Теодор Тодоров: Ще продължа да играя за националния отбор
Волейболният ни национал Теодор Тодоров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е бронзов медалист от Евро 2009 и четвърти на олимпийските игри в Лондон през 2012 година В сбирката си има и самостоятелен приз за “Най-добър блокировач” на Стария континент. Играл е в шампионатите на Русия, Швейцария и Турция, а понастоящем е част от състава на ЦСКА, с който печели няколко оценки при започване на кариерата си.
@@@
- Здравей, Теди! Радваме се, че одобри поканата ни и си част от следващия епизод на предаването “Код спорт”! Знаем, че си много ангажиран, както с обичания ти спорт волейбола, по този начин и с двете близначки София и Летисия, които се родиха на 7 май тази година. Как сте? Помагаш ли на брачната половинка ти Каролина Петрова?
- Всичко е наред при нас, живи и здрави сме. Най-важното е, че децата порастват, оправяме се. Докато съм в ЦСКА, имам време и за волейбол, както и да оказвам помощ у дома.
@@@
- Как се чувстваш, когато се прибереш вкъщи и погледнеш към двете дребни съкровища?
- Наистина възприятието е неописуемо. Изключително благополучен, удовлетворен, щастлив. В последна сметка това е смисълът на живота. Особено при нас е в двоен размер.
- Как това щастливо събитие се отрази на кариерата ти?
- То се случи напълно неотдавна. Все още го осъзнаваме, само че мога да кажа, че съм изцяло подтикван и подготвен да продължа да играя, с цел да мога да им осигуря едно положително бъдеще на двете. Дай Боже, след време да са и повече от две. Цялото това нещо може единствено и само да ме подтиква.
- Защо избра да играеш през този сезон за ЦСКА, откакто с отбора на Нефтохимик стана първенец през предишното състезание?
- Отиването ми в Нефтохимик стана по щастливо стичане на събитията, тъй като с жена ми взехме решение да останем тук в България, тъй като тя изкара много тежки първи месеци от бременността. Решихме да останем в България за всеки случай, да ни е близко всичко. Знаем къде да отидем, знаем при кого да отидем. Даже мислех да почивам през първия полусезон, само че Лукойл бяха в потребност. Бургас не е надалеч, на три часа от София с кола. Първо аз отидох, а откакто се оправи жена ми, тя също пристигна. А тази година в ЦСКА… Все още очаквам нещо за чужбина, не можах да намеря хубава оферта, която от една страна да е финансово добре, а от друга мястото да е окей, с цел да мога да потегли със фамилията си. Със сигурност няма да отида на място, на което няма да мога да ги заведа и да отида сам.
@@@
- Каква е обстановката сега в тима на „ алените “? Знаем, че главният спонсор се отдръпна и освен това състояние обезпокоен ли си за бъдещето на състава?
- Аз съм краткотрайно пребиваващ. Може и да остана до края на сезона, само че нищо не е несъмнено. Да, в ЦСКА ситуацията е много тежко спрямо последните няколко години след махането на главния спонсор. Момчетата се борят със зъби и нокти, старите оказват помощ с каквото могат, младите се пробват, само че им би трябвало време. Надяваме се на едно ярко бъдеще, тъй като ЦСКА не е тим за ден или за два, а отбор с обичаи и с школа.
- Каза, че си краткотрайно пребиваващ, само че след напускането на главния спонсор доста от твоите сътрудници избраха да отидат в други тимове, а ти остана. Каква е повода?
- ЦСКА и по-конкретно Сашо Попов са ми дали доста. За мен в никакъв случай не е било въпрос на пари, с цел да остана в ЦСКА. Останах, в случай че мога с нещо да оказа помощ в месеците, в които съм тук.
- Как ще коментираш решението на водещите волейболни клубове да изискат оставката на Данчо Лазаров? Като че ли това е главната тематика, която вълнува медиите…
- Да, напоследък за това нещо се шуми извънредно доста. Не е моя работа да го разясня. Това са си техни взаимоотношения и съгласно мен не е работа на нас, състезателите да се месим там.
@@@
- Има ли лостове федерацията да задуши този протест и безконечният Лазаров още веднъж да резервира поста си?
