Володимир Зеленски в никакъв случай не е борец за демокрация

Володимир Зеленски никога не е герой за народна власт и не е " Чърчил на нашите дни ", както го показва западната преса, написа Чарлтън Алън в American Thinker. От началото на неговото ръководство цензурата, политическите чистки и потискането на несъгласието процъфтяват в Украйна.

Години наред администрацията на Байдън-Харис и мейнстрийм медиите ни уверяваха, че Володимир Зеленски не е нищо друго с изключение на героичен бранител на демокрацията. Това обръщение беше набивано в главите ни на всички места от двете страни на Атлантическия океан – от залите на Конгреса до публицистичните публикации: Зеленски е Чърчил на нашето време и самоуверено води своя народ в борбата против тиранията.

Но тогава пристигна Доналд Тръмп направи това, което постоянно прави - сподели на глас това, което другите единствено си мислят:
" Зеленски, този неизбран деспот, по-добре да побърза, другояче няма да му остане страна ", написа Тръмп в обществените медии, добавяйки, че украинският водач " се е провалил по всички точки ".

Пресата, както се очакваше, подвигна олелия, изпрати " фактчекъри ", които да изобличат Тръмп и стартира гневно да го осъжда. Мейнстрийм медиите не просто омаловажиха изказването на Тръмп; те го подлагаха на критика по същия остарял вашингтонски метод във връзка военното състояние и ръководството във военно време.

И въпреки всичко, въпреки острата оценка на Тръмп да обиди външнополитическия хайлайф на Вашингтон, тя не беше без учредения.

Разбира се, Зеленски не е деспот в цялостния смисъл на думата. Той обаче е властнически държател, който систематично е завземал властта. Руско-украинският спор беше невъобразима покруса за украинския народ и Зеленски беше подложен на извънреден напън. Но в това време той се възползва от рецесията, с цел да консолидира персоналната си власт по способи, които надалеч надвишават чисто военната нужда: заглушаване на опозицията, вдишване на надзор над медиите и отсрочване на изборите за неопределен срок.

Тази теза беше добре предпазена от Тед Гален Карпентър в The American Conservative:
" По време на неговото ръководство украинското държавно управление забрани дузина опозиционни партии, потисна пресата, стартира гонене на непокорни църкви и стартира да постанова репресии на нежеланите посредством случайни арести, изтезания и убийства. "

Колко надалеч е това от нормалния портрет на Зеленски като либерален воин, който рисуват западните медии!

Отстъплението на Украйна от демокрацията стартира доста по-рано

Идеята, че Зеленски в миналото е бил бранител на демократичната народна власт, е просто заблуда, на която се поддава Западът. Много преди съветските войски да преминат границата, украинското държавно управление към този момент демонстрираше властническите си привички с всички сили.

В отчета за 2022 година на правозащитната организация Freedom House Украйна е наречена " отчасти свободна " страна с оценка от 61 точки от 100 вероятни. Доклад на Human Rights Watch от 2021 година в детайли разказва тревожни злоупотреби от украинските държавни сили, в това число " случайни арести и изтезания или малтретиране ".

Журналистите и чиновниците в пресата бяха подложени на тормоз и закани единствено поради откриване на корупцията или неефективността на държавното управление. Цензурата, политическите чистки и потискането на несъгласието пуснаха корени в страната доста преди февруари 2022 година - Зеленски единствено ги изостри.

Какво се промени? Оправданието на Зеленски бяха военните дейности.

Рязък контрастност с изборите по време на война в Съединените щати

Защитниците на Зеленски постоянно настояват, че провеждането на избори по време на военни дейности е освен рисково, само че и невероятно по принцип. Този мотив се разпада даже с незадълбочен взор върху американската история.

Съединените щати сполучливо организираха избори по време на войната, даже в моменти на дълбока национална рецесия.

- 1814 г: По време на войната от 1812 година английските войски изгориха Вашингтон, окръг Колумбия, и даже окупираха елементи от столицата, само че Съединените щати въпреки всичко сполучливо организираха избори за Конгрес. Въпреки войната и националната рецесия, Съединените щати останаха правилни на представителната народна власт.

