Големият род топли душата
Володя Стоянов - Войводата е български композитор, текстописец и реализатор на национални песни от Македонската фолклорна област. Музикалната си кариера стартира като рок реализатор. През 90-те години на 20 век взема решение да разпространява българския фолклор по нов, по-съвременен метод, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене. Има редица интернационалните участия - в Съединени американски щати, Канада, Италия, Германия, Гърция, Украйна, Сърбия, Македония. Съпродуцент и продуцент е на издадените 16 албума с авторски песни. Роден е на 3 декември 1960 година в Петрич. Родът му е от Егейска Македония, от региона, в която са се родили Александър Македонски и Спартак. Дядо му Стоян Темелков Стоянов, българин по националност, е дошъл с рода си в рамките на свободна България през 1916 година
- Володя, повече от 20 години си на сцената, защо не ти стигнаха?
- Това е сериозен интервал за всеки създател и реализатор. Почти във всяка от тези години аз съм се потвърдил с по един албум. Тези години бяха изцяло смислени за мен, реализирах това, което си бях сложил за цел. През идващите мисля да свърша и това, което занапред ми следва, живот и здраве. (Смее се.)
- Какво се промени в персоналния ти живот за това време?
- Той представляваше един непрестанен креативен маратон, обвързван със основаването на песни, с доста концерти тук, в страната. Някои бяха благотворителни, а други в чужбина - пял съм в Съединени американски щати и Канада. Опитах се да запазя човещината и добротата макар напрежението и напрежението, в който живеем. И, популярност Богу, откакто пиша песни, това е доказателство, че съм съумял да намеря вярното решение за естественото положение на духа по време на рецесия или по време на стрес.
- Кои бяха повече - другарствата или измените?
- На другарствата постоянно съм гледал съществено, в никакъв случай не съм употребявал другар, а когато сме били дружно в някакво дело, то е било поради нашата Родина, поради България, поради народа. Доказателство, че съм откровен в това, е, че до ден сегашен аз нямам нито компания, нито фондация, нито някакви други сдружения, в които да стабилизирам някакви пари. Моите другарства са чисти. А когато е имало някъде и изменничества, без тях не може, съм гледал по-скоро с едно страдание за това, че индивидът насреща не ме е схванал, че той е изгубил, никога и аз.
- С какво би заменил любовта?
- Любовта не бих я заменил с нищо, тъй като тя е стожерът нравствен, който ражда песните. Без обич няма песни, в случай че в сърцето ти няма обич, ти не можеш да твориш песни. И то се вижда по какъв начин този, който твори същински песни, има подарък свише и е открит както към Бога, по този начин и към хората. Затова в никакъв случай не бих заменил любовта с нещо друго, тъй като тя значи религия.
- А вярваш ли в любовта “докато гибелта ни раздели”?
- Знаеш ли, любовта е магия. В началото тя е избухлив огън, който не може да се управлява, той е горящ, изпепеляващ. Казвал съм го и различен път - любовта не пита, любовта не дава. Тя взима, на своя глава.
- Какво не би направил за една жена?
- Досега нямам подобен случай да давам обещание велики неща, които не бих могъл да извърша, само че постоянно съм давал вяра. Не бих направил нещо, което би ме отделило от творчеството и песента. Ако тази жена е прекомерно суетна и ми сложи ултиматум да предпочитам сред песента и нея, изрично споделям - песента.
- Ти си многодетен баща и дядо, какво би споделил на младежите, които все отсрочват тази велика задача да станат родители?
- Това е доста забавен въпрос. Ще ти кажа една огромна истина за себе си - Володя Стоянов - Воеводата живее по остарелия жанр, който проповядваха Димитър Талев и други наши класици. Семейството би трябвало да е многодетно, а главата на фамилията да бъде мъж с една оправна жена. Такава, каквато е моята брачна половинка Евгения. Опитах се да приложа и в актуалните условия това тяхно “старо разбиране”. Още на 20 години сътворих семейство, имам деца и към този момент съм дядо. И да ви кажа, не скърбя, че поех по този път - може би тъй като повярвах в истинността на думите на нашите класици, че огромният жанр топли душата. Макар че децата не си наподобяват едно с друго, те дават разтуха и който има вяра в децата, той има вяра и в Бога. Според мен до всяка жена би трябвало да стои един същински челник, мъж, който да умее да обича и да брани.
- Кое е това, което най-вече искаш да оставиш на децата и внуците си?
