Най-гениалното музикално пиратство в историята
Волфганг Амадеус Моцарт е прочут с доста неща, освен с музиката, множеството от които се знаят. Но не сме уверени дали знаете за случая, когато Моцарт копира загадка хорова комбинация от Ватикана напълно по памет.
Произведението се споделя Miserere mei, Deus (буквално „ Имай благосклонност към мен, Господи “) и е основано на Псалм 51. То е написано от католическия духовник Грегорио Алегри през 30-те години на 17 век.
Сикстинската шапка
Днес Miserere е една от най-популярните и постоянно записвани композиции на Късния Ренесанс, само че в предишното, поради папски указ, единственият метод да я чуеш, е да отидеш във Ватикана. Наказанието за занемаряване на възбрана за изнасяне на творбата е отделяне от католическата черква.
И с цел да се добави още към мистериозния детайл, композицията е разрешено да се извършва единствено два дни в годината – по време на буйната седмица, на велика сряда и разпети петък. Заради това, плюс невероятната звучност на Сикстинската шапка и гения на папския хор, Miserere mei, Deus става съвсем митично произведение и хората от цялото земно кълбо идват, с цел да го чуят.
Ето една съкратена, само че извънредно красива версия.
Въпреки цялата загадъчност и систематичния отвод на Ватикана да покаже нотописа в продължение на към 150 години, през 18 век Църквата склонява да подари 3 копия на изявени персони. Едно отива при краля на Португалия, едно при известния композитор и католически духовник Джовани Батиста Мартини и едно при император Леополд I.
Императорът наподобява е чул творбата във Ватикана още през 17 век (в края на века, схваща се) и се влюбва в него. Той употребява позицията и въздействието си, с цел да убеди папата да му даде копие на нотите. След това събира най-хубавите артисти, които може да откри, и урежда осъществяване на творбата в двореца Хофбург във Виена. Изпълнението обаче е тъмно и скучно. Императорът съществено подозира, че са го измамили и изпраща човек, с цел да получи пояснение от папата. Сам папата отчаян, че заповедите му не са изпълнени както би трябвало, освобождава маестро, който е направил копието.
Излиза обаче, че Леополд е получил верните ноти. През годините папският хор е добавил разнообразни орнаменти и украси към истинската музика, които не са маркирани на хартия, нито пък където и да е. Когато това събитие се обяснява, маестрото се връща назад на работа. От тогава копието на Леополд I се съхранява в Имперска библиотека във Виена.
След като идва в Рим, Моцарт, който на този стадий към този момент е считан за музикално знамение, участва на работа във връзка великата сряда, където чува цялата Miserere. По-късно същия ден, дребният транскрибира цялото 15-минутно произведение по памет. След това отива и на осъществяването на разпети петък, с цел да свери оригинала с пиратското си копие. (Някои настояват, че вкарва на концерта своята транскрипция скрито в шапката си и я поправя на момента)
Въпреки че знае, че копирането на тъкмо това произведение е неразрешено, бащата на Волфганг е впечатлен от сина си и в писмо на 14 април 1770 написа до брачната половинка си: „ Чувала си доста пъти за композицията Miserere mei, Deus, която е толкоз ценена, че осъществяването даже на една част от нея е неразрешено, а изпълнителя го грози отделяне. Ние имаме цялото това произведение. Волфганг го написа и щяхме да го пратим в Залцбург дружно с сегашното писмо, в случай че не се постановяваше да сме там, с цел да го осъществим. Маниерът, с които се извършва, дава повече на композицията, в сравнение с самите й ноти. Още повече, защото е една от тайните на Рим, не желаеме да рискуваме да попадне в непознати ръце. “
За разлика от оторизираните копия, към това Моцарт прибавя и другите орнаменти и украси, които другояче липсват.
Моцарт на 7-годишна възраст, 1763
И въпреки всичко – не е ясно какъв брой е тъкмо копието на Моцарт. То е изгубено, а не можем да се осланяме единсвено на думите на гордия татко. Трябва да се отбележим обаче, че Miserere е извънредно репетативно произведение, а същността му е едвам няколко минути.
Има една известна история, случила се недълго след пиратството. Моцарт и Леополд били на празненство, на което станало въпрос за Miserere. Таткото незабавно се похвалил какво е направил сина му, което, несъмнено, възбудило песимистичност из хората. Един от присъстващите обаче се оказва, че е изпълнявал творбата, до момента в който е бил в папския хор, и откакто погледнал записа на Волфганг, удостоверил, че е верен.
След това папа Климент XIV смъква тайната към творбата и то към този момент става за всички. Заради окраските на папския хор обаче, в продължение на век „ красивата “ версия е могла да се чуе единствено във Ватикана. Поне до 1840, когато католическият духовник Пиетро Алфиери разгласява и нея – тази версия става публично достоверното копие на версията, изпълнявана от папския хор.
