Украинският танцьор Назар Грабар пред Lupa.bg: Никога не съм си представял, че ще сменя сцената с фронта
" Войната е пъкъл! В живота в никакъв случай не бих отишъл непринудено на война. Но когато обстановката е такава, че теб те атакуват и умират почтени хора, се появява някакво възприятие на правдивост и отговорност и ти не можеш да направиш друго, с изключение на да грабнеш оръжието и да защитаваш страната си. В живота в никакъв случай не съм бягал от борби и не претърпявам изродите. Затова и отидох да се удрям. " Това съобщи от фронтовата линия в екскузивно изявление за Lupa.bg украинският танцьор, модел, блогър и артист Назар Грабар. Той е изключително известен в родната си Украйна.
За своите 30 години Назар направи забележителна кариера в развлекателната промишленост. Има стотици хиляди почитатели в обществените мрежи - над 110 хиляди души го следат в Instagram и над 240 хиляди в TikTok. Заради гения си на танцьор и поради привлекателната си осанка е канен постоянно за участия във видеоклипове и шоупрограми. Както и за всички украинци войната, която Русия поведе против Украйна, прекатурна живота на Назар на 180 градуса. Той отиде доброволец на фронта, а до момента в който се обучавал в подготвителен лагер домът му в Буча се трансформирал в щаб-квартира на съветската войска, която нахлу в Украйна. " Дяволът като че ли атакува Украйна. Войната е най-голямото зло, което сполетя моята страна ", показа танцьорът и разказа шока, ужаса и гнева, през който е минал през всичките тези военни месеци. "
Роденият в Днепропетровска област в югоизточната част на Украйна актьор показа първото си изявление за българска медия - Lupa.bg, че е сбъднал детската си фантазия да се посвети на изкуството - на танца, на актьорската игра, на музиката. Но когато схваща, че родината му е нападната не се поколебава да отиде доброволец в украинските въоръжени сили, като преди този момент се образова в трениворъчен лагер. Войната го изправя лице в лице със гибелта. Назар Грабар взима присъединяване в редица борби, само че защото е задължен да съблюдава военна загадка към този момент известният танцьор и модел няма право да разкрие интервенциите, в които е взел участие. показа в особено изявление за Lupa.bg известният актьор.
Назар Грабар е роден на 20 септември 1992 година в украинското село Капуловка в Източна Украйна. Още като напълно дребен стартира да танцува, а към този момент като възпитаник в горните класове се причислява към танцувалното учебно заведение в украинския град Никопол. Съдбата обаче взема решение Назар да се трансферира да уче в Киев и в последна сметка да приключи Киевския народен стопански университет. Паралелно с това той се занимава и с хореография и с помощта на прелестната си физическа форма е канен за участия във фотосесии, рекламни клипове и фешън дефилета. 2014 година е изключително сполучлива за артиста, тъй като той взе участие с огромен триумф в известното в Украйна шоу " Танцуват всички ". Макар да не съумява да надвие конкуренцията и да напуща шоуто преди финалите, кариерата на Назар Грабар бележи напредък. Редица украински музиканти го канят да се снима в техни клипове.
Сега танцьорът и модел мечтае за деня, когато войната към този момент ще е зад тила му и той ще може да танцува на фона на модерна украинска музика. И да прави това, което най-вече обича - да се занимава с изкуство, да свири на китара и да се отдаде на заниманието си да кара мотори.
Назар не се колебае да отиде на фронта и да пази родината си
- Назар, къде се намирате сега?
- В момента съм в относителна сигурност. След като мога да звъня по телефона и да приказвам значи съм на несъмнено място. Повече не бих могъл да ви кажа.
- Къде бяхте на 24 февруари и къде посрещнахте новината, че Русия стартира така наречен специфична военна интервенция против Украйна?
- Бях вкъщи в Буча, когато през нощта чух първите гърмежи. В тази нощ доста бързо дружно с брат ми и със фамилията ми избягахме в Западна Украйна, както направиха доста фамилии от региона. Това беше неочакван удар. Много добре си припомням първия гърмеж в 5,00 часа сутринта тъкмо като по часовник. Чуваш и сирените за въздушна паника, само че до последния миг не вярваш, че всичко това се случва.
