Без да го знае, всеки от нас вероятно е на бойното поле
Войната се води на толкоз разнообразни равнища, че към този момент е мъчно да обозначим по кое време живеем в мир и по кое време не, по кое време тя се води физически и по кое време онлайн. Оказва се, че – без да го схваща – всеки жител е на бойното поле и може да се трансформира в инструмент на него. Това сподели Гергана Паси, създател на Дигитална национална коалиция, при откриването на конференцията AI N‘ CYBER 2022, проведена от ДНК и Economic.bg и в партньорство с НАТО, Европейската капиталова банка и Фондация „ Конрад Аденауер “.
Въпросът за осведомителната и IT сигурност е по-ключов от всеки път. Коронавирус пандемията отприщи ударна и повсеместна цифровизация, отваряйки редица нови фронтове за отбрана. А избухналата директно по-късно война в Украйна слага на тестване киберустойчивостта, като насочва вниманието и към хибридните форми на водене на сражения и така нататък дезинформация.
„ Русия употребява киберпространството в тази война, с цел да популяризира подправени вести и всичко това излиза отвън границите на Украйна, засягайки хората в Европа “, отбелязва асистент генералният секретар на НАТО Дейвид ван Уил.
По този метод се размиват границите сред мира и войната, където обичайните подходи не важат. “
Неслучайно през 2016 година НАТО изведе киберпространството като обособен домейн за отбрана и одобри всеобхватна тактика за отбрана, като непрестанно влага и в софтуерното си развиване посредством своя иновационен фонд. Войната на Путин против Украйна сподели, че това към този момент не са нереални концепции, а цифровите принадлежности могат да служат за разследващи дейности.
Международната непоклатимост е под опасност, мирът е под опасност. Това показва значимостта на киберсигурността и изкуствения разсъдък отсега нататък. Ние ще продължим да използваме преимуществата на киберпространството и да преследваме тези, които го употребяват за неприятни цели. “
Българският подтекст
През последните два месеца в страната са регистрирани над 3000 хакерски атаки и са подадени над 1500 сигнала за произшествия, осведоми зам.-министърът на електронното ръководство Благовест Кирилов. Статистиката е показателна за това, че България не е изолиран остров от протичащото се в Европа.
Това, че ние сме малко по-назад в имплементирането на обществени електронни услуги за обществото, това не значи, че ние сме по-малка цел за офанзива. Трябва да сме наясно с това. Трябва да сме наясно, че не развиваме ли своите фрагменти в този момент, след няколко години може към този момент да е късно и да изоставаме прекалено много, с цел да подсигуряваме стабилно равнище на киберсигурност “, отбелязва Кирилов.
Именно фрагментите са най-наболелият проблем. „ По света има положителни практики, могат да бъдат привлечени и консултанти, разполагаме и със тактиката „ Киберустойчива България “ – въпросът е кой ще я извърши “, посочи Божидар Божанов, някогашният и първи министър на е-управлението. В колаборация с бизнеса и университетите, той открои и опцията за потреблението на потенциала на „ Информационно обслужване “, което да поеме част от отбраната на обществената инфраструктура.
Благовест Кирилов насочи вниманието към сериозната инфраструктура, която точно би била евентуално най-опасната и апетитна цел в една кибервойна. „ Всеки знае АЕЦ „ Козлодуй “, само че има и доста други сериозни софтуери. Ако бъдат атакувани и пробити, също може да има доста съществени последствия. “
„ Нашата тактика за отбрана е отлична. Проблемът е, че не се отделя нужният запас “, счита комисар Владимир Димитров, шеф на отдел „ Киберсигурност “ към ГДБОП.
Киберсигурност не се прави с пари, прави се с извънредно доста пари “
Димитров уточни като една от най-големите закани бот мрежите, които дефинира като „ най-опасните оръжия сега “. По негова информация сега в света оперират най-малко 10 – 15 такива, а посредством тях бот мастерите, които ги оперират, могат да взимат файлове, да влязат в служебната мрежа и какво ли още не.