- Нямам кой знае какви наблюдения, изключително през последните години, какво се случва в България сред клубовете и федерацията. Явно има някакви търкания сред двете страни. Надявам се да вземат оптимално положително решение, с цел да се помогне на българския волейбол да стъпи още веднъж на крайници.
- Смяташ ли, че Любо Ганев е потребен за българския волейбол и би трябвало да бъде в ръководството на федерацията?
- Любо Ганев не го познавам чак толкоз добре, само че той е един ухилен и сияен човек, който се стреми постоянно с каквото може да бъде потребен и да помогне. Това са ми наблюденията за времето, което той е прекарал с нас в националния тим като тийм управител, като началник на групата. Абсолютно постоянно се е старал да оказва помощ, в никакъв случай не ни е пречил. Според мен има място в българската федерация.
- Как ще коментираш равнището на родния шампионат при мъжете сега?
- Когато аз бях дребен и още играех в ЦСКА, шампионатът беше извънредно мощен. След това настъпи рецесията и всичко потегли надолу. Може би в последните две-три години нещата потеглиха по-добре. За страдание, клубовете от София страдат, а в по-малките градове, може би поради кметовете или поради самите общини, се появиха по-големи бюджети. Това е позитивно, тъй като малко или доста се развива спортът. Да се надяваме и в София да се случи това след време.
- Темата народен тим - сюрпризиран ли остана от решението на Силвано Пранди да те извади от състава преди Световната лига, след това да размишления и да те върне? Как одобри всичко това?
- Първо за Световната лига, когато се родиха децата, аз помолих за една-две седмици пролонгация, с цел да мога да приготвя всичко у дома, да съм с тях в първите две седмици, когато е най-тежко и не знаеш защо става на въпрос. Дадоха ми тази отмора, по-късно започнах с тях, изиграх малко от Световната лига, той ми благодари за свършената работа. Не разбрах какво тъкмо се случи, само че няма значение в последна сметка. След това отново бях извикан. Разбира се, че ще отида, тъй като това е народен тим. Съмнявам се някой българин да не желае да взе участие в националния отбор, да се бори на огромни шампионати и така нататък
- Има – примерно Матей Казийски отхвърля и не се появява…
- Матей Казийски има други по-сериозни аргументи. Да не се връщаме обратно. Националният тим си е народен тим.
- Каква е атмосферата в националния тим? Има ли напрежение? Вие сте там много характери, мъчно ли се ръководят тези волейболисти, които са се потвърдили и в чужбина?
- Всеки един тим е цялостен с разнообразни характери, със звезди, с не толкоз огромни звезди… Нямаше напрежение при нас, тренираше се, работеше се, обаче не можахме да се оправим.
- Защо се провалихме на европейското състезание тази година? В какво отстъпваме на огромните в този спорт?
- Може би в това, че в последните години тъпчем на едно равнище. Не вървим напред, изпод не се появяват доста млади момчета, които да могат да се включат добре. По едно момче на една-две години е извънредно малко. Отборът на Словения е за образец на всички останали по какъв начин едни млади момчета на по 24-25-26 години упражняват, работят крепко и това дава резултат. Според мен физически не издържахме на европейското, тъй като огромна част от шампионата го изнесоха шест индивида. Не знам за какво по този начин се случи – решение на треньора, само че съгласно мен физически не можахме да се преборим с останалите.
- Няма ли задоволително млади гении, които да идват изпод? Защо не се работи с тях? Волейболът е един спорт, който е донесъл доста наслада на хората, вие сте обичани в цялата страна…
- Школите страдат, тъй като огромните школи са най-вече в София – Левски, Славия, ЦСКА. Отборите в по-малките градове като Монтана, Дупница, Лукойл и Хебър нямат по този начин добре развита школа. Може би оттова потегля цялата работа. Ако успее да се помогне на школите да проработят, както са работели едно време, и стартират да вършат гении, може би това ще помогне на националния тим.
