Проф. Андрей Пантев: Войната в Украйна може да прерасне в световна
" Войната в Украйна е идиотска ", сподели в предаването " Говори в този момент " по Българска национална телевизия историкът проф. Андрей Пантев, представен от Епицентър. " Самолети, танкове - само че вътре не са англичани, французи и американци, а са славяни, православни. "
" Абсолютна победа не може да има, колкото имаше победа във Виетнам и в Корея. Но това потриване на ръце, че има спор надалеч от нас, само че ние печелим от него, е една от най-отблъскващите черти освен на така наречен Запад, само че и на цялото човечество ", сподели проф. Пантев.
На въпроса ще завоюва ли Западът, ще завоюва ли Украйна, той отговори по този начин:
" Най-голямата заплаха за Русия е да бъде раздрана от вътрешната страна. При Елцин това беше, в случай че не близо, то допустимо. Но руснакът, закачиш ли го на тематика национално подтисничество или принуждение, се сплотява. И по тази причина доста белогвардейци, репресирани от руската власт, застанаха на страната на Сталин по време на хитлеристката инвазия. Руснаците обичат мощен водач. Исторически познавам руснаците, не битово. Но едно е ясно - че това е страна друга. Това е смъртният й грях. Вторият й смъртен грях е, че е доста богата с запаси. Третият - че руснакът избира да е безпаричен, в сравнение с зависещ от чужденци. "
За македонците той сподели, че са " исторически българи ". Запитан за какво ни бият, за какво бият братята си, отговори: " Защото са българи. Вижте сърбите - те се бият също, само че на война. Но в битово отношение те се отнасят доста по-топло едни към други, в сравнение с ние. Има нещо непреодолимо - " он че ми каже! " Това не е братско отношение. "
" Не концепциите вършат хората, хората вършат концепциите ", съобщи още историкът. И добави, че постоянно се е отнасял с съмнение към хрумвания като тази да се вкара двукамерен парламент или президентска република. " Не това, хората би трябвало да се трансформират ", е неговата присъда.
Проф. Пантев даде образец, че в Англия има по-малко правила, в сравнение с в Китай, само че попита риторично коя страна е по-демократична.
Попитан какво ще пишат учебниците по история за днешните времена, той сподели:
" Времена на нищожество, пригаждане, раболепство, блян да се харесаш на другите. Какво значи рационализация, демократизация? Приличай на мен, само че какъв брой си замязял, ще кажа аз. Това е много тягостно и угнетително. Но нещо, което е хубаво, няма нищо неприятно, че сме го възприели. "
" Величието се дефинира от живота на хората в една страна. В края на XVII век Швеция престава да бъде велика страна и шведите стават щастливи хора. Да доставяш оръжие не е най-благотворното миротворчество, без значение на коя страна ги доставяш, ти в действителност ставаш съизвършител. По време на Първата международна война България позволява немците по нейните железници да доставят на Турция, своя съдружник тогава, оръжие. И се приема по-късно, че с това България взима съучастничество, а по-късно и присъединяване в Първата международна война. "
" Вижте каква незаинтересованост обгръща през днешния ден целия свят! Лидери няма, тъй като няма хрумвания. За да си водач, би трябвало да тръгнеш с една концепция. И по тази причина човечеството е изправено през заплахата от война. Когато всички други средства са изчерпани или пък тествани и не работят, настава едно свирепо въоръжено сблъскване. Така стартира и Първата, и Втората международна война ", акцентира проф. Андрей Пантев.
На въпроса има ли заплаха войната в Украйна да прерасне в международна война, историкът сподели:
" Много евентуално. Тя съвсем е прераснала. "
А на коментара би трябвало ли да сме спокойни, че тогава България ще бъде от положителната страна, разяснява: " Че по кое време България е била от положителната страна? Единствената православна страна, която е съдружник на австро-германския блок по време на Първата международна война, е България. В България има едно възприятие за безотговорност. Когато побеждава в Балканската война, внезапно в пресата стартира една словесна вакханалия: " България не може без Солун! България не може без Одрин! Трябва да си вземем всичко! " И след това се оказа, че можем и без Солун, и без Одрин. Затова германо-българският контракт по време на Втората международна война е натурален - ние сме реваншистка мощ. Ние имаме искания към всички прилежащи страни - основателни от етническа позиция. Но кой ще направи съюз с България и ще се скара с всички останали балкански страни? "
>
>
" Абсолютна победа не може да има, колкото имаше победа във Виетнам и в Корея. Но това потриване на ръце, че има спор надалеч от нас, само че ние печелим от него, е една от най-отблъскващите черти освен на така наречен Запад, само че и на цялото човечество ", сподели проф. Пантев.
