Мюнхенски сговор 2.0: Зеленски отново го пратиха на ... където трябва. Да воюва с Русия
Война все няма, а президентът на Украйна към този момент е съумял да извърши героизъм. Работата е в това, че американските куратори съвсем намерено му не разрешиха да отиде в Мюнхен на конференцията по сигурността, която се организира в събота и неделя. Там той можеше да приказва с европейските водачи, да се увери още един път, че те не желаят никаква война, да се вкопчи в тази позиция и да се съпротивлява още малко, до момента в който Вашингтон го изрита на фронта.
И като цяло наподобява някак непристойно: страната е под опасността от съветско " настъпление ", посолствата се изтеглят от Киев, а президентът на страната, вместо да бъде сниман в бронежилетка и строго лице, отива да си почине в именития хотел Bauerisch Hof. Там го чакат СПА център, басейн, ресторант с три звезди Мишлен. Междувременно украинските жители мръзнат в окопите по някаква причина. Некрасиво е, само че негова воля.
„ Може би това (пътуването до конференцията) не е най-мъдрият избор “, сподели Джо Байдън по този мотив. Но Зеленски въпреки всичко не послуша своите господари и се втурна към Мюнхен за уикенда. Подвиг или не – може да се спори, само че има нещо героично в това.
На конференцията украинският водач произнесе тирада, която беше по едно и също време пламенна и внимателна. От една страна той помоли да не ескалира тематиката за съветската „ експанзия “: „ За да помогнете в действителност на Украйна, не е нужно непрекъснато да говорите за датите на евентуално навлизане “. Усещаше се, че всичките му нерви към този момент са изпънати до дъно от тези диалози.
От друга страна, той се опита небрежно да осребри тематиката за „ нашествието “, като изиска отговор на въпроса по кое време най-сетне Украйна ще бъде призната в Европейски Съюз – и в това време в НАТО: „ Имаме потребност доста повече от други дати. И всеки схваща кои. “
Скоро получи отговор, само че преди този момент се случиха доста забавни неща. Генералният секретар на НАТО Столтенберг сподели, че в случай че Кремъл желае по-малко НАТО по границите си, той ще получи " повече НАТО ". Парадоксално е, само че все пак искрено разпалване на война, той получи премията Евалд декор Клайст, на името на първият уредник на Мюнхенската конференция, същински миротворец, човек, който в действителност направи доста за сигурността в Европа.
Евалд декор Клайст, който съумява да служи във Вермахта по време на Втората международна война, принадлежеше към едно от най-благородните и известни семейства в Германия. Военни, политици, учени, поети – кой ли не е бил там, в това число един от най-големите драматурзи в Европа Хайнрих декор Клайст.
Семейство Клайст интензивно се опълчва на Хитлер. И младият Евалд, и татко му са участници в заговора на Щауфенберг. След неуспеха, татко му е екзекутиран, Евалд е избавен от някакво знамение. Братовчедът на Евалд, генерал-фелдмаршал, който командва немските танкови войски, е наказан в Съюз на съветските социалистически републики като нацистки нарушител и умира във Владимирския централен затвор през 1954 година Семейното имение на Клайст в Померания се озовава в Полша след войната.
Нестандартният житейски опит направи немския благородник извънреден миротворец. Организираната от него конференция в Мюнхен се трансформира в платформа за договаряния за американските и европейски елити. До края на Студената война това беше в действителност потребно начинание. Европейците доста ловко се наместваха сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, добивайки относителна самостоятелност и постигайки неналичието на спорове на континента. Европа живееше в мир. Процесът на разоръжаване протичаше сполучливо.
Въпреки това, през 90-те години на предишния век американците започнаха да приватизират тази площадка. Евалд декор Клайст се пенсионира, а постът му беше ангажиран от Хорст Телчик, който обаче също по този начин работеше на ненапълно работно време в борда на шефовете на американската корпорация Boeing.
Постепенно американците изцяло избутаха представителите на Стария свят и им постановиха своята визия за „ европейска сигурност”. Те подцениха позицията им във връзка с Ирак, завлякоха ги в бомбардировките на Белград, завлякоха всички в Либия, Афганистан и така нататък по листата.