- Ти си от състава, който реализира четвърто място на олимпиадата в Лондон през 2012 година. Какви са възможностите ни да се класираме за игрите следващата година в Япония? Квалификацията е в Берлин при започване на идната година, а противниците ни са – Франция, Сърбия и Холандия…
- Изключително тежко ще бъде, тъй като измежду изброените тимове са финалистите от последното европейско, а домакинът Франция бе на полуфинал. Общо взето това е финалната четворка от шампионата на Стария континент. Трябваше да се преборим на квалификацията във Варна, това ни беше шансът, който ние изпуснахме за жалост. Ще бъде извънредно тежко, само че би трябвало да дадем всичко от себе си.
- Както разбирам, ти ще участваш в националния тим?
- Ако бъда извикан, на драго сърце ще вземам участие. За мен постоянно е било чест, това е народен тим, а не на всеки се отдава тази опция. Времето ни в състава е лимитирано, тъй че сигурно ще вземам участие.
- Нека да поговорим за началото на кариерата ти. На какъв брой години беше, когато влезе във волейболната зала? Кой те откри за този спорт?
- Беше 2004 година в Монтана. Тъкмо бях влезнал в гимназията, а там учителят по физическо беше и треньор по волейбол на младша или на старша възраст. Казва се Георги Ангелов. Видя ме в залата, а аз бях може би с една глава над всички останали. Каза: „ Момче, хайде да те повеждам в залата! “ Дърпах се като всеки един юноша, само че в следствие склоних и по този начин стартира всичко.
- Някакъв различен спорт преди този момент не беше ли опитвал?
- Като доста дребен, първи-втори клас ме водеха по някакви надпревари по лека атлетика, само че не е нещо особено.
- Защо си предпочел да учиш в професионалната гимназия по електротехника “Христо Ботев”, вместо в спортна паралелка? Загуби ли електрониката от това, че към този момент си във волейбола?
- Тогава въобще не мислех да се занимавам със спорт, макар че бях два метра. Изобщо не ми е минавало и през главата. Това ми харесваше като дребен, желаех да се занимавам с него, само че остана надалеч обратно в годините.
- Много бързо преминаваш в ЦСКА – на 17 години. Как те одобриха в съблекалнята на “червените”? Кои бяха тогава звездите на отбора?
- Тогава нямахме звезди, бяхме положителни момчета общо взето всичките. Приеха ме извънредно добре в старшата възраст, на идната година и в мъжете, където тогава бяха Филип Майо, Бойко Бонев, Иван Колев, Ники Найденов, за малко се засякох и с Иван Тасев, да не пропусна някой, Зарко Иванов, Стойко Ненчев … Бяха извънредно доста огромни български състезатели. Приеха ме извънредно добре и се усещах на място.
@@@
- Защо избра ЦСКА, откакто предложения за теб имаше и от Левски, и от Славия?
- В следствие разбрах за тези предложения. Човекът, който ме докара, тогава имаше връзка с един от спонсорите на ЦСКА. Директно ме докара на проби в ЦСКА, харесаха ме и по този начин се случиха нещата.
- На 19 години към този момент си част от националния тим. Кой беше първият ти мач при мъжете и кой треньор имаше смелостта да ти гласоподава доверие?
- Точно Силвано Пранди беше това. Спомням си го до ден-днешен. 2009 година бях на европейското, само че не взех присъединяване, а през 2010 година започнах да поигравам по малко. Изиграхме един шампионат в Аржентина, показах се обичайно. След това отидохме в Бразилия и седим в съблекалнята. Съставът не беше явен кой ще играе. Бяхме с Матей един до различен и Силвано пристигна и сподели нещо на Матей. След това Матей ми сподели: „ Силвано желае да съм ти преводач, не знам с какво си го заслужил. Иска да започнеш мача. “ Обясниха ми всичко и това ми беше първият ми формален мач с националния тим.
- Спомняш ли си по какъв начин се показа в този мач или всичко ти е като на филм?
- Не, припомням си го. Представих се на обичайно равнище. Беше извънредно, тъй като едно време единствено си мечтал да си там, а в действителност към този момент си там и играеш. Това са незабравими моменти. И то не против кого да е, а против Бразилия!
- Кои са експертите, които са в основата на сполучливата ти кариера?
- Всичко потегли от ЦСКА, първо с Митко Димитров при юноши старша възраст. Имал съм треньори и в Монтана, само че тогава не съм знаел защо става на въпрос. След Митко Димитров – Сашо Попов в мъжкия тим. Оттам потеглих нагоре, пристигнаха хора като Ники Иванов и Ивайло Стефанов, които също са ми помагали през годините. След това в националния тим Силвано Пранди и по този начин.