- Вашият дом беше ли опустошен, защото в Буча доста здания бяха сринати със земята? Буча се трансформира в знак на нещастието на украинския народ.
- Не, за благополучие моят дом остана цялостен, само че там се настаниха съветски бойци. Затова в действителност може да се каже, че домът ми е бил опустошен, тъй като това, което те оставиха след себе си не може да се опише. Когато всичко това се случи в Буча аз бях в подготвителния лагер на армията. Но всичко, което ми описаха мои познати, че там са намирали тела на убити хора, приятелски могили, изнасилвани дами, е потресаващо. В моята квартира беше цялостно с гилзи, имаше следи, че там са били осъществявани мъчения. Дори ми е мъчно да го осмисля. Зверствата в Буча бяха ужасни.
- Вие съвсем незабавно отидохте доброволец във Въоръжените сили на Украйна. Предполагам, че сте изживели потрес преди да постъпите в армията – вместо да слушате обичаната си музика се постанова да слушате грохота на оръжието. Как преминахте през тази голяма промяна?
- Такива са времената. В живота в никакъв случай не бих отишъл непринудено на война. Войната е пъкъл! Но когато обстановката е такава, че теб те атакуват и умират почтени хора, се появява някакво възприятие на справедливост и отговорност и ти не можеш да направиш друго, с изключение на да грабнеш оръжието и да защитаваш страната си. В живота в никакъв случай не съм бягал от борби и не претърпявам изродите. Затова и отидох да се удрям.
- Вероятно дни преди 24 февруари въобще не сте предполагали, че може да промените китарата с оръжие?
- Абсолютно. Не изсвирвам професионално на китара, по-скоро съм фен. Брат ми е музикант и той безусловно смени китарата и пианото с оръжието.
- Каква е обстановката след бомбардировките в Киев и в западната част на Украйна през последните дни?
- Тези ракетни удари по Киев и по цяла Украйна бяха неочаквани. Но украинците не се изплашиха. Да, всички се спуснаха в бомбоубежищата. Но нямаше суматоха. Даже записах видео към моите сънародници с апел: „ Не изпадайте в суматоха, отивайте в укритията! “ Получих доста мнения и хората пишеха, че не са паникьосани, а просто са доста гневни. Вече с нищо не може да изплашиш украинците. Те са по-смели от всеки път.
- Войната се ожесточава с всеки минал ден. Как усещате духа на украинците – униват ли или в противен случай?
- Духът не е грохнал. Това, което се случва е ужасно и извънредно. Много е тъжно, че дамите и децата би трябвало да преживеят целия този смут. Никой не заслужава сходно нещо, само че Украйна е мощна като в никакъв случай. Виждам силата и волята на нашия народ и по какъв начин хората реагират на всичко, което се случва на нашата земя, по какъв начин се поддържат един различен. Украинците са настроени да се бият до последния боец. Никой не бяга. В това е и огромната разлика сред нас и Русия. Там един силовик може да разгони протеста, а у нас даже да има един въстаник той ще излезе против тълпата от силовици.
- Назар, за какво се случи тази голяма колизия сред Русия и Украйна – два близки, даже приятелски народа, които в границите на Съюз на съветските социалистически републики дружно се бориха против нацизма и го победиха, а 75 години по-късно взаимно се упрекват в нацистки закононарушения?
- Знаете ли, доста съм мислил по този въпрос. Не разбирам кой реши, че ние сме приятелски нации?! Между нас има съществени разлики. Подобни изказвания, че сме приятелски нации се пишат в историческите книги, само че както знаем историята я пишат спечелилите. А Съветският съюз излезе победител във Втората международна война и Съюз на съветските социалистически републики можеше да напише всичко, което му е угодно – по какъв начин дружно сме се били героически и така нататък Но никой не знае по какъв начин е било в действителност. Тези, които се осмеляваха да кажат истината, бяха пращани в лагери и някои едвам оцеляваха по време на каторгата в Сибир. Има много неща от историята, които не се огласяват. Още повече, че Украйна се опитваше да ограничи съветското въздействие по време на цялото си историческо развиване. А за този факт преди се мълчеше.
