МВФ казва, че войната Израел-Хамас вероятно ще удари съседните икономики
Войната сред Израел и Хамас евентуално ще навреди на други стопански системи в Близкия изток, в това число Египет, Ливан и Йордания, сподели в сряда ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
„ Каналите на влияние към този момент са забележими “, сподели тя пред Ричард Куест от CNN в Инициативата за бъдещи вложения – наречена „ Давос в пустинята “ – в Саудитска Арабия.
Туризмът евентуално ще понесе удар и разноските за обезпечаване на придвижването на артикули ще се покачат. Инвеститорите също по този начин ще бъдат по-предпазливи при пътешестване в района и има риск от по-голям брой бежанци в страни, които „ към този момент одобряват повече “, добави тя.
МВФ вижда „ необикновено устойчива международна стопанска система, само че нервна и повече “ като последица от войната, сподели Георгиева.
Нейните мнения акцентират, че има възможност икономическите последствия от войната единствено да нарастват, макар че финансовите пазари към този момент остават релативно спокойни по отношение на следствията.
След първичен скок след бруталната офанзива на Хамас против Израел на 7 октомври, цените на петрола се върнаха обратно и остават много под върховете през септември, достигнати, когато съкращенията на добива от Саудитска Арабия и Русия превзеха пазарите.
Отляво надясно: Джейн Фрейзър от Citigroup, изпълнителният шеф на JPMorgan Джейми Даймън и Дейвид Соломон от Goldman Sachs. Брендън Макдермид/Елизабет Франц/Ройтерс/Джейсън Алдън/Блумбърг/Гети изображения Междувременно доходността на държавния дълг на Съединени американски щати, която движи противоположни цени, се движи към върхове, невиждани от повече от десетилетие, което демонстрира, че занапред ще има възобновление на късото бягство към сигурността, което се случи директно след офанзивата на Хамас.
Докато Уолстрийт значително се отърси от войната, Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване (UNCTAD) предизвести в сряда за тежки последствия за към този момент окуцаната „ палестинска стопанска система “, имайки поради Газа и Западния бряг, в това число Източен Йерусалим.
„ Много е мъчно да се направи вярна оценка [на щетите]… [но] те ще бъдат в десетки милиарди долари “, сподели пред кореспонденти Ричард Козул-Райт, шеф на отдела за глобализация и тактики за развиване на UNCTAD.
„ Порочният кръг на заличаване и частична реорганизация трябва да бъде пресечен посредством договаряния за спокойно решение, учредено на интернационалното право “, сподели той, цитирайки непосредствено отчет, оповестен от организацията на Организация на обединените нации предишния месец.
Брутният вътрешен артикул в палестинската стопанска система набъбна с 3,9% през 2022 година
Но остава внезапно под равнището си преди пандемията на база на глава от популацията, съгласно отчета, който акцентира „ непрекъснати провокации “, в това число ендемична беднотия и намаляваща задгранична помощ.
След отчитане на инфлацията, Брутният вътрешен продукт в Газа беше покрай най-ниското си равнище от 1994 година година
„ Животът в Газа през 2022 година означаваше затваряне в едно от най-гъсто обитаемоте места в света, без електричество през половината време и без подобаващ достъп до чиста вода или подобаваща канализационна система “, се споделя в изказване на UNCTAD в сряда.
Високи лихвени проценти „ тук, с цел да останете “
Въпреки възходящите опасности в района от войната, годишната капиталова конференция на Саудитска Арабия притегли десетки водещи имена на Уолстрийт, няколко от които прозвучаха мрачна нотка за международната стопанска система по време на полемика във вторник.
Тези настроения бяха повторени от Георгиева, която сподели, че войната се случва във време, когато „ растежът е муден “, лихвените проценти са високи и общественият дълг се е нараснал, откакто държавните управления похарчиха огромни средства, с цел да смекчат удара върху своите стопански системи от пандемията Covid-19 и войната в Украйна.
„ Нашият апел към всички е, закопчайте коланите. Уверете се, че разбирате, че [по-високите] лихвени проценти са тук, с цел да останат за по-дълго “, сподели тя, акцентирайки обстоятелството, че инфлацията не пада задоволително бързо.
„ Това, което предвиждаме, е инфлацията да остане над 2% до [2024 г.] може би даже до известна степен през [2025 г.] и едвам тогава ще забележим лихвените проценти да се забавят до мястото, където би трябвало да бъдат: на позитивна територия, само че не толкоз високо. “
— Уинстън Ло способства за докладване.