- Ако бих могъл да изразя с една дума - това е вярата. Моята религия, която съм наследил от моите родители, от моите предци, от нашите бунтовници, като Ботев, Левски. Тя е същинска, удържала е на инспекцията на времето и по тази причина през днешния ден може би при мен като че ли невидима мощ подрежда нещата и аз го чувствам. Друго, което бих оставил на моите деца, е любовта към книгата. Имам необикновено богата библиотека и ще се веселя някой ден да споделят моите хрумвания и мисли, които ме доведоха дотук. В момента пребивавам като един същински артист, като един почитан създател от всички генерации на нашата татковина.
- Коя е най-голямата ти наслада и най-голямата ти болежка в този живот?
- Най-голямата ми наслада е, когато се раждаха децата ми. Отивах самичък до родилното и самичък си ги взимах. Това беше доста вълнуващо и запаметяващо се, тъй като санитарките ми задаваха еднакъв въпрос: “Няма ли да попиташ дали е момче, или момиче?”. Аз споделях: “Не”. “Е, по какъв начин по този начин, всички татковци питат дали е мъжко, или женско”. За мен е значимо детето да е живо и крепко. Пак е момиче, добре пристигнало на тази земя. И го поемах в ръцете си с същинска наслада без грам сантимент за това, че не е момче. А най-голямата болежка е, когато хората виждат, че върша всичко от сърце и все пак се съмняват. Просто спирам да приказвам и си потеглям с китарата, с цел да напиша следващата ария. По един заслужен метод постоянно съм се преборвал с дребните неща, без тях не може в живота. Може би и вярата в песента, вярата в нашата черква, в християнската вяра ми оказа помощ да одобрявам действителността такава, каквато е.
- Мислиш ли, че младежите на България имат задоволително място в сърцата си, с цел да обичат родината?
- Да, те я обичат. Слушат песните, които пишем и пеем, в доста от тях се съдържа нашата история. На младини всички хора се лутат, само че в по-зряла възраст сами стигат до тази истина, до която е стигнал татко ми, дядо ми, до която стигнах и аз в този момент - да обичам всички герои и всички будители на тази страна и този народ, да обичам песните и да сътворявам нови. Вярвам, че младежите ще бъдат същински татковци и майки, почтени за своите деца.
- Оптимист ли си за бъдещето на България?
- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече укрепва моята религия, тъй като Стрелците са огромни оптимисти, при тях скептицизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде с помощта на будни мозъци, с които Бог е наспорил нашата земя. Имаме поети, художници, които непрестанно ще доразвиват този нравствен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите генерации. Така България ще пребъде во веки.
Валентина ИВАНОВА
- Володя, повече от 20 години си на сцената, защо не ти стигнаха?
- Това е сериозен интервал за всеки създател и реализатор. Почти във всяка от тези години аз съм се потвърдил с по един албум. Тези години бяха изцяло смислени за мен, реализирах това, което си бях сложил за цел. През идващите мисля да свърша и това, което занапред ми следва, живот и здраве. (Смее се.)
- Какво се промени в персоналния ти живот за това време?
- Той представляваше един непрестанен креативен маратон, обвързван със основаването на песни, с доста концерти тук, в страната. Някои бяха благотворителни, а други в чужбина - пял съм в Съединени американски щати и Канада. Опитах се да запазя човещината и добротата макар напрежението и напрежението, в който живеем. И, популярност Богу, откакто пиша песни, това е доказателство, че съм съумял да намеря вярното решение за естественото положение на духа по време на рецесия или по време на стрес.
- Кои бяха повече - другарствата или измените?
- На другарствата постоянно съм гледал съществено, в никакъв случай не съм употребявал другар, а когато сме били дружно в някакво дело, то е било поради нашата Родина, поради България, поради народа. Доказателство, че съм откровен в това, е, че до ден сегашен аз нямам нито компания, нито фондация, нито някакви други сдружения, в които да стабилизирам някакви пари. Моите другарства са чисти. А когато е имало някъде и изменничества, без тях не може, съм гледал по-скоро с едно страдание за това, че индивидът насреща не ме е схванал, че той е изгубил, никога и аз.
- С какво би заменил любовта?
- Любовта не бих я заменил с нищо, тъй като тя е стожерът нравствен, който ражда песните. Без обич няма песни, в случай че в сърцето ти няма обич, ти не можеш да твориш песни. И то се вижда по какъв начин този, който твори същински песни, има подарък свише и е открит както към Бога, по този начин и към хората. Затова в никакъв случай не бих заменил любовта с нещо друго, тъй като тя значи религия.