Защо Русия приказва за нацизъм? Защото в Русия работи жестока агитация. А какво е пропагандата? Пропагандата е промяна на понятията с противоположни. Руснаците идват у нас, обявявайки ни война. Те идват в нашите земи, ние сме си вкъщи. Те ни атакуват, водейки война, а издигат девиз: „ Ние сме за мир! “ Те идват с война, само че сякаш носят мир. Това е цялостната диаметралност – войната е равна на мир. Когато дълго време това ти се насажда ти към този момент започваш да вярваш в това и по този начин се подменят понятията. Войната е мир, свободата е иго. Така се приказва в Русия.
- Това е по Оруел.
- Да, всичко е доста просто.
- Бихте ли разказали за бойния дух на украинските бойци?
- Най-страшното за мен на фронта е артилерията. Войната през ХХI век е война на оръжието за всеобщо поразяване и новите технологии. Затова неслучайно артилеристите са наричани „ боговете на войната “. Те имат силата да реализират всеобщо разрушение. Мнозина умират по време на войната не изумени от патрони, а от гърмежи и по-точно от осколките от взривените снаряди или гранати. Най-важното е да се научиш да се пазиш от гърмежите, от осколките и от артилерийските удари.
- Вие евентуално сте имали прекомерно малко време в тренировъчния лагер да усвоите всички тези неща?
- Много, доста хора смениха съществено специалностите си и започнаха да учат военно дело, освен това оптимално бързо, с цел да може да реагират бързо и да бъдат потребни на фронта. Всичко зависи от обстановката и мотивацията. Ако мотивацията ти е да защитиш своята страна и околните си, искаш или не искаш, би трябвало да се учиш да бъдеш професионалист и във военното дело.
В спокойно време Назар Грабар е модел, танцьор и артист
- Вероятно в първите дни на войната сте бил в потрес и се изпитвал боязън. Какво възприятие изпитахте по-късно? Имаше ли съмнение дали да отидете или да не отидете на фронта?
- След страха и ужаса постоянно настава яд, безразсъден яд. Точно този яд ме движеше.
- Кое за вас е най-голямото зло в света?
- Това, което връхлетя нашата земя. Дори да пренебрегнем политиката, бойците и така нататък – това, което се случи в Буча това е чудовищно. В Украйна има център за реабилитация на изнасилвани деца и там има девойки и момчета на по 8-10 години – това е ужасно, което се е случило с тях. Страшно е! Това към този момент не е политика. Това не войска. Това е срам за целия свят – по какъв начин можахме да допуснем това да се случи?! Това нещо не е обвързвано с някаква концепция – да отидем и да победим нацистите. В името на какво изнасилваш и убиваш деца?! Ето това е безспорното зло. Ако има демон, то това беше той. За страдание има доста сходни случаи. Това не може да бъде същински боец, чиято цел е да пази, а просто да нападне и да прави зло.
- Украинци споделят, че към този момент са привикнали със сирените и даже когато ги чуят не се спускат в бомбоубежищата. Възможно ли е в действителност човек да свикне със сирените?
- Свиква се, само че е ужасно. Аз повече се опасявам от това, което може да последва след воя на сирените. След това може да настъпи пъкълът.
- Трудно е след този диалог да приказваме за вашата специалност на танцьор, артист и артист. Какво въплъщава за вас музиката и за какво решихте да се посветите на хореографията?
- Толкова дълго не съм танцувал, че дори и не помня. Още в детството желаех да стана артист и започнах да играя в театъра, само че няколко учители ми споделиха, че в никакъв случай няма да стана артист, тъй като пелтеча. Когато си дребен не можеш да опонираш на учителите си, тъй като те са престиж. Но аз толкоз доста обичах сцената и си споделих, че тогава ще танцувам. Обичах музиката, тъй като любовта към танца се ражда от любовта към музиката. И си помислих, че в случай че не мога да се показвам примерно като артист, то аз бих могъл да се показвам като танцьор. Моят витален път ме води все пък към актьорството. Когато отпътувах за Лос Анджелис аз играх в театъра, а по-късно ориста ме върна на пътя, който желаех да последвам. Сега още веднъж съм отклонен от пътя си, само че имам вяра, че войната въпреки всичко ще свърши и аз ще мога да се върна към това, което същински обичам.
- Като създател представяли ли сте си войната като някакво музикално произведение?