Тогавашният общоприет секретар на НАТО, английският политик Джордж Робъртсън доста блестящо разказва атмосферата на Мюнхенската конференция при започване на 2000-те: „... Дон Ръмсфелд (министърът на защитата на САЩ) се завърна при нас като един Терминатор и изрази желанието си да се оправи уверено с европейците “.
Тази унизителна еднополярност, цялостната взаимозависимост на европейските елити от американските настойници, беше тъкмо маркирана в речта в Мюнхен от 2007 година от Владимир Путин. В този миг трябваше да видите лицата на европейските водачи! За заплахите от сходен метод ги предизвести и съветският президент. В един миг за американците ще бъде преференциално да стартират война в самата Европа, а локалните водачи няма да могат да създадат нищо по въпроса.
Излишно е да споделям, че петнадесет години по-късно всичко това се сбъдна, както бе планувано. Съединени американски щати нахлуха в Украйна и я трансфораха в незаконен анклав с размерите на Тексас. Местните нацисти във всеки един миг могат да провеждат кръвопролитие в страната, вследствие на което стотици хиляди бежанци ще се втурнат към Европа. Ръководителят на анклава в този момент заплашва, под претекст, че не се съблюдава Будапещенското съглашение, да спретне „ на коляно “ нуклеарно оръжие. Европа е принудена да гледа безмълвно на всичко това.
И в този момент Щатите употребяват Мюнхенската конференция, с цел да въвлекат европейските елити в кървавото кръвопролитие в Украйна, което те самите се пробват да провеждат. Основният сюжет на Мюнхен-2022 беше прословутата " инвазия " в Русия.
Един след различен представители обявиха, че Русия " в действителност " не е изтеглила войските си от украинската граница. Че всички детонации и обстрели на Донбас още веднъж са " провокация " на Русия. Евакуацията на дами и деца от ДНР и ЛНР също е провокация. Скоро Русия сигурно ще нахлуе в Украйна, без значение какво ще каже Путин там, и по-късно ще заплати изцяло за нашествието.
Британският министър председател Борис Джонсън звучеше най-агресивно от всички. „ Удвоихме военното си наличие в Естония “, заяви той. Увеличихме военното си присъстви в Полша и във въздушното пространство на Югоизточна Европа... отправихме 6 изтребителя „ Тайфун “ в Кипър, военни кораби в Източното Средиземноморие и Черно море. Гордея се с това, че от 2014 година оказваме помощ на Украйна, обучили сме 22 хиляди военни, отправили сме 2000 противотанкови ракети.<…> Ако Русия употребява принуждение против мирния и почтен украински народ, то <…> в нашите общи ползи е Русия да загуби и всички да го видят. "
По отношение на реториката Джонсън надмина даже Камала Харис. Вицепрезидентът на Съединени американски щати главно заплаши Русия с стопански наказания и доста деликатно дефинира военните граници на американската интервенция: подсилване на източния фланг на НАТО и нищо повече.
Много забавен разговор се организира сред Харис и Волфганг Ишингер, немски посланик и ръководител на Мюнхенската конференция. Ако бъде преведен от дипломатически на съветски, Ишингер попита вицепрезидента на Съединени американски щати дали американската политика в Европа ще се промени, в случай че „ нов Тръмп “ пристигна на власт в Съединени американски щати.
В последна сметка никой не се съмнява, че републиканците ще вземат болшинството от демократите в Конгреса още през ноември тази година и след по-малко от три години ще доведат Тръмп (или Тръмп 2.0) на власт. А промяната на ръководещата партия дава на Вашингтон просто неограничени благоприятни условия да зареже съдружниците си.
Всички добре знаем по какъв начин американците гледат на споразуменията. Първо подписаха иранската договорка, по-късно пристигна Тръмп и я анулира, в този момент те оферират да я предоговарят още веднъж, след три години може би ще я анулират още веднъж.
Основната грижа на европейците през днешния ден е, че Вашингтон ще ги въвлече в пълномащабен спор с Русия, а по-късно внезапно ще си тръгне и/или ще направи някои други неща. И тогава какво?