- А вярваш ли в любовта “докато гибелта ни раздели”?
- Знаеш ли, любовта е магия. В началото тя е избухлив огън, който не може да се управлява, той е горящ, изпепеляващ. Казвал съм го и различен път - любовта не пита, любовта не дава. Тя взима, на своя глава.
- Какво не би направил за една жена?
- Досега нямам подобен случай да давам обещание велики неща, които не бих могъл да извърша, само че постоянно съм давал вяра. Не бих направил нещо, което би ме отделило от творчеството и песента. Ако тази жена е прекомерно суетна и ми сложи ултиматум да предпочитам сред песента и нея, изрично споделям - песента.
- Ти си многодетен баща и дядо, какво би споделил на младежите, които все отсрочват тази велика задача да станат родители?
- Това е доста забавен въпрос. Ще ти кажа една огромна истина за себе си - Володя Стоянов - Воеводата живее по остарелия жанр, който проповядваха Димитър Талев и други наши класици. Семейството би трябвало да е многодетно, а главата на фамилията да бъде мъж с една оправна жена. Такава, каквато е моята брачна половинка Евгения. Опитах се да приложа и в актуалните условия това тяхно “старо разбиране”. Още на 20 години сътворих семейство, имам деца и към този момент съм дядо. И да ви кажа, не скърбя, че поех по този път - може би тъй като повярвах в истинността на думите на нашите класици, че огромният жанр топли душата. Макар че децата не си наподобяват едно с друго, те дават разтуха и който има вяра в децата, той има вяра и в Бога. Според мен до всяка жена би трябвало да стои един същински челник, мъж, който да умее да обича и да брани.
- Кое е това, което най-вече искаш да оставиш на децата и внуците си?
- Ако бих могъл да изразя с една дума - това е вярата. Моята религия, която съм наследил от моите родители, от моите предци, от нашите бунтовници, като Ботев, Левски. Тя е същинска, удържала е на инспекцията на времето и по тази причина през днешния ден може би при мен като че ли невидима мощ подрежда нещата и аз го чувствам. Друго, което бих оставил на моите деца, е любовта към книгата. Имам необикновено богата библиотека и ще се веселя някой ден да споделят моите хрумвания и мисли, които ме доведоха дотук. В момента пребивавам като един същински артист, като един почитан създател от всички генерации на нашата татковина.
- Коя е най-голямата ти наслада и най-голямата ти болежка в този живот?
- Най-голямата ми наслада е, когато се раждаха децата ми. Отивах самичък до родилното и самичък си ги взимах. Това беше доста вълнуващо и запаметяващо се, тъй като санитарките ми задаваха еднакъв въпрос: “Няма ли да попиташ дали е момче, или момиче?”. Аз споделях: “Не”. “Е, по какъв начин по този начин, всички татковци питат дали е мъжко, или женско”. За мен е значимо детето да е живо и крепко. Пак е момиче, добре пристигнало на тази земя. И го поемах в ръцете си с същинска наслада без грам сантимент за това, че не е момче. А най-голямата болежка е, когато хората виждат, че върша всичко от сърце и все пак се съмняват. Просто спирам да приказвам и си потеглям с китарата, с цел да напиша следващата ария. По един заслужен метод постоянно съм се преборвал с дребните неща, без тях не може в живота. Може би и вярата в песента, вярата в нашата черква, в християнската вяра ми оказа помощ да одобрявам действителността такава, каквато е.
- Мислиш ли, че младежите на България имат задоволително място в сърцата си, с цел да обичат родината?
- Да, те я обичат. Слушат песните, които пишем и пеем, в доста от тях се съдържа нашата история. На младини всички хора се лутат, само че в по-зряла възраст сами стигат до тази истина, до която е стигнал татко ми, дядо ми, до която стигнах и аз в този момент - да обичам всички герои и всички будители на тази страна и този народ, да обичам песните и да сътворявам нови. Вярвам, че младежите ще бъдат същински татковци и майки, почтени за своите деца.
- Оптимист ли си за бъдещето на България?
- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече укрепва моята религия, тъй като Стрелците са огромни оптимисти, при тях скептицизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде с помощта на будни мозъци, с които Бог е наспорил нашата земя. Имаме поети, художници, които непрестанно ще доразвиват този нравствен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите генерации. Така България ще пребъде во веки.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