китай.
Да забележим по какъв начин протича войната на терен. Путин и тайните му служби очевидно са сюрпризирани. Изглеждат изцяло неподготвени за мощната опозиция на украинците. Опровергано е сантименталното им очакване за елементарно завръщане на Украйна в " съветския свят ". Очакването, че " блудна " Украйна по образеца на Крим без доста опозиция ще се остави на прегръдката на по-големия брат. Тази илюзия е гибелна и за съветската войска. Тя очевидно търпи основни загуби. Кремъл заради по-големия си запас към момента е в по-изгодна позиция да завоюва войната. Но въпросът е: на каква цена? Путин и обкръжението му дотолкоз са се оставили да бъдат заслепени от фантазиите си за беззащитна и покорна Украйна, че наподобява даже не са подготвили екзит тактика - тактика за излизане от войната. Колкото и необикновено да звучи, не виждаме проект " Б ". Импровизациите, които ще произтекат от това, не предвещават нищо положително.
А войната от ден на ден опонира на ползите на самата Русия. Тя освен не връща украинците в " съветския свят ", а дефинитивно ги отчуждава за генерации напред. Дори рускоговорящите украинци - даже тези които са етнически руснаци. След претърпените контузии от войната и те ще премислят отношението си към Руската федерация. Спомням си по какъв начин през 2014 година в Мариупол украинци, несъгласни с антируската политика на образуваното след Майдана ново държавно управление в Киев, заставаха с телата си на пътя на украинските танкове, изпратени да потушат протеста им. Сега Русия унищожи града им. Разруши домовете им. Няма значение, че една от аргументите, която акцентира, с цел да оправдае насилието си, е " денацификация " - потребността да бъде погубен основания в града крайнодесен батальон Азов. Да, Азов изповядва русофобия, която в доста аспекти наподобява на нацистката и е в несъгласие с Европейските полезности. Години наред ние услужливо си затваряхме очите. Да, Азов е въодушевен от Степан Бандера, който дружно с Вермахта и Секретен сътрудник по време на Втората международна война е съизвършител в убийства на стотици руснаци, поляци и евреи. И тук замижахме. Да, Азов е под наблюдаване даже на службите в Германия, тъй като на украинска територия образова неонацисти от цяла Европа - в това число Германия - да си служат с оръжие. Дори всичко това обаче не е задоволително, с цел да оправдае насилието, осъществено от Русия - заличаването на Мариупол, един половинмилионен град.
Владимир Путин се опита да опише войната против Украйна като поход против " геноцида " на рускоезичното население в Донбас. В разследване на обстрела на украинската войска през последните години там в действителност загиваха по няколко десетки цивилни на година. Съгласен съм, че всяка жертва е свидна. Жертвите, в резултат на отприщената от Путин война обаче са стотици - освен това дневно. Причина и разследване наподобяват изцяло несъразмерни.
Жертви измежду цивилното население на Донбас (1)данните за 2021 година са до 31.10.)
Ясно става, че със заповедта си за нахлуване против Украйна Владимир Путин самичък си заложи клопка. И - падна в нея. Сега не знае по какъв начин да изпълзи. Както е казано, каквото самичък си направиш, няма кой различен да ти го направи. За Съединени американски щати и Англия обаче това е късмет нуклеарният съперник да бъде изваден от строя. Това ме тормози. Цинични геостратези зад океана и на острова евентуално преглеждат войната в Украйна и като комфортен и на ниска цена метод за елиминиране на съперника Русия. Миналата година англосаксонски страни сътвориха отбранителния пакт AUKUS ( A ustralia, U nited K ingdom, U nited States). При това не се посвениха да унижат колегата си в НАТО Франция. С военното си обединяване намекнаха, че и в бъдеще имат намерение да имат решаваща дума в налагането на международния ред. Съединени американски щати към този момент не могат сами да се оправят с Китай и Русия взети дружно. В партньорство с самостоятелната след Брекзит нуклеарна Англия очевидно пресмятат някакви шансове за триумф. По тази логичност англосаксонските страни може и да имат някаква полза войната в Украйна да се удължи. Да продължи до цялостно омаломощаване на Русия. Тази война обаче би трябвало да бъде спряна незабавно! Това най-малко изискат Европейските и Евроатлантическите полезности...
Наскоро английският министър председател Борис Джонсън, под чиято рошава прическа съгласно мен нерядко проличават и рошави мисли, направи прилика сред битката на Украйна за самостоятелност от Русия и... битката на Англия за самостоятелност от Европейски Съюз. Ами... озадачихме се. Стреснахме се. Някак си не ни се струваше, че обединена Европа в очите на колегата ни Англия наподобява като ретроградната, самозабравила се Русия. Изказването на вдъхновителя на Брекзит Джонсън най-малкото не звучи партньорски. В подтекста му анализатори даже разчетоха разминаване на ползите на острова с нашите - европейските. А да не забравяме, че Джонсън е един от най-шумните създатели и изразители на западната позиция по отношение на войната в Украйна.
