Учени построиха къща от бетон и използвани памперси
Вопит да решат два казуса с околната среда едновременно, откриватели от университета в Китакюшу в Япония са разкрили, че използваните бебешки памперси могат да заместят сред 9% и 40% от пясъка, употребен при производството на бетон, и то без да се компрометира здравината му, пишат от уеб страницата на
Пелените за еднократна приложимост са сериозен източник на нерециклируеми боклуци, а производството на цимент е отговорно за съвсем 7% от световните излъчвания на парникови газове и изразходва към 50 милиарда тона пясък всяка година.
С бетона, в който са вложени раздробените памперси, към този момент е издигната дребна къща в Индонезия. Тя показва по какъв начин този тип боклуци могат да бъдат отклонени от сметищата и употребявани за създаване на по-достъпни жилища в общностите с ниски и междинни приходи, написа списание Nature.
В богатите страни броят на популацията в множеството случай е в застой или понижава, само че в това време в Индонезия и доста други страни с ниски и междинни приходи то продължава да пораства.
Това усилва раждаемостта, а дружно с нея се покачват както употребяваните памперси, по този начин и търсенето на евтини жилища.
Пелените за еднократна приложимост нормално се вършат от дървесна маса, памук и супер-абсорбиращи полимери, дребни количества от които усъвършенстват механичните свойства на бетона.
С финансиране, обезпечено от основаната в Джакарта компания за ръководство на отпадъците Awina, ръководителят на плана Сисванти Зурайда, която е строителен инженер в университета на Китакюшу, се заема да дефинира какъв брой пясък може да бъде сменен с пелени, с цел да се основат потребен бетон и хоросан.
Първоначално откривателите се доставят с употребяваните памперси на локално равнище. Зурайда има малко дете и откакто измива, изсушава и нарязва памперсите, смесва получения материал с цимент, пясък, трошляк и вода. Екипът тества разнообразни смеси, заменяйки до 40% от пясъка в бетона.
След един месец сгъстяване, пробите се тестват и под налягане, с цел да се дефинира точката на строшаване на композитния материал. От тези измервания Зураида и нейните сътрудници пресмятат оптималния дял боклуци от пелени, които биха могли да отговорят на потребностите на строителните съставни елементи.
Колкото повече пелени се влагат в бетона, толкоз по-ниска е якостта на напън. Следователно, структурни съставни елементи,като колони и носещи греди, се нуждаят от по-малка част от този материал, спрямо архитектурните детайли, като стени и бетонни блокове.
За своя първообраз на едноетажна къща откривателите са пресметнали, че 27% от пясъка може да бъде сменен с боклуци от пелени. Но в случай че къщата е триетажна, съотношението ще би трябвало да спадне до 10%.
В архитектурните съставни елементи до 40% от пясъка може да бъде сменен с боклуци от пелени, като най-голям е делът в бетонните стенни панели.
В подовите и градинските настилки, които би трябвало да са по-здрави от стените, с цел да дават отговор на строителните стандарти, единствено 9% от пясъка може да бъде сменен с употребявани памперси.
В идващия стадий от плана бетонът с памперсите е употребен за построяването на пробна къща, отговаряща на индонезийските строителни стандарти. Сградата е относително дребна, като общата застроена повърхност на етажа е единствено 36 квадратни метра.
За да ускорят строителния развой, откривателите са употребявали бетон с вложени в него памперси за архитектурните детайли и железни греди за структурните съставни елементи.
За строителството на къщата са употребявани към 1.7 кубически метра боклуци от памперси, или почти 8% от общия размер на композитния материал.
Химикът Кристоф Шрьофл, който изследва устойчиви строителни материали в Дрезденския софтуерен университет в Германия, счита, че технологията е един от методите за добиване на стойност от неразградимите боклуци.
Той обаче предизвестява, че превозването на употребяваните бебешки пелени до преработвателните предприятия и строителните обекти може да генерира много дълги транспортни пътища.
Сисванти Зурайда е съгласна, че отделянето на пелените от общия поток на отпадъците би било едно от най-големите провокации в практическото приложение на нейния опит.