@@@
- От ЦСКА заминаваш за Русия – по какъв начин ще опишеш това премеждие?
- С две думи – беше ужасно. Попаднах на ужасно място, топло посрещане, грижеха се за мен като за тяхно родно дете, за жена ми също, с която през всичките години бяхме дружно. В следствие пристигна и Тодор Алексиев. Изкарахме едни изключителни четири години с него. Не скърбя по никакъв мотив, че отидох в Русия, вместо да кажем в Италия. Беше в действителност ужасно.
- Кое прави шампионата на Русия толкоз мощно?
- Имат извънредно доста състезатели, които всяка година излизат. Пример е сегашният им народен тим, който е построен напълно от момчета на по 22-23 години. Продължават да излизат изпод млади момчета. Започнаха италиански експерти да работят там. Помагат им с изключение на физическите качества, да станат и по-добре тактически, механически и така нататък Пример е какво направи Камило Плачи с тима на Факел (Новий Уренгой) за няколко години. Едни младежи станаха съществени фигури и в националния тим.
@@@
- След това заминаваш за страна на шоколадите и часовниците – Швейцария. Там по какъв начин се озова?
- След като пристигна рецесията в Русия, взехме решение, че е време да си тръгнем. Първо изчакахме, два месеца преговарях с Динамо (Москва), само че не се получиха нещата тъкмо заради тази причина и взехме решение да отидем някъде на по-спокойно, на по-добро място за живеене. Да се отърсим от четирите тежки години от физическа позиция и по тази причина отидохме в Швейцария.
- След това в Турция – какво ще кажеш за това състезание, за равнището на волейбола?
- Отидох там след травма – първо интервенцията на рамото ми, а по-късно имах проблеми с гърба. Изпуснах два месеца, само че от това, което съм гледал по малкия екран в предходни години и това което аз видях в Турция, шампионата беше малко по-слабо спрямо предходните години. Там също удари рецесия и може би поради това тимовете нямаха чак толкоз доста пари да купуват класни състезатели.
- Травмите са част от живота на спортиста. Ти също си имал тежки травми. Разкажи ни коя беше най-трудна за превъзмогване? Искал ли си да се откажеш от спорта?
- Да, минаха ми през главата даже такива неща. Направих втора интервенция на рамото през 2016 година, акцентирах доста на упражненията за рамо, на физическата работа за рамото и не обръщах толкоз внимание на останалите елементи от тялото. След това започнах стремително да играя без добра физическа подготовка. И започнаха проблемите ми с гърба, които продължиха над година. Всеки ден страдания и съвсем неспособност за трениране. Един ден тренираш, а по-късно три дни не можеш да тренираш. Тогава бях на ръба да се откажа. Благодарение на жена ми и на всички близки към мен, които ме подкрепяха от самото начало, аз не преставам да играя и се надявам за в бъдеще да нямам такива проблеми.
- Кой е разпределителят, с който си се разбирал най-добре? Трудно ли се получава синхрон сред тези два поста – разпределител и център?
- Никога не съм имал проблем с разпределителите. С всеки един разпределител на България съм играл добре. И с Ники Иванов, и с Андрей Жеков, с Георги Братоев, с Любо Агонцев, с Георги Сеганов. Може би с Георги сме прекарали най-вече игрово време дружно – в националния тим и в Лукойл предходната година. Чувствам една убеденост с него, в този момент също с Влади Станков. Може би ни би трябвало още малко време, с цел да се досработим, само че усещам, че и с него можем да се разберем без проблем.
- Кой ти кръсти „ Еър Теди “?
- Не знам от кое място пристигна, почна да се написа в медиите, може би оттова пристигна. Нямам визия.
- Лесно ли допускаш до себе си хората? Имал ли си разочарования от близки?
- Едно време допусках в действителност доста елементарно хората до себе си, имах доста другари, само че в следствие се оказа, че не са другари, а са единствено познати. Приятелите се броят на пръстите на едната ръка. След като се опарих няколко пъти, сложих една преграда и доста мъчно пущам хората до себе си.