Немалко анализатори на Запад смятат, че Путин е станал назадничав, нападателен и неконтролируем за Запада, тъй като нашето отношение към Русия го е подтикнало. В Германия този мироглед е добре дефиниран да вземем за пример от дългогодишната репортерка на държавната немска телевизия ARD Габриеле Кроне-Шмалц. Книгите ѝ изясняват Русия на немската аудитория. Подобно мнение има парламентаристката от партия " Левите " Сара Вагенкнехт. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, един от най-близките другари на Путин, също не опровергава това изказване. Още през 2012 година, след преизбирането на Путин за президент, предшествано от всеобщи митинги, той за следващ път го квалифицира като " демократ, на който и под лупа не можеш да намериш недостатъци ". Какъв контрастност единствено сред тогавашната констатация на Шрьодер и облика, който постанова Западът през днешния ден за съветският президент - надали не изверг, нарицателно на злото. Дори президентът Байдън се остави да бъде замесен в борбата с прилагателни, обявявайки, че съветският президент е " касапин ", който не можело да остане на власт. Американския сенатор Линдзи Греъм пък още на 4-ти март прикани за убийството му. Шедьоври на контрапродуктивна изразителност, циментиращи путинизма вътре в Русия. Та съветската агитация пази войната точно с обвинявания за злонамерено отношение на Запада.
А имало ли е злонамерено отношение от страна на Запада по отношение на Русия? Наскоро някогашният общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен разяснява войната в Украйна. Очаквано и вярно прикани, Путин да бъде спрян непременно. Същевременно си спомни за многократните си срещи с съветския президент при започване на 2000-те години. Не скри, че първоначално Путин е споделял пред него планове за партньорство с Европа и Съединени американски щати, които му изглеждали откровени. После обаче... се бил трансформирал. Мишел Елчиноф, френски мъдрец и наблюдаващ на Путин от десетилетия, преди четири години издаде книгата си " В главата на Владимир Путин ". Елчиноф отбелязва, че при започване на своето ръководство - до към 2004 година - Путин поредно се пробва да прокара политика на отворена врата към Запада. Предлага откровено партньорство. Говори за " общ европейски дом. " В оня интервал постоянно цитира " Към безконечния мир " на Кант. Речта му пред бундестага на 25.09.2001 е посрещната от немските парламентаристи с аплодисменти на крайници. " Ние ", споделя Путин тогава, " както и немците сме европейци. Нашето потомство ще построи справедливия свят след Студената война. " Речта си Владимир Путин приключва, като афишира, че " живото сърце на Русия " е отворено за " изцяло взаимоотношение и партньорство. " Предвожданият от Съединени американски щати Запад не се възползва. Инстинктите и предразсъдъците от времето на Студената война попречиха на партньорство с Русия. В речта си пред бундестага Путин дипломатично споделя и нещо друго, може би предусещайки, че зад океана ентусиазмът му няма да срещне единствено поддръжка: " Русия и Америка са разграничени от океани. Русия и Германия обаче са обединени от велика обща история. "
Високомерно и недалновидно Западът отблъсна готовността на Путин за доближаване и взаимно, взаимноизгодно развиване. А след изолацията на Русия след анексията на Крим дефинитивно подарихме Русия на Китай. В последните години Путин радикално промени тона си. Описва Русия като жертва на западна недобронамереност. В тирада от март 2014 година - след присъединението на Крим - да вземем за пример споделя: " Политика за въздържане на Русия бе провеждана през 18-ти, 19-ти и 20-ти век. Провежда се и през днешния ден. Постоянно се пробват да ни натикат в ъгъла, тъй като имаме без значение мнение... " А в речта си от 21-ви февруари 2022 година, три дни преди да подреди нашествието в Украйна, съветския президент споделя това, в което очевидно от дълго време е бил уверен: " Те (западните страни, б. а.) имат една единствена цел: да осуетят развиването на Русия. Те ще го създадат още веднъж, както го правеха до в този момент, без даже да се базират на причина, правейки го просто тъй като ние съществуваме. " Агресивният звук на съветския президент към този момент демонстрира подготвеност за всевъзможни опасности. Каква разлика сред младия и днешния Путин. Не можахме ли да предвидим и предотвратим тази трансформация? Не за друго - поради личните си ползи?
Русия в това време обърна тил на Европа. Спря да упорства да бъде приета за част от актуалната европейската цивилизация. Заяви се даже като цивилизационна опция. На новогодишния банкет в 2014 година като наложително четиво Путин раздава на присъстващите държавни чиновници книги на съветски философи, сред които и Иван Илийн. Подканва бюрократите да се срещнат с мислите им, които са станали част от новата Путинова евразийска идеология. Мистичен полуавторитарен колективизъм, който може да прерасне и в прям фашизъм, провокира светогледа на актуалния Запад. Твърди, че с ценностен консерватизъм и родолюбив възторг може да извърши човешкия живот с повече смисъл и задоволство в сравнение с радикалния западен демократичен индивидуализъм. Според евразийската идеология последният е жертван заради заблуди, перверзии и ценностен крах. Войната в Украйна е и проявяване на цивилизационния конфликт на двата светогледа.
Отново подсещам: в 21-ви век войната в Украйна е позорно събитие. Тя няма военно решение. И в случай че някой в този момент ме разгласи за добряк, ще му напомня, че с умен отвод от принуждение, с пореден пацифизъм Ганди изгони Британската империя от Индия - суперсилата на неговото време. Пацифистката си битка тогава той разказа по този начин: " Първо те пренебрегват, след това ти се смеят, след това се борят против теб, най-после побеждаваш. " Търсим дипломатите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