Индонезия е генерирала 20 милиона тона боклуци през 2021 година, като едвам около10% от пластмасите в тях са рециклирани.
Пелените за еднократна приложимост са сериозен източник на нерециклируеми боклуци, а производството на цимент е отговорно за съвсем 7% от световните излъчвания на парникови газове и изразходва към 50 милиарда тона пясък всяка година.
С бетона, в който са вложени раздробените памперси, към този момент е издигната дребна къща в Индонезия. Тя показва по какъв начин този тип боклуци могат да бъдат отклонени от сметищата и употребявани за създаване на по-достъпни жилища в общностите с ниски и междинни приходи, написа списание Nature.
В богатите страни броят на популацията в множеството случай е в застой или понижава, само че в това време в Индонезия и доста други страни с ниски и междинни приходи то продължава да пораства.
Това усилва раждаемостта, а дружно с нея се покачват както употребяваните памперси, по този начин и търсенето на евтини жилища.
Пелените за еднократна приложимост нормално се вършат от дървесна маса, памук и супер-абсорбиращи полимери, дребни количества от които усъвършенстват механичните свойства на бетона.
С финансиране, обезпечено от основаната в Джакарта компания за ръководство на отпадъците Awina, ръководителят на плана Сисванти Зурайда, която е строителен инженер в университета на Китакюшу, се заема да дефинира какъв брой пясък може да бъде сменен с пелени, с цел да се основат потребен бетон и хоросан.
Първоначално откривателите се доставят с употребяваните памперси на локално равнище. Зурайда има малко дете и откакто измива, изсушава и нарязва памперсите, смесва получения материал с цимент, пясък, трошляк и вода. Екипът тества разнообразни смеси, заменяйки до 40% от пясъка в бетона.
След един месец сгъстяване, пробите се тестват и под налягане, с цел да се дефинира точката на строшаване на композитния материал. От тези измервания Зураида и нейните сътрудници пресмятат оптималния дял боклуци от пелени, които биха могли да отговорят на потребностите на строителните съставни елементи.
Колкото повече пелени се влагат в бетона, толкоз по-ниска е якостта на напън. Следователно, структурни съставни елементи,като колони и носещи греди, се нуждаят от по-малка част от този материал, спрямо архитектурните детайли, като стени и бетонни блокове.
За своя първообраз на едноетажна къща откривателите са пресметнали, че 27% от пясъка може да бъде сменен с боклуци от пелени. Но в случай че къщата е триетажна, съотношението ще би трябвало да спадне до 10%.
В архитектурните съставни елементи до 40% от пясъка може да бъде сменен с боклуци от пелени, като най-голям е делът в бетонните стенни панели.
В подовите и градинските настилки, които би трябвало да са по-здрави от стените, с цел да дават отговор на строителните стандарти, единствено 9% от пясъка може да бъде сменен с употребявани памперси.
В идващия стадий от плана бетонът с памперсите е употребен за построяването на пробна къща, отговаряща на индонезийските строителни стандарти. Сградата е относително дребна, като общата застроена повърхност на етажа е единствено 36 квадратни метра.
За да ускорят строителния развой, откривателите са употребявали бетон с вложени в него памперси за архитектурните детайли и железни греди за структурните съставни елементи.
За строителството на къщата са употребявани към 1.7 кубически метра боклуци от памперси, или почти 8% от общия размер на композитния материал.
Химикът Кристоф Шрьофл, който изследва устойчиви строителни материали в Дрезденския софтуерен университет в Германия, счита, че технологията е един от методите за добиване на стойност от неразградимите боклуци.
Той обаче предизвестява, че превозването на употребяваните бебешки пелени до преработвателните предприятия и строителните обекти може да генерира много дълги транспортни пътища.
Сисванти Зурайда е съгласна, че отделянето на пелените от общия поток на отпадъците би било едно от най-големите провокации в практическото приложение на нейния опит.
Индонезия е генерирала 20 милиона тона боклуци през 2021 година, като едвам около10% от пластмасите в тях са рециклирани.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