На 27-ми януари е роден Волфганг Амадеус Моцарт
Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 година в Залцбург, който по това време е център на Залцбургската архиепископия, княжество в рамките на Свещената Римска империя.
Син е на известния композитор и възпитател Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт. Той е седмо дете в фамилията, само че преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането му е кръстен, при което му се дава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст, а четвъртотото име се трансформира няколко пъти през живота му: на латински - Amadeus на немски – Gottlieb и на италиански - Amadeo. Самият Моцарт избира Волфганг.
Родната къща на Моцарт се намира на улица „ Гетрайдегасе “ № 9 в град Залцбург. Известна е с огромния си брой предмети и принадлежности от епохата на ранното детство на Моцарт, което я подрежда измежду най-посещаваните места в града от фенове на музиката от целия свят.
Волфганг Амадеус Моцарт демонстрира изключителния си музикален гений още на 3-годишна възраст, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 година, свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и написа, да свири на клавесин, цигулка и орган.
В Англия дребният Моцарт е предмет на научни проучвания, а духовенството вижда в неговата необикновена и изключителна заложба Божията интервенция. Моцарт е талантлив с изключителна музикална заложба и съумява да изсвири обещано музикално произведение, откакто го е чул единствено един път. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска дарба.
Известно е, че Моцарт не е употребил чернова и е композирал някои от оперите си единствено за седмици.
Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт е самобитен и характерен образец на класическия жанр. Когато стартира да композира, Европа е превзета от галантния жанр – самобитна отрицателна реакция, ориентирана срещу стила барок. Появявайки се, Моцартвръща сложността на епохата на барока, само че го обогатява с нови музикални форми и го приспособява към новата обществена среда.
Моцарт е многостранен и еластичен композитор, който написа във всички музикални жанрове, познати тогава – концерти, опери, симфонии, само че им придава техническа трудност, изисканост и прочувствен заряд. Той написа също по този начин и религиозна музика, в това число меси, само че и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.
Всички съществени характерности на класическия жанр участват в музиката му – непорочност, баланс, бистрота, мощ. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната до тогава степен на артистичност.
Той резервира през целия си живот способността и дарбата си да запомня и приспособява скъпи елементи от музиката на други композитори, за което допринясят безспорно и многочислените му пътувания. От дребен развива имитаторските си качества. В Лондон, още като дете, среща Йохан Кристиян Бах и се среща с музиката му, в Париж и Виена се среща с доста други известни композитори, които оказват своето въздействие в по-нататъшните му търсения. В Италия се среща с италианската интродукция и операта буфа. Със съзряването си, Волфганг Амадеус Моцарт стартира да включва от ден на ден детайли от барока и постоянно придвижва вниманието си от инструменталната музика към операта.
Моцарт основава опери катo „ Сватбата на Фигаро “, „ Дон Жуан “ и „ Така вършат всички “, „ Идоменей “, и „ Вълшебната флейта “.
В по-късните си опери прави промени в оркестъра, инструментите и тоналността, като основава доста по-дълбока емоционалност и трагичен резултат. Така опитът му от инструменталните композиции въздейства на оперите, при което техническите му умения в потребление на оркестъра при създаването на концерти и симфонии оказват въздействие на оркестрацията на операта.
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1:00 ч. сутринта на 5 декември 1791 година след малко боледуване, ненавършил 36 години.
Син е на известния композитор и възпитател Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт. Той е седмо дете в фамилията, само че преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането му е кръстен, при което му се дава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст, а четвъртотото име се трансформира няколко пъти през живота му: на латински - Amadeus на немски – Gottlieb и на италиански - Amadeo. Самият Моцарт избира Волфганг.
Родната къща на Моцарт се намира на улица „ Гетрайдегасе “ № 9 в град Залцбург. Известна е с огромния си брой предмети и принадлежности от епохата на ранното детство на Моцарт, което я подрежда измежду най-посещаваните места в града от фенове на музиката от целия свят.
Волфганг Амадеус Моцарт демонстрира изключителния си музикален гений още на 3-годишна възраст, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 година, свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и написа, да свири на клавесин, цигулка и орган.
В Англия дребният Моцарт е предмет на научни проучвания, а духовенството вижда в неговата необикновена и изключителна заложба Божията интервенция. Моцарт е талантлив с изключителна музикална заложба и съумява да изсвири обещано музикално произведение, откакто го е чул единствено един път. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска дарба.
Известно е, че Моцарт не е употребил чернова и е композирал някои от оперите си единствено за седмици.
Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт е самобитен и характерен образец на класическия жанр. Когато стартира да композира, Европа е превзета от галантния жанр – самобитна отрицателна реакция, ориентирана срещу стила барок. Появявайки се, Моцартвръща сложността на епохата на барока, само че го обогатява с нови музикални форми и го приспособява към новата обществена среда.
Моцарт е многостранен и еластичен композитор, който написа във всички музикални жанрове, познати тогава – концерти, опери, симфонии, само че им придава техническа трудност, изисканост и прочувствен заряд. Той написа също по този начин и религиозна музика, в това число меси, само че и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.
Всички съществени характерности на класическия жанр участват в музиката му – непорочност, баланс, бистрота, мощ. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната до тогава степен на артистичност.
Той резервира през целия си живот способността и дарбата си да запомня и приспособява скъпи елементи от музиката на други композитори, за което допринясят безспорно и многочислените му пътувания. От дребен развива имитаторските си качества. В Лондон, още като дете, среща Йохан Кристиян Бах и се среща с музиката му, в Париж и Виена се среща с доста други известни композитори, които оказват своето въздействие в по-нататъшните му търсения. В Италия се среща с италианската интродукция и операта буфа. Със съзряването си, Волфганг Амадеус Моцарт стартира да включва от ден на ден детайли от барока и постоянно придвижва вниманието си от инструменталната музика към операта.
Моцарт основава опери катo „ Сватбата на Фигаро “, „ Дон Жуан “ и „ Така вършат всички “, „ Идоменей “, и „ Вълшебната флейта “.
В по-късните си опери прави промени в оркестъра, инструментите и тоналността, като основава доста по-дълбока емоционалност и трагичен резултат. Така опитът му от инструменталните композиции въздейства на оперите, при което техническите му умения в потребление на оркестъра при създаването на концерти и симфонии оказват въздействие на оркестрацията на операта.
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1:00 ч. сутринта на 5 декември 1791 година след малко боледуване, ненавършил 36 години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