- За какво мечтаеш?
- Да съм жив и здрав, фамилията ми да е живо и крепко, всички да сме дружно. И да пъдя Христо Цветанов и Иво Стефанов по спортно дългоденствие!
Снимки: Sportal.bg
@@@- Здравей, Теди! Радваме се, че одобри поканата ни и си част от следващия епизод на предаването “Код спорт”! Знаем, че си много ангажиран, както с обичания ти спорт волейбола, по този начин и с двете близначки София и Летисия, които се родиха на 7 май тази година. Как сте? Помагаш ли на брачната половинка ти Каролина Петрова?
- Всичко е наред при нас, живи и здрави сме. Най-важното е, че децата порастват, оправяме се. Докато съм в ЦСКА, имам време и за волейбол, както и да оказвам помощ у дома.
@@@- Как се чувстваш, когато се прибереш вкъщи и погледнеш към двете дребни съкровища?
- Наистина възприятието е неописуемо. Изключително благополучен, удовлетворен, щастлив. В последна сметка това е смисълът на живота. Особено при нас е в двоен размер.
- Как това щастливо събитие се отрази на кариерата ти?
- То се случи напълно неотдавна. Все още го осъзнаваме, само че мога да кажа, че съм изцяло подтикван и подготвен да продължа да играя, с цел да мога да им осигуря едно положително бъдеще на двете. Дай Боже, след време да са и повече от две. Цялото това нещо може единствено и само да ме подтиква.
- Защо избра да играеш през този сезон за ЦСКА, откакто с отбора на Нефтохимик стана първенец през предишното състезание?
- Отиването ми в Нефтохимик стана по щастливо стичане на събитията, тъй като с жена ми взехме решение да останем тук в България, тъй като тя изкара много тежки първи месеци от бременността. Решихме да останем в България за всеки случай, да ни е близко всичко. Знаем къде да отидем, знаем при кого да отидем. Даже мислех да почивам през първия полусезон, само че Лукойл бяха в потребност. Бургас не е надалеч, на три часа от София с кола. Първо аз отидох, а откакто се оправи жена ми, тя също пристигна. А тази година в ЦСКА… Все още очаквам нещо за чужбина, не можах да намеря хубава оферта, която от една страна да е финансово добре, а от друга мястото да е окей, с цел да мога да потегли със фамилията си. Със сигурност няма да отида на място, на което няма да мога да ги заведа и да отида сам.
@@@- Каква е обстановката сега в тима на „ алените “? Знаем, че главният спонсор се отдръпна и освен това състояние обезпокоен ли си за бъдещето на състава?
- Аз съм краткотрайно пребиваващ. Може и да остана до края на сезона, само че нищо не е несъмнено. Да, в ЦСКА ситуацията е много тежко спрямо последните няколко години след махането на главния спонсор. Момчетата се борят със зъби и нокти, старите оказват помощ с каквото могат, младите се пробват, само че им би трябвало време. Надяваме се на едно ярко бъдеще, тъй като ЦСКА не е тим за ден или за два, а отбор с обичаи и с школа.
- Каза, че си краткотрайно пребиваващ, само че след напускането на главния спонсор доста от твоите сътрудници избраха да отидат в други тимове, а ти остана. Каква е повода?
- ЦСКА и по-конкретно Сашо Попов са ми дали доста. За мен в никакъв случай не е било въпрос на пари, с цел да остана в ЦСКА. Останах, в случай че мога с нещо да оказа помощ в месеците, в които съм тук.
- Как ще коментираш решението на водещите волейболни клубове да изискат оставката на Данчо Лазаров? Като че ли това е главната тематика, която вълнува медиите…
- Да, напоследък за това нещо се шуми извънредно доста. Не е моя работа да го разясня. Това са си техни взаимоотношения и съгласно мен не е работа на нас, състезателите да се месим там.
@@@- Има ли лостове федерацията да задуши този протест и безконечният Лазаров още веднъж да резервира поста си?
- Нямам кой знае какви наблюдения, изключително през последните години, какво се случва в България сред клубовете и федерацията. Явно има някакви търкания сред двете страни. Надявам се да вземат оптимално положително решение, с цел да се помогне на българския волейбол да стъпи още веднъж на крайници.