Вицепрезидентът отговори, че нищо такова няма да се случи, че и републиканците, и демократите желаят да се опълчват на Русия и има цялостен и безконечен двупартиен консенсус. Е, какво друго можеше да каже? Да, ще ви обединим в случай че е належащо и ще получите втори Афганистан, освен това на оптималната скорост?
В идващия въпрос Ишингер съобщи, че това американско премеждие (той го изрази доста по-учтиво) ще постави завършек на цялата система за сигурност в Европа и попита дали има дипломатическо решение на казуса с Русия: „ Можем ли да приказваме освен за Русия, само че и с Русия? " На което Камала Харис отговори, че е отдадена на дипломацията, само че в случай че Русия нахлуе, тогава войната не може да бъде избегната и европейците не могат да се преборят с нея.
Мюнхенската конференция трябваше да показва пред целия свят единството на страните-членки на НАТО. Но те бяха обединени единствено в едно: никой от тях няма да изпрати войските си в помощ на Киев. В същото време всички те (с друга степен на упоритост) тласкат Зеленски към — дано назовем нещата с имената им — военни закононарушения.
Те чакат чудовищни провокации от Киев с потребление на химическо оръжие, бомбардировки над цивилни и кланета на техните съграждани. Украинският режим е получил авансово индулгенция за всевъзможни зверства. Германският канцлер Олаф Шолц сподели, че думите на Путин за геноцида в Донбас са " просто смешни ".
Но в това време на Зеленски не се дават обещание бойци от НАТО. — Действай момче, само-само-само. Европейски и американски уберменши ще пият бира във военните бази и ще гледат по малкия екран по какъв начин умират украински уберменши на Изток. И когато най-после Зеленски бъде отмъкнат в Хага, някогашните му настойници ще се преструват, че въобще не са забъркани и че той е схванал всичко неправилно.
И да, по отношение на приемането на Украйна в НАТО. Зеленски получи отговор на въпросите си. Германският канцлер Олаф Шолц му отговори недвусмислено: „ Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред и няма да се случи в обозримо бъдеще “.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков неотдавна посъветва Северноатлантическия алианс да формализира отхвърли си да одобри Украйна и Грузия в НАТО на срещата на върха в Мадрид през юни. Както виждате, европейските сътрудници чуха сигнала и се смутиха. Сега остава единствено да се формализира и консолидира позицията на немския канцлер (с която множеството водачи на Стара Европа безспорно са съгласни) в окончателния документ в Мадрид. И всичко за всички ще се оправи.
Превод: ЕС
И като цяло наподобява някак непристойно: страната е под опасността от съветско " настъпление ", посолствата се изтеглят от Киев, а президентът на страната, вместо да бъде сниман в бронежилетка и строго лице, отива да си почине в именития хотел Bauerisch Hof. Там го чакат СПА център, басейн, ресторант с три звезди Мишлен. Междувременно украинските жители мръзнат в окопите по някаква причина. Некрасиво е, само че негова воля.
„ Може би това (пътуването до конференцията) не е най-мъдрият избор “, сподели Джо Байдън по този мотив. Но Зеленски въпреки всичко не послуша своите господари и се втурна към Мюнхен за уикенда. Подвиг или не – може да се спори, само че има нещо героично в това.
На конференцията украинският водач произнесе тирада, която беше по едно и също време пламенна и внимателна. От една страна той помоли да не ескалира тематиката за съветската „ експанзия “: „ За да помогнете в действителност на Украйна, не е нужно непрекъснато да говорите за датите на евентуално навлизане “. Усещаше се, че всичките му нерви към този момент са изпънати до дъно от тези диалози.
От друга страна, той се опита небрежно да осребри тематиката за „ нашествието “, като изиска отговор на въпроса по кое време най-сетне Украйна ще бъде призната в Европейски Съюз – и в това време в НАТО: „ Имаме потребност доста повече от други дати. И всеки схваща кои. “
Скоро получи отговор, само че преди този момент се случиха доста забавни неща. Генералният секретар на НАТО Столтенберг сподели, че в случай че Кремъл желае по-малко НАТО по границите си, той ще получи " повече НАТО ". Парадоксално е, само че все пак искрено разпалване на война, той получи премията Евалд декор Клайст, на името на първият уредник на Мюнхенската конференция, същински миротворец, човек, който в действителност направи доста за сигурността в Европа.
