Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791)

Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) е синоним на думата " талант ". Малцината са като него, които толкоз изрично свързваме с тази дума. Възхищавайки му се, споменавайки многочислените му творби, ранната възраст, съперничеството със Салиери и забавния му живот в популярност, забравяме някои детайлности, които по-добре разкриват комплицирания облик на детето-чудо. Забравяме и едно близко лице в неговата сянка - сестра му Мария Анна.

Братът и сестрата от семейство Моцарт

Моцарт произлиза от положително семейство с татко, преподавател по музика и самичък композирал няколко творби. Леополд Моцарт написва даже учебник за цигулка, който издава в годината на раждането на сина си. Майката също е образована - идва от семейство, работещо в администрацията на Залцбург, а от седемте деца на Леополд и Мария Анна Моцарт оцеляват единствено две – Волфганг и сестра му Мария Анна (30 юли 1751 – 29 октомври 1829), с съвсем 5 години по-голяма от него, която всички на галено назовават Нанерл. Когато приказваме за гения на Моцарт, безспорно фактът, че самичък демонстрира интерес в свиренето е решителен. Не по-малко значими са ежедневната процедура, фамилната среда и упоритостта на фамилията му.

“Но дали геният на Мария Анна не е бил също толкоз огромен, само че да потъва в стремглавата ранна популярност на Волфганг? Защо не? ”

Освен че Моцарт е бил надарено дете, всички условия са в интерес на това, той да изпъкне измежду множеството музиканти на времето си. Нанерл стартира да взима уроци също от дете, на по-късна възраст от неговата, когато той стартира, само че тя свири надалеч не и по-лошо. Свидетелство за това са непрекъснатите предложения на очарователните деца в обществото. Леополд взема и щерка си на турнетата, по които повежда Волганг от напълно ранна възраст. Но в никакъв случай не е гледал на нея като на музикант, Леополд по-скоро е желал от нея да свири в негов акопанимент и да го обгрижва по време на дългите пътувания. Все неща, с които той не е имал предпочитание да се занимава.

Каква е била епохата?

За едно момиче през 18 век е било част от възпитанието да умее да свири и пее. Престижно за една дама е да бъде канена на обществени събирания, задачата на които е тя да бъде показана пред отбрано общество. Където да откри подобаваща партия за брак, несъмнено. Такъв е бил казусът и с Нанерл. В непокътнати фамилни архиви от видни фамилии в Залцбург се загатва, че Мария Анна Моцарт е свирела повече от добре, равностойна партньорка на детето-чудо, само че през днешния ден може да се питаме – дали в случай че татко й не се е занимавал със същото старание, както с Волфганг, тя би била даже по-добра от него?

Никога няма да разберем - когато Нанерл става на възраст за женене, тя внезапно стопира всевъзможни пътувания и участия. Драмата била огромна - тя безумно обичала брат си, грижела се майчински за него по време на пътувания и концерти, двамата били доста привързани под строгия и задушаващ взор на Леополд. Голяма част от информацията, която имаме за Моцарт, е от писмата им и от нейните дневници. Раздялата била доста трагична, съдейки по кореспонденцията. През 1769 година тя дефинитивно остава у дома в очакване на оферти за брак. Моцарт продължава победния си марш из все по-отбрана аудитория, неизбежно насърчаван от амбициозния си татко, който въобще не го жалел.

Личният живот на Мария Анна Моцарт

Според дневниците й, Нанерл към този момент знаела за кого желае да се омъжи – Франц Д’Лполд. Баща й обаче не одобрил този избор и я заставил да се омъжи за повторен вдовец с 5 деца, за които младата Нанерл трябвало да се грижи. Семейството живеело в село, отдалечено на 30 км от Залцбург, Нанерл родила там три деца. Първородното си момче (1785 г.) кръстила на татко си Леополд. Бебето било болнаво и дядо му взема решение да го вземе в Залцбург за лекуване. От кърмаче той стартира да се грижи за него, откъсвайки го от майка му. И даже когато детето закрепва здравословно, той не желае да го връща. Вместо това, стартира да го учи да свири на пиано, когато детето е едвам на годинка. Недвусмислено е, че желае да направи от него същото дете-чудо като сина си Волфганг, с който към този момент са прекъснали връзки отвън редките писма. Малкият Леополд остава с дядо си до гибелта му, когато детето е на съвсем 3 години и едвам тогава се връща при майка си.

Кореспонденцията сред брата и сестрата обаче не секвала. В писмата не си личала нито злоба към гения, нито оскърбление от това, че тя не е имала опция да свири на сцена. Единствено страдание към метода на живот на по-малкия си брат. По това време Моцарт към този момент работел във Виена (1781 г.) и Салиери го измъчвал всекидневно със завистта си. Нанерл и Волфганг обаче последователно се отдалечават. Когато Моцарт умира (1791 г.) няма сведения по какъв начин приема новината – тя не познава фамилията му и децата му. Самата тя води сложен живот, заобиколена от доста деца и възрастен брачен партньор. През 1801 година Нанерл се връща с децата си в Залцбург и стартира работа като учителка по пиано, въпреки да е обезпечена добре от брачна половинка си. Намира вдовицата на брат си и се среща с племенниците си. Пише с неспокойствие в дневника си за визитата на сина на Волфганг, Франц и неговото осъществяване на Реквием. Мария Анна Моцарт умира на 29 октомври 1829 година в тежко здравословно положение и както се вижда от дневника й – доста, доста самотна.