Война или дипломация? Лесно може да се тръгне и в

Война или дипломация? " Лесно може да се тръгне и в едната, и в другата посока ". Обобщена от Доналд Тръмп, американската тактика във връзка с Иран е объркана, а Вашингтон наподобява има все по-малко благоприятни условия да спре ескалацията на напрежението с Техеран.

" Правителството на Тръмп е на кръстопът във връзка с личната си политика ", счита Сюзан Малоуни от мозъчния концерн Институт " Брукингс ".

Изглежда, то желае да продължи да оказва " голям напън " върху Иран, само че поради напрежението от последните три месеца, Съединени американски щати не са предпазени от боен спор, сподели експертката пред Агенция Франс Прес.

Запитан през вчерашния ден за тази алтернатива (преговори или спор, бел. ред.), президентът на Съединените щати не удовлетвори искащите да получат изясненост за една от най-взривоопасните сега интернационалните рецесии.

" Съгласен съм и с двата разновидността ", сподели милиардерът републиканец, който наред с налагането на все по-тежки наказания през последните месеци неведнъж насочи завоалирани апели за разговор с иранските водачи.

Те отхвърлиха обществено да одобряват каквито и да било диалози под напън. През това време станаха редица произшествия в Залива: свалени дронове, мистериозни офанзиви против петролни танкери, рецесия сред Техеран и Лондон със арестувани танкери...

Според Малоуни Иран се пробва да ревизира какви са в действителност американските " червени линии ". Въпреки на моменти гръмогласното говорене ( " Готови сме за най-лошото ", сподели през вчерашния ден Тръмп) американският президент акцентира най-много желанието си да избегне нова американска военна интервенция.

Милиардерът съобщи обществено през юни, че е отменил в последната минута удари за възмездие, откакто Техеран смъкна американски дрон.

" Имидж на слаба страна "

" Това накара Съединени американски щати да наподобяват слаби ", проучва Барбара Слейвин от Атлантическия съвет, различен мозъчен концерн във Вашингтон.

И по този начин се основава рискова обстановка, защото случаите в Залива могат да продължат с риск да доведат до спор, какъвто в реалност никой не желае.

Проблемът съгласно Слейвин е, че Тръмп самичък се е натикал в ъгъла, излизайки предходната година без действителна опция от интернационалното съглашение от 2015 година, чиято цел бе да се попречи на Иран да създаде нуклеарна бомба.

" Ескалацията на напрежението с Иран бе предвидима ", твърди тя, " изключително (през ноември) когато бе решено да се постави завършек на ограниченията, които позволяваха на Иран да изнася част от петрола си " в няколко страни, включително Китай и Индия.

Няколко специалисти и дипломати са на това мнение: от иранска страна задачата на настоящето напрежение е приемане на " глътка въздух " на икономическия фронт, тъй като Иран доста страда от американските наказания.

Ако бъдат възобновени някои изключения от възбраната за продажба на нефт или в случай че тя просто не бъде прилагана прецизно, това може да облекчи рецесията.

Но Вашингтон таман даде противоположния сигнал, налагайки наказателни ограничения против китайска компания, упрекната, че продължава да купува ирански необработен нефт. Решението бе приветствано от последователите на по-твърдата политика във връзка с Техеран.

Международната спешна група (организацията за попречване на конфликтите) разкритикува тази " тактика за оптимален напън, която досега докара единствено до най-много опасности и най-малко резултати ".

" Ново съглашение "?

Всъщност доста наблюдаващи не престават да се питат каква е задачата на Тръмп, който призна, че е дал единодушието си за среща сред сенатор Ранд Пол, съперник на американските военни намеси, и ръководителя на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф.

Дали задачата е " ново съглашение ", както твърди американският президент? Може би по този начин си мисли, само че " се заблуждава рисково, че е доста елементарно да се подписа съглашение по толкоз механически въпроси ", предизвестява Малоуни. Слейвин е безапелационна: " Това е обречено на неуспех ".

Дали тогава става дума единствено за прибавяне на напън към натиска за да бъде отслабен иранският режим - с риск да бъде свален от власт, както се надяват някои ястреби от държавното управление на Тръмп?

Съединени американски щати могат още да затегнат наказателните ограничения против задгранични компании, продължаващи да търгуват с Иран, против законната нуклеарна стратегия за цивилен цели на Иран или против някои персони като Мохамад Джавад Зариф.

Но що се отнася до глобите, някои са на мнение, че с цялостната възбрана Иран да продава нефт те са достигнали своя пик. По подобен метод стоят нещата и в останалите сфери ", само че " няма към този момент доста какво да се направи на икономическия фронт ", изяснява Слейвин.

" Ако единствената цел е да бъде отслабен Иран и да бъде унищожено нуклеарното съглашение ", резултатът ще е " Иран, който работи още по-необуздано ".

 

Франческо Фонтемаджи от Франс прес / Българска телеграфна агенция