- Войната докара до напредък на украинската просвета, какъвто до момента не е имало. Възхищавам се на нашите реализатори, които пишат музика и се веселя да чувам украинска музика. Тя предава всички настроения на украинците, които те вътрешно изпитват. Това озвучаване на текстовете и мелодиите е пропито с изкуство и това, което изпитва човек в душата си.
- Коя е най-голямата ви фантазия в деня след края на войната?
- Като създател към момента не знам какво бих направил. Като начало бил желал д пребивавам в мир. Мечтая за най-простите неща – да се разсънвам заран, да си направя закуска, да си подредя деня, а не да се опасявам всяка секунда. А по-късно към този момент бих помислил за творчество и да продължа напред.
- Вие сте доста известен в родината си, имате стотици хиляди почитатели в обществените мрежи. Има ли непознати, които желаят да поддържат връзка с вас в този миг и какво ви пишат почитателите?
- Хората постоянно се пробват да ме окуражават и поддържат. Пишат ми: „ Дръж се! Всичко ще бъде наред! “ Приятно е да получаваш такива известия, тъй като това значи, че хората се вълнуват за теб. Но да поддържам връзка ми е комплицирано, няма да укривам. Не обичам, когато ми задават въпроса: „ Как си? “ Това е доста комплициран въпрос.
- Има моменти, когато е безусловно неуместно да попиташ някого по какъв начин е, само че просто би трябвало да почнеш някакъв диалог.
- Да, по този начин е. Все отново този въпрос демонстрира, че на хората не им е безразлично, по тази причина го одобрявам за обикновено.
- Как се отнасяте към определението „ секссимвол “, с който мнозина ви назовават в Украйна?
- Странно е, тъй като в никакъв случай не съм се възприемал като секссимвл и не съм правил нищо, тъй че да си печеля този епитет. Попитайте хората, които ме назовават по този начин за какво считат по този начин. (смее се) Хората са решили нещо. Не се дразня, несъмнено.
- На каква музика бихте желали да танцувате, когато злото отстъпи?
- На украинска.
- Какво бихте желали да кажете на българите?
- Бих желал да кажа голямо „ Благодаря! “ за поддръжката, за това, че приятелите от България ме поддържат и поддържат украинците и вършат доста за нас. Иска ми се да благодаря на света и на всички страни, които ни поддържат. Това е неоценима помощ.
ТЕМА преди 1 час 259 преди 20 часа 1062 преди 2 дни 6900
За своите 30 години Назар направи забележителна кариера в развлекателната промишленост. Има стотици хиляди почитатели в обществените мрежи - над 110 хиляди души го следат в Instagram и над 240 хиляди в TikTok. Заради гения си на танцьор и поради привлекателната си осанка е канен постоянно за участия във видеоклипове и шоупрограми. Както и за всички украинци войната, която Русия поведе против Украйна, прекатурна живота на Назар на 180 градуса. Той отиде доброволец на фронта, а до момента в който се обучавал в подготвителен лагер домът му в Буча се трансформирал в щаб-квартира на съветската войска, която нахлу в Украйна. " Дяволът като че ли атакува Украйна. Войната е най-голямото зло, което сполетя моята страна ", показа танцьорът и разказа шока, ужаса и гнева, през който е минал през всичките тези военни месеци. "
Роденият в Днепропетровска област в югоизточната част на Украйна актьор показа първото си изявление за българска медия - Lupa.bg, че е сбъднал детската си фантазия да се посвети на изкуството - на танца, на актьорската игра, на музиката. Но когато схваща, че родината му е нападната не се поколебава да отиде доброволец в украинските въоръжени сили, като преди този момент се образова в трениворъчен лагер. Войната го изправя лице в лице със гибелта. Назар Грабар взима присъединяване в редица борби, само че защото е задължен да съблюдава военна загадка към този момент известният танцьор и модел няма право да разкрие интервенциите, в които е взел участие. показа в особено изявление за Lupa.bg известният актьор.