- Смяташ ли, че Любо Ганев е потребен за българския волейбол и би трябвало да бъде в ръководството на федерацията?
- Любо Ганев не го познавам чак толкоз добре, само че той е един ухилен и сияен човек, който се стреми постоянно с каквото може да бъде потребен и да помогне. Това са ми наблюденията за времето, което той е прекарал с нас в националния тим като тийм управител, като началник на групата. Абсолютно постоянно се е старал да оказва помощ, в никакъв случай не ни е пречил. Според мен има място в българската федерация.
- Как ще коментираш равнището на родния шампионат при мъжете сега?
- Когато аз бях дребен и още играех в ЦСКА, шампионатът беше извънредно мощен. След това настъпи рецесията и всичко потегли надолу. Може би в последните две-три години нещата потеглиха по-добре. За страдание, клубовете от София страдат, а в по-малките градове, може би поради кметовете или поради самите общини, се появиха по-големи бюджети. Това е позитивно, тъй като малко или доста се развива спортът. Да се надяваме и в София да се случи това след време.
- Темата народен тим - сюрпризиран ли остана от решението на Силвано Пранди да те извади от състава преди Световната лига, след това да размишления и да те върне? Как одобри всичко това?
- Първо за Световната лига, когато се родиха децата, аз помолих за една-две седмици пролонгация, с цел да мога да приготвя всичко у дома, да съм с тях в първите две седмици, когато е най-тежко и не знаеш защо става на въпрос. Дадоха ми тази отмора, по-късно започнах с тях, изиграх малко от Световната лига, той ми благодари за свършената работа. Не разбрах какво тъкмо се случи, само че няма значение в последна сметка. След това отново бях извикан. Разбира се, че ще отида, тъй като това е народен тим. Съмнявам се някой българин да не желае да взе участие в националния отбор, да се бори на огромни шампионати и така нататък
- Има – примерно Матей Казийски отхвърля и не се появява…
- Матей Казийски има други по-сериозни аргументи. Да не се връщаме обратно. Националният тим си е народен тим.
- Каква е атмосферата в националния тим? Има ли напрежение? Вие сте там много характери, мъчно ли се ръководят тези волейболисти, които са се потвърдили и в чужбина?
- Всеки един тим е цялостен с разнообразни характери, със звезди, с не толкоз огромни звезди… Нямаше напрежение при нас, тренираше се, работеше се, обаче не можахме да се оправим.
- Защо се провалихме на европейското състезание тази година? В какво отстъпваме на огромните в този спорт?
- Може би в това, че в последните години тъпчем на едно равнище. Не вървим напред, изпод не се появяват доста млади момчета, които да могат да се включат добре. По едно момче на една-две години е извънредно малко. Отборът на Словения е за образец на всички останали по какъв начин едни млади момчета на по 24-25-26 години упражняват, работят крепко и това дава резултат. Според мен физически не издържахме на европейското, тъй като огромна част от шампионата го изнесоха шест индивида. Не знам за какво по този начин се случи – решение на треньора, само че съгласно мен физически не можахме да се преборим с останалите.
- Няма ли задоволително млади гении, които да идват изпод? Защо не се работи с тях? Волейболът е един спорт, който е донесъл доста наслада на хората, вие сте обичани в цялата страна…
- Школите страдат, тъй като огромните школи са най-вече в София – Левски, Славия, ЦСКА. Отборите в по-малките градове като Монтана, Дупница, Лукойл и Хебър нямат по този начин добре развита школа. Може би оттова потегля цялата работа. Ако успее да се помогне на школите да проработят, както са работели едно време, и стартират да вършат гении, може би това ще помогне на националния тим.
- Ти си от състава, който реализира четвърто място на олимпиадата в Лондон през 2012 година. Какви са възможностите ни да се класираме за игрите следващата година в Япония? Квалификацията е в Берлин при започване на идната година, а противниците ни са – Франция, Сърбия и Холандия…
- Изключително тежко ще бъде, тъй като измежду изброените тимове са финалистите от последното европейско, а домакинът Франция бе на полуфинал. Общо взето това е финалната четворка от шампионата на Стария континент. Трябваше да се преборим на квалификацията във Варна, това ни беше шансът, който ние изпуснахме за жалост. Ще бъде извънредно тежко, само че би трябвало да дадем всичко от себе си.