На въпроса ще завоюва ли Западът, ще завоюва ли Украйна, той отговори по този начин:
" Най-голямата заплаха за Русия е да бъде раздрана от вътрешната страна. При Елцин това беше, в случай че не близо, то допустимо. Но руснакът, закачиш ли го на тематика национално подтисничество или принуждение, се сплотява. И по тази причина доста белогвардейци, репресирани от руската власт, застанаха на страната на Сталин по време на хитлеристката инвазия. Руснаците обичат мощен водач. Исторически познавам руснаците, не битово. Но едно е ясно - че това е страна друга. Това е смъртният й грях. Вторият й смъртен грях е, че е доста богата с запаси. Третият - че руснакът избира да е безпаричен, в сравнение с зависещ от чужденци. "
За македонците той сподели, че са " исторически българи ". Запитан за какво ни бият, за какво бият братята си, отговори: " Защото са българи. Вижте сърбите - те се бият също, само че на война. Но в битово отношение те се отнасят доста по-топло едни към други, в сравнение с ние. Има нещо непреодолимо - " он че ми каже! " Това не е братско отношение. "
" Не концепциите вършат хората, хората вършат концепциите ", съобщи още историкът. И добави, че постоянно се е отнасял с съмнение към хрумвания като тази да се вкара двукамерен парламент или президентска република. " Не това, хората би трябвало да се трансформират ", е неговата присъда.
Проф. Пантев даде образец, че в Англия има по-малко правила, в сравнение с в Китай, само че попита риторично коя страна е по-демократична.
Попитан какво ще пишат учебниците по история за днешните времена, той сподели:
" Времена на нищожество, пригаждане, раболепство, блян да се харесаш на другите. Какво значи рационализация, демократизация? Приличай на мен, само че какъв брой си замязял, ще кажа аз. Това е много тягостно и угнетително. Но нещо, което е хубаво, няма нищо неприятно, че сме го възприели. "
" Величието се дефинира от живота на хората в една страна. В края на XVII век Швеция престава да бъде велика страна и шведите стават щастливи хора. Да доставяш оръжие не е най-благотворното миротворчество, без значение на коя страна ги доставяш, ти в действителност ставаш съизвършител. По време на Първата международна война България позволява немците по нейните железници да доставят на Турция, своя съдружник тогава, оръжие. И се приема по-късно, че с това България взима съучастничество, а по-късно и присъединяване в Първата международна война. "
" Вижте каква незаинтересованост обгръща през днешния ден целия свят! Лидери няма, тъй като няма хрумвания. За да си водач, би трябвало да тръгнеш с една концепция. И по тази причина човечеството е изправено през заплахата от война. Когато всички други средства са изчерпани или пък тествани и не работят, настава едно свирепо въоръжено сблъскване. Така стартира и Първата, и Втората международна война ", акцентира проф. Андрей Пантев.
На въпроса има ли заплаха войната в Украйна да прерасне в международна война, историкът сподели:
" Много евентуално. Тя съвсем е прераснала. "
А на коментара би трябвало ли да сме спокойни, че тогава България ще бъде от положителната страна, разяснява: " Че по кое време България е била от положителната страна? Единствената православна страна, която е съдружник на австро-германския блок по време на Първата международна война, е България. В България има едно възприятие за безотговорност. Когато побеждава в Балканската война, внезапно в пресата стартира една словесна вакханалия: " България не може без Солун! България не може без Одрин! Трябва да си вземем всичко! " И след това се оказа, че можем и без Солун, и без Одрин. Затова германо-българският контракт по време на Втората международна война е натурален - ние сме реваншистка мощ. Ние имаме искания към всички прилежащи страни - основателни от етническа позиция. Но кой ще направи съюз с България и ще се скара с всички останали балкански страни? "
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