Назар Грабар е роден на 20 септември 1992 година в украинското село Капуловка в Източна Украйна. Още като напълно дребен стартира да танцува, а към този момент като възпитаник в горните класове се причислява към танцувалното учебно заведение в украинския град Никопол. Съдбата обаче взема решение Назар да се трансферира да уче в Киев и в последна сметка да приключи Киевския народен стопански университет. Паралелно с това той се занимава и с хореография и с помощта на прелестната си физическа форма е канен за участия във фотосесии, рекламни клипове и фешън дефилета. 2014 година е изключително сполучлива за артиста, тъй като той взе участие с огромен триумф в известното в Украйна шоу " Танцуват всички ". Макар да не съумява да надвие конкуренцията и да напуща шоуто преди финалите, кариерата на Назар Грабар бележи напредък. Редица украински музиканти го канят да се снима в техни клипове.
Сега танцьорът и модел мечтае за деня, когато войната към този момент ще е зад тила му и той ще може да танцува на фона на модерна украинска музика. И да прави това, което най-вече обича - да се занимава с изкуство, да свири на китара и да се отдаде на заниманието си да кара мотори.
Назар не се колебае да отиде на фронта и да пази родината си
- Назар, къде се намирате сега?
- В момента съм в относителна сигурност. След като мога да звъня по телефона и да приказвам значи съм на несъмнено място. Повече не бих могъл да ви кажа.
- Къде бяхте на 24 февруари и къде посрещнахте новината, че Русия стартира така наречен специфична военна интервенция против Украйна?
- Бях вкъщи в Буча, когато през нощта чух първите гърмежи. В тази нощ доста бързо дружно с брат ми и със фамилията ми избягахме в Западна Украйна, както направиха доста фамилии от региона. Това беше неочакван удар. Много добре си припомням първия гърмеж в 5,00 часа сутринта тъкмо като по часовник. Чуваш и сирените за въздушна паника, само че до последния миг не вярваш, че всичко това се случва.
- Вашият дом беше ли опустошен, защото в Буча доста здания бяха сринати със земята? Буча се трансформира в знак на нещастието на украинския народ.
- Не, за благополучие моят дом остана цялостен, само че там се настаниха съветски бойци. Затова в действителност може да се каже, че домът ми е бил опустошен, тъй като това, което те оставиха след себе си не може да се опише. Когато всичко това се случи в Буча аз бях в подготвителния лагер на армията. Но всичко, което ми описаха мои познати, че там са намирали тела на убити хора, приятелски могили, изнасилвани дами, е потресаващо. В моята квартира беше цялостно с гилзи, имаше следи, че там са били осъществявани мъчения. Дори ми е мъчно да го осмисля. Зверствата в Буча бяха ужасни.
- Вие съвсем незабавно отидохте доброволец във Въоръжените сили на Украйна. Предполагам, че сте изживели потрес преди да постъпите в армията – вместо да слушате обичаната си музика се постанова да слушате грохота на оръжието. Как преминахте през тази голяма промяна?
- Такива са времената. В живота в никакъв случай не бих отишъл непринудено на война. Войната е пъкъл! Но когато обстановката е такава, че теб те атакуват и умират почтени хора, се появява някакво възприятие на справедливост и отговорност и ти не можеш да направиш друго, с изключение на да грабнеш оръжието и да защитаваш страната си. В живота в никакъв случай не съм бягал от борби и не претърпявам изродите. Затова и отидох да се удрям.
- Вероятно дни преди 24 февруари въобще не сте предполагали, че може да промените китарата с оръжие?
- Абсолютно. Не изсвирвам професионално на китара, по-скоро съм фен. Брат ми е музикант и той безусловно смени китарата и пианото с оръжието.
- Каква е обстановката след бомбардировките в Киев и в западната част на Украйна през последните дни?
- Тези ракетни удари по Киев и по цяла Украйна бяха неочаквани. Но украинците не се изплашиха. Да, всички се спуснаха в бомбоубежищата. Но нямаше суматоха. Даже записах видео към моите сънародници с апел: „ Не изпадайте в суматоха, отивайте в укритията! “ Получих доста мнения и хората пишеха, че не са паникьосани, а просто са доста гневни. Вече с нищо не може да изплашиш украинците. Те са по-смели от всеки път.
- Войната се ожесточава с всеки минал ден. Как усещате духа на украинците – униват ли или в противен случай?