- Както разбирам, ти ще участваш в националния тим?
- Ако бъда извикан, на драго сърце ще вземам участие. За мен постоянно е било чест, това е народен тим, а не на всеки се отдава тази опция. Времето ни в състава е лимитирано, тъй че сигурно ще вземам участие.
- Нека да поговорим за началото на кариерата ти. На какъв брой години беше, когато влезе във волейболната зала? Кой те откри за този спорт?
- Беше 2004 година в Монтана. Тъкмо бях влезнал в гимназията, а там учителят по физическо беше и треньор по волейбол на младша или на старша възраст. Казва се Георги Ангелов. Видя ме в залата, а аз бях може би с една глава над всички останали. Каза: „ Момче, хайде да те повеждам в залата! “ Дърпах се като всеки един юноша, само че в следствие склоних и по този начин стартира всичко.
- Някакъв различен спорт преди този момент не беше ли опитвал?
- Като доста дребен, първи-втори клас ме водеха по някакви надпревари по лека атлетика, само че не е нещо особено.
- Защо си предпочел да учиш в професионалната гимназия по електротехника “Христо Ботев”, вместо в спортна паралелка? Загуби ли електрониката от това, че към този момент си във волейбола?
- Тогава въобще не мислех да се занимавам със спорт, макар че бях два метра. Изобщо не ми е минавало и през главата. Това ми харесваше като дребен, желаех да се занимавам с него, само че остана надалеч обратно в годините.
- Много бързо преминаваш в ЦСКА – на 17 години. Как те одобриха в съблекалнята на “червените”? Кои бяха тогава звездите на отбора?
- Тогава нямахме звезди, бяхме положителни момчета общо взето всичките. Приеха ме извънредно добре в старшата възраст, на идната година и в мъжете, където тогава бяха Филип Майо, Бойко Бонев, Иван Колев, Ники Найденов, за малко се засякох и с Иван Тасев, да не пропусна някой, Зарко Иванов, Стойко Ненчев … Бяха извънредно доста огромни български състезатели. Приеха ме извънредно добре и се усещах на място.
@@@ - Защо избра ЦСКА, откакто предложения за теб имаше и от Левски, и от Славия?
- В следствие разбрах за тези предложения. Човекът, който ме докара, тогава имаше връзка с един от спонсорите на ЦСКА. Директно ме докара на проби в ЦСКА, харесаха ме и по този начин се случиха нещата.
- На 19 години към този момент си част от националния тим. Кой беше първият ти мач при мъжете и кой треньор имаше смелостта да ти гласоподава доверие?
- Точно Силвано Пранди беше това. Спомням си го до ден-днешен. 2009 година бях на европейското, само че не взех присъединяване, а през 2010 година започнах да поигравам по малко. Изиграхме един шампионат в Аржентина, показах се обичайно. След това отидохме в Бразилия и седим в съблекалнята. Съставът не беше явен кой ще играе. Бяхме с Матей един до различен и Силвано пристигна и сподели нещо на Матей. След това Матей ми сподели: „ Силвано желае да съм ти преводач, не знам с какво си го заслужил. Иска да започнеш мача. “ Обясниха ми всичко и това ми беше първият ми формален мач с националния тим.
- Спомняш ли си по какъв начин се показа в този мач или всичко ти е като на филм?
- Не, припомням си го. Представих се на обичайно равнище. Беше извънредно, тъй като едно време единствено си мечтал да си там, а в действителност към този момент си там и играеш. Това са незабравими моменти. И то не против кого да е, а против Бразилия!
- Кои са експертите, които са в основата на сполучливата ти кариера?
- Всичко потегли от ЦСКА, първо с Митко Димитров при юноши старша възраст. Имал съм треньори и в Монтана, само че тогава не съм знаел защо става на въпрос. След Митко Димитров – Сашо Попов в мъжкия тим. Оттам потеглих нагоре, пристигнаха хора като Ники Иванов и Ивайло Стефанов, които също са ми помагали през годините. След това в националния тим Силвано Пранди и по този начин.
@@@ - От ЦСКА заминаваш за Русия – по какъв начин ще опишеш това премеждие?