„ Създадохме и развиваме един гръб, който да реагира на офанзиви “, означи бригаден военачалник Димитър Хлебаров. Според него министерството на защитата работи със сходни темпове като тези на страната въобще. Що се отнася до въпроса за кибервойната, той намира понятието като по-силно от съществуващата през днешния ден реалност.
Кибервойна сега няма, само че киберспециални интервенции има “, разяснява Божидар Божанов.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Въпросът за осведомителната и IT сигурност е по-ключов от всеки път. Коронавирус пандемията отприщи ударна и повсеместна цифровизация, отваряйки редица нови фронтове за отбрана. А избухналата директно по-късно война в Украйна слага на тестване киберустойчивостта, като насочва вниманието и към хибридните форми на водене на сражения и така нататък дезинформация.
„ Русия употребява киберпространството в тази война, с цел да популяризира подправени вести и всичко това излиза отвън границите на Украйна, засягайки хората в Европа “, отбелязва асистент генералният секретар на НАТО Дейвид ван Уил.
По този метод се размиват границите сред мира и войната, където обичайните подходи не важат. “
Неслучайно през 2016 година НАТО изведе киберпространството като обособен домейн за отбрана и одобри всеобхватна тактика за отбрана, като непрестанно влага и в софтуерното си развиване посредством своя иновационен фонд. Войната на Путин против Украйна сподели, че това към този момент не са нереални концепции, а цифровите принадлежности могат да служат за разследващи дейности.
Международната непоклатимост е под опасност, мирът е под опасност. Това показва значимостта на киберсигурността и изкуствения разсъдък отсега нататък. Ние ще продължим да използваме преимуществата на киберпространството и да преследваме тези, които го употребяват за неприятни цели. “
Българският подтекст
През последните два месеца в страната са регистрирани над 3000 хакерски атаки и са подадени над 1500 сигнала за произшествия, осведоми зам.-министърът на електронното ръководство Благовест Кирилов. Статистиката е показателна за това, че България не е изолиран остров от протичащото се в Европа.
Това, че ние сме малко по-назад в имплементирането на обществени електронни услуги за обществото, това не значи, че ние сме по-малка цел за офанзива. Трябва да сме наясно с това. Трябва да сме наясно, че не развиваме ли своите фрагменти в този момент, след няколко години може към този момент да е късно и да изоставаме прекалено много, с цел да подсигуряваме стабилно равнище на киберсигурност “, отбелязва Кирилов.
Именно фрагментите са най-наболелият проблем. „ По света има положителни практики, могат да бъдат привлечени и консултанти, разполагаме и със тактиката „ Киберустойчива България “ – въпросът е кой ще я извърши “, посочи Божидар Божанов, някогашният и първи министър на е-управлението. В колаборация с бизнеса и университетите, той открои и опцията за потреблението на потенциала на „ Информационно обслужване “, което да поеме част от отбраната на обществената инфраструктура.
Благовест Кирилов насочи вниманието към сериозната инфраструктура, която точно би била евентуално най-опасната и апетитна цел в една кибервойна. „ Всеки знае АЕЦ „ Козлодуй “, само че има и доста други сериозни софтуери. Ако бъдат атакувани и пробити, също може да има доста съществени последствия. “
„ Нашата тактика за отбрана е отлична. Проблемът е, че не се отделя нужният запас “, счита комисар Владимир Димитров, шеф на отдел „ Киберсигурност “ към ГДБОП.
Киберсигурност не се прави с пари, прави се с извънредно доста пари “
Димитров уточни като една от най-големите закани бот мрежите, които дефинира като „ най-опасните оръжия сега “. По негова информация сега в света оперират най-малко 10 – 15 такива, а посредством тях бот мастерите, които ги оперират, могат да взимат файлове, да влязат в служебната мрежа и какво ли още не.
„ Създадохме и развиваме един гръб, който да реагира на офанзиви “, означи бригаден военачалник Димитър Хлебаров. Според него министерството на защитата работи със сходни темпове като тези на страната въобще. Що се отнася до въпроса за кибервойната, той намира понятието като по-силно от съществуващата през днешния ден реалност.
Кибервойна сега няма, само че киберспециални интервенции има “, разяснява Божидар Божанов.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