- Духът не е грохнал. Това, което се случва е ужасно и извънредно. Много е тъжно, че дамите и децата би трябвало да преживеят целия този смут. Никой не заслужава сходно нещо, само че Украйна е мощна като в никакъв случай. Виждам силата и волята на нашия народ и по какъв начин хората реагират на всичко, което се случва на нашата земя, по какъв начин се поддържат един различен. Украинците са настроени да се бият до последния боец. Никой не бяга. В това е и огромната разлика сред нас и Русия. Там един силовик може да разгони протеста, а у нас даже да има един въстаник той ще излезе против тълпата от силовици.
- Назар, за какво се случи тази голяма колизия сред Русия и Украйна – два близки, даже приятелски народа, които в границите на Съюз на съветските социалистически републики дружно се бориха против нацизма и го победиха, а 75 години по-късно взаимно се упрекват в нацистки закононарушения?
- Знаете ли, доста съм мислил по този въпрос. Не разбирам кой реши, че ние сме приятелски нации?! Между нас има съществени разлики. Подобни изказвания, че сме приятелски нации се пишат в историческите книги, само че както знаем историята я пишат спечелилите. А Съветският съюз излезе победител във Втората международна война и Съюз на съветските социалистически републики можеше да напише всичко, което му е угодно – по какъв начин дружно сме се били героически и така нататък Но никой не знае по какъв начин е било в действителност. Тези, които се осмеляваха да кажат истината, бяха пращани в лагери и някои едвам оцеляваха по време на каторгата в Сибир. Има много неща от историята, които не се огласяват. Още повече, че Украйна се опитваше да ограничи съветското въздействие по време на цялото си историческо развиване. А за този факт преди се мълчеше.
Защо Русия приказва за нацизъм? Защото в Русия работи жестока агитация. А какво е пропагандата? Пропагандата е промяна на понятията с противоположни. Руснаците идват у нас, обявявайки ни война. Те идват в нашите земи, ние сме си вкъщи. Те ни атакуват, водейки война, а издигат девиз: „ Ние сме за мир! “ Те идват с война, само че сякаш носят мир. Това е цялостната диаметралност – войната е равна на мир. Когато дълго време това ти се насажда ти към този момент започваш да вярваш в това и по този начин се подменят понятията. Войната е мир, свободата е иго. Така се приказва в Русия.
- Това е по Оруел.
- Да, всичко е доста просто.
- Бихте ли разказали за бойния дух на украинските бойци?
- Най-страшното за мен на фронта е артилерията. Войната през ХХI век е война на оръжието за всеобщо поразяване и новите технологии. Затова неслучайно артилеристите са наричани „ боговете на войната “. Те имат силата да реализират всеобщо разрушение. Мнозина умират по време на войната не изумени от патрони, а от гърмежи и по-точно от осколките от взривените снаряди или гранати. Най-важното е да се научиш да се пазиш от гърмежите, от осколките и от артилерийските удари.
- Вие евентуално сте имали прекомерно малко време в тренировъчния лагер да усвоите всички тези неща?
- Много, доста хора смениха съществено специалностите си и започнаха да учат военно дело, освен това оптимално бързо, с цел да може да реагират бързо и да бъдат потребни на фронта. Всичко зависи от обстановката и мотивацията. Ако мотивацията ти е да защитиш своята страна и околните си, искаш или не искаш, би трябвало да се учиш да бъдеш професионалист и във военното дело.
В спокойно време Назар Грабар е модел, танцьор и артист
- Вероятно в първите дни на войната сте бил в потрес и се изпитвал боязън. Какво възприятие изпитахте по-късно? Имаше ли съмнение дали да отидете или да не отидете на фронта?
- След страха и ужаса постоянно настава яд, безразсъден яд. Точно този яд ме движеше.
- Кое за вас е най-голямото зло в света?
- Това, което връхлетя нашата земя. Дори да пренебрегнем политиката, бойците и така нататък – това, което се случи в Буча това е чудовищно. В Украйна има център за реабилитация на изнасилвани деца и там има девойки и момчета на по 8-10 години – това е ужасно, което се е случило с тях. Страшно е! Това към този момент не е политика. Това не войска. Това е срам за целия свят – по какъв начин можахме да допуснем това да се случи?! Това нещо не е обвързвано с някаква концепция – да отидем и да победим нацистите. В името на какво изнасилваш и убиваш деца?! Ето това е безспорното зло. Ако има демон, то това беше той. За страдание има доста сходни случаи. Това не може да бъде същински боец, чиято цел е да пази, а просто да нападне и да прави зло.
