Войната между САЩ и Израел срещу Иран вече не е

Войната сред Съединени американски щати и Израел против Иран към този момент не е спор, който Турция може да следи от безвредно разстояние. Тя се разпростира в непосредствената стратегическа среда на Анкара и оказва директен напън върху границите, стопанската система, външната политика и вътрешната сигурност на страната. Затова въпросът пред Турция не е дали може да остане настрани, а по какъв начин да избегне замесване, без да загуби въздействие, се акцентира в разбор на ежедневника Дейли Сабах.

Политиката на Анкара се основава на деликатно балансиране – нито пасивна индиферентност, нито военно присъединение към някоя от страните. Турция залага на тактика на невъвличане, ограничение на спора и дейна дипломация. Това постоянно наподобява двусмислено за външни наблюдаващи, само че в действителност отразява комплицираната геополитическа действителност.

Турция е съдружник в НАТО, само че в същото време има дълга сухопътна граница с Иран . Страната приема военни уреди на алианса, само че поддържа и стопански и политически връзки с Техеран. Анкара се опълчва на районна ескалация, тъй като знае, че разпадането на Иран би довело до още по-фрагментиран и неустойчив Близък изток.
Три основни риска за Турция
Първият е рискът за сигурността . Ракети към този момент са прекосявали над турска територия или са падали покрай нея. Още по-сериозната заплаха е смяната в Ирак и Сирия – двете страни, където Турция има най-силно стратегическо наличие. Ново раздробяване на Ирак може да сътвори неконтролируеми зони по границите. В Сирия спорът заплашва така и така нежния преход, усложнява въпроса с прокюрдските формированията на ЙПГ и усилва риска от многопосочни военни конфликти.

Вторият риск е икономическият . Продължителна война към Иран може да увеличи цените на силата, застраховките и превоза. Напрежението към Ормузкия пролив слага под напън страни, подвластни от импорт на сила – измежду тях и Турция. Това заплашва напъните на Анкара за стабилизиране на стопанската система и преодоляване на инфлацията.

Третият риск е филантропичен . Масова бежанска вълна от Иран към момента няма, само че възможен срив на страната би провокирал миграционен напън с голям мащаб. Възможно е освен иранци, само че и към този момент намиращи се там бежанци да се насочат към Турция и Европа.
Стратегията на Анкара
Турската политика има три съществени цели.

Първата е опазване на статута на невъвлечена страна . Това значи турска територия и въздушно пространство да не бъдат употребявани за военни интервенции. Така Анкара съхранява дипломатическата си еластичност.

Втората цел е да се предотврати включването на страните от Персийския залив като дейни участници във войната. Ако това се случи, спорът ще прерасне в огромна районна борба с непредвидими последствия.