- С две думи – беше ужасно. Попаднах на ужасно място, топло посрещане, грижеха се за мен като за тяхно родно дете, за жена ми също, с която през всичките години бяхме дружно. В следствие пристигна и Тодор Алексиев. Изкарахме едни изключителни четири години с него. Не скърбя по никакъв мотив, че отидох в Русия, вместо да кажем в Италия. Беше в действителност ужасно.
- Кое прави шампионата на Русия толкоз мощно?
- Имат извънредно доста състезатели, които всяка година излизат. Пример е сегашният им народен тим, който е построен напълно от момчета на по 22-23 години. Продължават да излизат изпод млади момчета. Започнаха италиански експерти да работят там. Помагат им с изключение на физическите качества, да станат и по-добре тактически, механически и така нататък Пример е какво направи Камило Плачи с тима на Факел (Новий Уренгой) за няколко години. Едни младежи станаха съществени фигури и в националния тим.
@@@- След това заминаваш за страна на шоколадите и часовниците – Швейцария. Там по какъв начин се озова?
- След като пристигна рецесията в Русия, взехме решение, че е време да си тръгнем. Първо изчакахме, два месеца преговарях с Динамо (Москва), само че не се получиха нещата тъкмо заради тази причина и взехме решение да отидем някъде на по-спокойно, на по-добро място за живеене. Да се отърсим от четирите тежки години от физическа позиция и по тази причина отидохме в Швейцария.
- След това в Турция – какво ще кажеш за това състезание, за равнището на волейбола?
- Отидох там след травма – първо интервенцията на рамото ми, а по-късно имах проблеми с гърба. Изпуснах два месеца, само че от това, което съм гледал по малкия екран в предходни години и това което аз видях в Турция, шампионата беше малко по-слабо спрямо предходните години. Там също удари рецесия и може би поради това тимовете нямаха чак толкоз доста пари да купуват класни състезатели.
- Травмите са част от живота на спортиста. Ти също си имал тежки травми. Разкажи ни коя беше най-трудна за превъзмогване? Искал ли си да се откажеш от спорта?
- Да, минаха ми през главата даже такива неща. Направих втора интервенция на рамото през 2016 година, акцентирах доста на упражненията за рамо, на физическата работа за рамото и не обръщах толкоз внимание на останалите елементи от тялото. След това започнах стремително да играя без добра физическа подготовка. И започнаха проблемите ми с гърба, които продължиха над година. Всеки ден страдания и съвсем неспособност за трениране. Един ден тренираш, а по-късно три дни не можеш да тренираш. Тогава бях на ръба да се откажа. Благодарение на жена ми и на всички близки към мен, които ме подкрепяха от самото начало, аз не преставам да играя и се надявам за в бъдеще да нямам такива проблеми.
- Кой е разпределителят, с който си се разбирал най-добре? Трудно ли се получава синхрон сред тези два поста – разпределител и център?
- Никога не съм имал проблем с разпределителите. С всеки един разпределител на България съм играл добре. И с Ники Иванов, и с Андрей Жеков, с Георги Братоев, с Любо Агонцев, с Георги Сеганов. Може би с Георги сме прекарали най-вече игрово време дружно – в националния тим и в Лукойл предходната година. Чувствам една убеденост с него, в този момент също с Влади Станков. Може би ни би трябвало още малко време, с цел да се досработим, само че усещам, че и с него можем да се разберем без проблем.
- Кой ти кръсти „ Еър Теди “?
- Не знам от кое място пристигна, почна да се написа в медиите, може би оттова пристигна. Нямам визия.
- Лесно ли допускаш до себе си хората? Имал ли си разочарования от близки?
- Едно време допусках в действителност доста елементарно хората до себе си, имах доста другари, само че в следствие се оказа, че не са другари, а са единствено познати. Приятелите се броят на пръстите на едната ръка. След като се опарих няколко пъти, сложих една преграда и доста мъчно пущам хората до себе си.
- За какво мечтаеш?
- Да съм жив и здрав, фамилията ми да е живо и крепко, всички да сме дружно. И да пъдя Христо Цветанов и Иво Стефанов по спортно дългоденствие!
Снимки: Sportal.bg Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