Войната в Израел продължава да оставя дълбоки следи в съзнанието

Войната в Израел продължава да оставя дълбоки следи в съзнанието на милиони хора. Вече пет седмици страната е подложена на масирани офанзиви с ирански дронове и ракети. За мнозина спорът наподобява като сюрреалистична комбинация сред военни дейности и непоколебим локдаун. Д-р Белайнеш Меконен споделя своя роман от първо лице за живота под непрекъснат обстрел. Тя дава отговор за младежките центрове в страната на национално равнище.

Всекидневието в Израел е белязано от звука на сирените и непрекъснатата опасност от ракети. Хората живеят в положение на непрекъсната подготвеност за бягство към бомбоубежищата. Д-р Меконен разказва тези моменти като извънредно тежки за фамилиите с дребни деца и възрастни хора. Не всеки дом разполага със лично скривалище. Това постанова бягане по стълбите измежду нощ, с цел да се стигне до безвредно място.

„ Нашият ежедневен живот е доста тежък. Във всеки един миг има сирени и ракети и всички хора в Израел би трябвало да бягат, с цел да доближат до бомбоубежището и да се предпазят. Много, доста е мъчно, тъй като хората имат бебета, имат възрастни и по този начин нататък. Не всеки има скривалище в дома си и по тази причина тичат по 4-5 етажа надолу по стъпалата, с цел да стигнат до бомбоубежищата. “

Ситуацията припомня на времената на Ковид пандемията, само че с доста по-опасен колорит. Магазините и моловете са затворени. Училищата и детските градини са минали към отдалечено образование. Университетите също не одобряват студенти в залите си. Всичко се случва от у дома, до момента в който на открито небето е осветено от противников огън. Подобни персонални истории разкриват по какъв начин две години след нападението на Хамас болката остава водеща страст.

Въпреки големите компликации, израелското общество показва мощна поддръжка за военните дейности. Близо 80% от жителите считат, че войната е нужна за оцеляването на страната. Д-р Меконен акцентира, че Израел не е почнал този спор. Тя припомня за ужасите, при които цивилни бяха атакувани в личните си домове.

„ Ние просто би трябвало да се защитим! Затова войната е вярна и ние я поддържаме. 300 ракети, ориентирани към цивилни. Те се целят в цивилни жители! Те не водят война с бойците, те водят война с цивилните! Те ни принудиха! Не ние започнахме това! “

Нападението от 7 октомври 2023 година докара до гибелта на 1219 души и пленяването на 251 заложници. Към момента 47 души остават в плен в Ивицата Газа. За най-малко 25 от тях се знае, че към този момент не са измежду живите. В отговор Израел наложи цялостна обсада на анклава и организира интензивни бомбардировки. Това докара до разселването на съвсем цялото население от 2,4 милиона души.

Конфликтът има и друга страна, която провокира интернационално напрежение. Говорителят на Хамас Абу Обейда съобщи неотдавна, че апелите за разоръжаване са опит за геноцид. Междувременно палестинските здравни управляващи оповестиха за нови жертви. Четирима палестинци починаха през днешния ден при израелски обстрел в северната част на Ивицата Газа. Продължителността на тези дейности постоянно зависи от външни фактори като Иран.

Психическият стрес върху популацията е голям и визира всички генерации. Д-р Меконен споделя, че нейните две деца са бойци. Те са взели участие в отбраната на страната още в първите дни на спора. Тя разказва страха, който изпитват родителите, когато сирените звучат ненадейно.

Песента на едно 11-годишно момче се трансформира в знак на вярата в тези времена. В нея се пее за ракети в небето вместо птици. Това е метафора за откраднатото детство нацяло едно потомство. Музиката оказва помощ на хората да останат мощни и постоянни в лицето на непрекъснатата заплаха.

„ Налагало се е да стопират измежду пътя, с цел да вземат децата си, да ги прегърнат, да ги успокояват. Не знаеш по какъв начин ще приключи този миг. И това е нашият живот всеки ден към този момент пет седмици. “

Съществува проект за прекъсване на огъня, който цели постигането на дълготраен мир в района. Този проект включва замяна на заложници за пандизчии, само че договарянията остават комплицирани. Докато интернационалната общественост търси дипломатическо решение, страданието на хората не стопира. Съдбата на пленените остава централна тематика, в това число разказите за 505 дни в плен на Хамас.

Въпреки болката и разрушенията, доктор Меконен има вяра в бъдещото спокойно общуване. Тя прави ясна разлика сред елементарните хора и техните държавни управления. Според нея народите в района споделят еднообразно предпочитание за сигурност и човешко достолепие.

„ Проблемът е с държавните управления, с водачите, а не с народа. Хората желаят да живеят в мир. Те желаят да бъдат с нас, ние сме братя, ние сме човешки същества. “

Тазгодишният празник Пасха бе маркиран в условия на разграничени фамилии. Много израелци живеят в хотели или при другари поради разрушените си домове. Израелското общество остава единно в напъните си да запази своята независимост и сигурност. Човешката покруса в Близкия изток няма народност или вяра.