Евалд декор Клайст, който съумява да служи във Вермахта по време на Втората международна война, принадлежеше към едно от най-благородните и известни семейства в Германия. Военни, политици, учени, поети – кой ли не е бил там, в това число един от най-големите драматурзи в Европа Хайнрих декор Клайст.
Семейство Клайст интензивно се опълчва на Хитлер. И младият Евалд, и татко му са участници в заговора на Щауфенберг. След неуспеха, татко му е екзекутиран, Евалд е избавен от някакво знамение. Братовчедът на Евалд, генерал-фелдмаршал, който командва немските танкови войски, е наказан в Съюз на съветските социалистически републики като нацистки нарушител и умира във Владимирския централен затвор през 1954 година Семейното имение на Клайст в Померания се озовава в Полша след войната.
Нестандартният житейски опит направи немския благородник извънреден миротворец. Организираната от него конференция в Мюнхен се трансформира в платформа за договаряния за американските и европейски елити. До края на Студената война това беше в действителност потребно начинание. Европейците доста ловко се наместваха сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, добивайки относителна самостоятелност и постигайки неналичието на спорове на континента. Европа живееше в мир. Процесът на разоръжаване протичаше сполучливо.
Въпреки това, през 90-те години на предишния век американците започнаха да приватизират тази площадка. Евалд декор Клайст се пенсионира, а постът му беше ангажиран от Хорст Телчик, който обаче също по този начин работеше на ненапълно работно време в борда на шефовете на американската корпорация Boeing.
Постепенно американците изцяло избутаха представителите на Стария свят и им постановиха своята визия за „ европейска сигурност”. Те подцениха позицията им във връзка с Ирак, завлякоха ги в бомбардировките на Белград, завлякоха всички в Либия, Афганистан и така нататък по листата.
Тогавашният общоприет секретар на НАТО, английският политик Джордж Робъртсън доста блестящо разказва атмосферата на Мюнхенската конференция при започване на 2000-те: „... Дон Ръмсфелд (министърът на защитата на САЩ) се завърна при нас като един Терминатор и изрази желанието си да се оправи уверено с европейците “.
Тази унизителна еднополярност, цялостната взаимозависимост на европейските елити от американските настойници, беше тъкмо маркирана в речта в Мюнхен от 2007 година от Владимир Путин. В този миг трябваше да видите лицата на европейските водачи! За заплахите от сходен метод ги предизвести и съветският президент. В един миг за американците ще бъде преференциално да стартират война в самата Европа, а локалните водачи няма да могат да създадат нищо по въпроса.
Излишно е да споделям, че петнадесет години по-късно всичко това се сбъдна, както бе планувано. Съединени американски щати нахлуха в Украйна и я трансфораха в незаконен анклав с размерите на Тексас. Местните нацисти във всеки един миг могат да провеждат кръвопролитие в страната, вследствие на което стотици хиляди бежанци ще се втурнат към Европа. Ръководителят на анклава в този момент заплашва, под претекст, че не се съблюдава Будапещенското съглашение, да спретне „ на коляно “ нуклеарно оръжие. Европа е принудена да гледа безмълвно на всичко това.
И в този момент Щатите употребяват Мюнхенската конференция, с цел да въвлекат европейските елити в кървавото кръвопролитие в Украйна, което те самите се пробват да провеждат. Основният сюжет на Мюнхен-2022 беше прословутата " инвазия " в Русия.
Един след различен представители обявиха, че Русия " в действителност " не е изтеглила войските си от украинската граница. Че всички детонации и обстрели на Донбас още веднъж са " провокация " на Русия. Евакуацията на дами и деца от ДНР и ЛНР също е провокация. Скоро Русия сигурно ще нахлуе в Украйна, без значение какво ще каже Путин там, и по-късно ще заплати изцяло за нашествието.