- Украинци споделят, че към този момент са привикнали със сирените и даже когато ги чуят не се спускат в бомбоубежищата. Възможно ли е в действителност човек да свикне със сирените?
- Свиква се, само че е ужасно. Аз повече се опасявам от това, което може да последва след воя на сирените. След това може да настъпи пъкълът.
- Трудно е след този диалог да приказваме за вашата специалност на танцьор, артист и артист. Какво въплъщава за вас музиката и за какво решихте да се посветите на хореографията?
- Толкова дълго не съм танцувал, че дори и не помня. Още в детството желаех да стана артист и започнах да играя в театъра, само че няколко учители ми споделиха, че в никакъв случай няма да стана артист, тъй като пелтеча. Когато си дребен не можеш да опонираш на учителите си, тъй като те са престиж. Но аз толкоз доста обичах сцената и си споделих, че тогава ще танцувам. Обичах музиката, тъй като любовта към танца се ражда от любовта към музиката. И си помислих, че в случай че не мога да се показвам примерно като артист, то аз бих могъл да се показвам като танцьор. Моят витален път ме води все пък към актьорството. Когато отпътувах за Лос Анджелис аз играх в театъра, а по-късно ориста ме върна на пътя, който желаех да последвам. Сега още веднъж съм отклонен от пътя си, само че имам вяра, че войната въпреки всичко ще свърши и аз ще мога да се върна към това, което същински обичам.
- Като създател представяли ли сте си войната като някакво музикално произведение?
- Войната докара до напредък на украинската просвета, какъвто до момента не е имало. Възхищавам се на нашите реализатори, които пишат музика и се веселя да чувам украинска музика. Тя предава всички настроения на украинците, които те вътрешно изпитват. Това озвучаване на текстовете и мелодиите е пропито с изкуство и това, което изпитва човек в душата си.
- Коя е най-голямата ви фантазия в деня след края на войната?
- Като създател към момента не знам какво бих направил. Като начало бил желал д пребивавам в мир. Мечтая за най-простите неща – да се разсънвам заран, да си направя закуска, да си подредя деня, а не да се опасявам всяка секунда. А по-късно към този момент бих помислил за творчество и да продължа напред.
- Вие сте доста известен в родината си, имате стотици хиляди почитатели в обществените мрежи. Има ли непознати, които желаят да поддържат връзка с вас в този миг и какво ви пишат почитателите?
- Хората постоянно се пробват да ме окуражават и поддържат. Пишат ми: „ Дръж се! Всичко ще бъде наред! “ Приятно е да получаваш такива известия, тъй като това значи, че хората се вълнуват за теб. Но да поддържам връзка ми е комплицирано, няма да укривам. Не обичам, когато ми задават въпроса: „ Как си? “ Това е доста комплициран въпрос.
- Има моменти, когато е безусловно неуместно да попиташ някого по какъв начин е, само че просто би трябвало да почнеш някакъв диалог.
- Да, по този начин е. Все отново този въпрос демонстрира, че на хората не им е безразлично, по тази причина го одобрявам за обикновено.
- Как се отнасяте към определението „ секссимвол “, с който мнозина ви назовават в Украйна?
- Странно е, тъй като в никакъв случай не съм се възприемал като секссимвл и не съм правил нищо, тъй че да си печеля този епитет. Попитайте хората, които ме назовават по този начин за какво считат по този начин. (смее се) Хората са решили нещо. Не се дразня, несъмнено.
- На каква музика бихте желали да танцувате, когато злото отстъпи?
- На украинска.
- Какво бихте желали да кажете на българите?
- Бих желал да кажа голямо „ Благодаря! “ за поддръжката, за това, че приятелите от България ме поддържат и поддържат украинците и вършат доста за нас. Иска ми се да благодаря на света и на всички страни, които ни поддържат. Това е неоценима помощ.
ТЕМА преди 1 час 259 преди 20 часа 1062 преди 2 дни 6900
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