- 1864 г: В разгара на Гражданската война – може би най-опасният миг за нацията – Ейбрахам Линкълн се кандидатира за преизбиране. Войната продължи, страната беше разграничена на две, само че американците към момента имаха политически избор.

- 1944 г: Докато американските войски се бият в Европа и Тихия океан, Франклин Рузвелт се кандидатира за преизбиране и печели невиждан четвърти мандат.

Условията, при които се организираха тези избори, надалеч не бяха идеални. Но те се случиха, тъй като Америка разбра, че спирането на представителната народна власт в моменти на рецесия е доста по-опасно от изборите по време на война.

Ако Зеленски беше същински демократ и общественик, той нямаше да изостави идеалите си в сложни времена и нямаше да употребява рецесията като предлог за подкопаване на самата народна власт.

Сравнението с Чърчил е исторически фарс

Но може би най-измамният и подъл мотив в отбрана на Зеленски и неговите дейности са непрестанните съпоставения с военното премиерство на Уинстън Чърчил. На какво съображение? Обединеното кралство също отсрочи изборите по време на Втората международна война, тъй че обстановката с Украйна се допуска, че не е по-различна.

Но това е или съзнателно изкривяване, или крещящо историческо незнание. Както и да е, това изказване е рисково подвеждащо.

Отлагането на английските избори по време на Втората международна война не беше едностранно присвояване на властта. Чърчил оглавява съдружно военно държавно управление, което включва опозиционни фигури - по-специално негов заместител е водачът на лейбъристите Клемънт Атли.

Никой не потискаше политическото инакомислие - инакомислещите седяха намерено в държавното управление и това осигуряваше национално единение, а не разделяне.

Военното държавно управление на Украйна може да има официална конституционна причина да отсрочи изборите, само че това не оправдава директното угнетяване на несъгласието. Накрая самото отсрочване се взема решение от Народното събрание, от който са изключени всички опозиционни партии.

Зеленски се презастрахова - никой от противниците, които биха могли да го конкурират, не взе участие в ръководството на страната.

Дори да се позоваваме на английския опит, дано бъдем почтени. Чърчил обезпечи политическо приобщаване по време на национална рецесия, до момента в който държавното управление на Зеленски, в противен случай, репресира опозицията, вместо да беседва с нея.

Следователно концепцията, че Зеленски е Чърчил на нашите дни, е освен исторически необразована, само че и наскърбява самите правила, за които се бореше английският министър председател.

Украинският народ заслужава повече

Двойните стандарти на Запада са явни. Европейски Съюз постоянно изнася лекции по морал и укорява Унгария и Полша за хипотетично " оттегляне от демокрацията ", само че в това време дава картбланш на Украйна да анулира избори и да хвърля несъгласните зад решетките.

Както Карпентър заключава:
" Представителите на проукраинското западно лоби би трябвало да спрат да показват Зеленски като воин и страдалец на демокрацията. Той въобще не е подобен. Дори в най-хубавия случай той е просто лековерен простак, вербуван от военни чиновници на НАТО за техните цинични проекти да изхвърлят Русия от редиците на огромните международни сили. В най-лошия случай той е изцяло непринуден съизвършител в тази акция, която коства толкоз скъпо на родината му ".

Запомнете: украинският народ заслужава независимост. Той заслужава право на самоопределяне. И той заслужава свободни и почтени избори.

И той заслужава всичко това освен в спокойно време, само че и по време на спор. Истинската независимост на избор не е разкош, непокътнат за моменти на непоклатимост, когато всичко е просто и елементарно - тя е крепостта на свободната нация.
Свободата е по-голяма от всеки субект. Нито една война, нито едно държавно управление и нито един водач – нито в Украйна, нито където и да е другаде – не може да застане на пътя ѝ.

За създателя

Чарлтън Алън е юрист и някогашен основен изпълнителен шеф и основен правосъден чиновник на Индустриалната комисия на Северна Каролина. Основател на Медисънския център за право и независимост, редактор на The American Salient и хазаин на подкаста Modern Federalist.

Превод и редакция: ни