Британският министър председател Борис Джонсън звучеше най-агресивно от всички. „ Удвоихме военното си наличие в Естония “, заяви той. Увеличихме военното си присъстви в Полша и във въздушното пространство на Югоизточна Европа... отправихме 6 изтребителя „ Тайфун “ в Кипър, военни кораби в Източното Средиземноморие и Черно море. Гордея се с това, че от 2014 година оказваме помощ на Украйна, обучили сме 22 хиляди военни, отправили сме 2000 противотанкови ракети.<…> Ако Русия употребява принуждение против мирния и почтен украински народ, то <…> в нашите общи ползи е Русия да загуби и всички да го видят. "
По отношение на реториката Джонсън надмина даже Камала Харис. Вицепрезидентът на Съединени американски щати главно заплаши Русия с стопански наказания и доста деликатно дефинира военните граници на американската интервенция: подсилване на източния фланг на НАТО и нищо повече.
Много забавен разговор се организира сред Харис и Волфганг Ишингер, немски посланик и ръководител на Мюнхенската конференция. Ако бъде преведен от дипломатически на съветски, Ишингер попита вицепрезидента на Съединени американски щати дали американската политика в Европа ще се промени, в случай че „ нов Тръмп “ пристигна на власт в Съединени американски щати.
В последна сметка никой не се съмнява, че републиканците ще вземат болшинството от демократите в Конгреса още през ноември тази година и след по-малко от три години ще доведат Тръмп (или Тръмп 2.0) на власт. А промяната на ръководещата партия дава на Вашингтон просто неограничени благоприятни условия да зареже съдружниците си.
Всички добре знаем по какъв начин американците гледат на споразуменията. Първо подписаха иранската договорка, по-късно пристигна Тръмп и я анулира, в този момент те оферират да я предоговарят още веднъж, след три години може би ще я анулират още веднъж.
Основната грижа на европейците през днешния ден е, че Вашингтон ще ги въвлече в пълномащабен спор с Русия, а по-късно внезапно ще си тръгне и/или ще направи някои други неща. И тогава какво?
Вицепрезидентът отговори, че нищо такова няма да се случи, че и републиканците, и демократите желаят да се опълчват на Русия и има цялостен и безконечен двупартиен консенсус. Е, какво друго можеше да каже? Да, ще ви обединим в случай че е належащо и ще получите втори Афганистан, освен това на оптималната скорост?
В идващия въпрос Ишингер съобщи, че това американско премеждие (той го изрази доста по-учтиво) ще постави завършек на цялата система за сигурност в Европа и попита дали има дипломатическо решение на казуса с Русия: „ Можем ли да приказваме освен за Русия, само че и с Русия? " На което Камала Харис отговори, че е отдадена на дипломацията, само че в случай че Русия нахлуе, тогава войната не може да бъде избегната и европейците не могат да се преборят с нея.
Мюнхенската конференция трябваше да показва пред целия свят единството на страните-членки на НАТО. Но те бяха обединени единствено в едно: никой от тях няма да изпрати войските си в помощ на Киев. В същото време всички те (с друга степен на упоритост) тласкат Зеленски към — дано назовем нещата с имената им — военни закононарушения.
Те чакат чудовищни провокации от Киев с потребление на химическо оръжие, бомбардировки над цивилни и кланета на техните съграждани. Украинският режим е получил авансово индулгенция за всевъзможни зверства. Германският канцлер Олаф Шолц сподели, че думите на Путин за геноцида в Донбас са " просто смешни ".
Но в това време на Зеленски не се дават обещание бойци от НАТО. — Действай момче, само-само-само. Европейски и американски уберменши ще пият бира във военните бази и ще гледат по малкия екран по какъв начин умират украински уберменши на Изток. И когато най-после Зеленски бъде отмъкнат в Хага, някогашните му настойници ще се преструват, че въобще не са забъркани и че той е схванал всичко неправилно.
И да, по отношение на приемането на Украйна в НАТО. Зеленски получи отговор на въпросите си. Германският канцлер Олаф Шолц му отговори недвусмислено: „ Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред и няма да се случи в обозримо бъдеще “.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков неотдавна посъветва Северноатлантическия алианс да формализира отхвърли си да одобри Украйна и Грузия в НАТО на срещата на върха в Мадрид през юни. Както виждате, европейските сътрудници чуха сигнала и се смутиха. Сега остава единствено да се формализира и консолидира позицията на немския канцлер (с която множеството водачи на Стара Европа безспорно са съгласни) в окончателния документ в Мадрид. И всичко за всички ще се оправи.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