Волейболната звезда Дмитрий Мусерски даде ексклузивно интервю за предаването „Код

Волейболната звезда Дмитрий Мусерски даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт по ТВ+. Роден е в Украйна, само че се състезава за Русия. Със “сборная” е олимпийски, международен и европейски първенец, като два пъти ликува със златото и в Световната лига. В началото на юли ще спори и за купата в Лигата на нациите на финалния шампионат във Франция. Легенда е на Белогорие (Белгород), където играе съвсем без спиране от 2006 година до момента. Доскоро съотборник му бе родният национал Николай Николов. На клубно равнище е печелил Шампионска лига, купата, купата и суперкупата на Русия.

Дмитрий Александрович, благодарим ви, че отделихте време за феновете на “Код спорт”. Трябва да признаем, че Теодор Салпаров ни спомага за тази среща. Посетихте София за шампионат а от Лигата на нациите. Харесва ли ви нашата столица?

И аз ви благодаря за проявения интерес. Салпаров фактически намина да се забележим и да ми каже. Но аз постоянно съм подготвен да приказвам, няма проблем. Пристигнахме за мачовете от Лигата на нациите и почтено казано, имахме време единствено да си отпочинем и да потренираме. Не съм имал опция да преглеждам София и да се срещна с българската просвета. Но подобен е животът на спортиста – няма доста време за опознаване на местата, които посещаваш. Разходихме се единствено в парка към хотела и нищо повече.

Не сте тук за първи път?

Не, бил съм доста пъти в България, само че постоянно е по този начин. Идваме за ден-два и си тръгваме.
- Играл и сте дружно и с български волейболисти, и против играчи от нашата страна.
Разбира се.

Кого от българските играчи смятате за най-опасен съперник?

Бих споделил, че тимът на България по принцип е доста сложен противник за Русия. Разполагате с много качествени играчи, които играят в мощни клубове – както в Италия, по този начин и в Русия. Те познават стила на “сборная” и знаят по какъв начин да ни затруднят. Ако би трябвало да посоча съответни имена – Ники Николов, с който бяхме съотборници в Белогорие, Соколов, Салпаров, Скримов… За страдание Соколов е контузен и не игра среу нас!

За страдание Соколов ще пропусне и международното състезание през септември…

Е, и без него сигурно имате най-малко още двама играчи на сходно високо равнище. Не чаках да спечелим толкоз елементарно против вас. Явно след загубата от Сърбия нещо в тима ви се пречупи. Само преди няколко седмици играхме другарски мачове в Москва, които... не бяха напълно другарски, получиха се много здрави дуели, имаше заряд в тях. И още веднъж тимът на България ни сътвори проблеми, само че не се ангажирам да посочвам обособени имена.

Кои са любимците за спечелването на Лигата на нациите?

Знаете ли, на такова равнище няма тим в света, който в подобен нескончаем интервал да поддържа непрекъснато върхова форма. Все отново приказваме за претрупан шампионат, който продължава месец и половина. Невъзможно е физически да се задържи едно и също равнище от самото начало – има възходи и спадове. Затова не считам, че мога да предвиждам, би било неточност. Всеки тим, който взе участие, има късмет да завоюва. Всичко зависи от вярното систематизиране на силите и от това дали съумяваш да се настроиш както би трябвало за съответния противник.

И въпреки всичко евентуално сте се прицелили високо. А огромната борба ще бъде през септември, когато е международното състезание в България и Италия. Съставът на Русия е в една група с тимовете на Съединени американски щати, Сърбия, Австралия, Тунис и Камерун. Предполагам, че и тогава за “сборная” задачата ще бъде купата или най-малко орден?

Изобщо не помня в миналото да не сме имали за цел да станем първи. “Сборная” играе постоянно за купата – няма значение какъв е съставът, кой е треньорът, каква е обстановката в тима, дали има проблеми с контузени играчи. Това не интересува никого – където и да участваме, постоянно преследваме максимума, никой не отдава значение на страничните фактори.

Ако приемем, че Русия ще бъде в четворката, кои съгласно Вас ще бъдат другите три тима?

Не знам, не мога да се наема да предвиждам. В момента на дневен ред е Лигата на нациите. Световното състезание още е надалеч.

Сега ще ви върнем години обратно. Защо избрахте волейбола? Кой беше индивидът, който ви заведе в залата?

Получи се по този начин, че в Макеевка учех в същото учебно заведение, в което са учили и родителите ми. Някои от учителите, които са преподавали на майка ми и татко ми, към момента работеха там, включително и класната им ръководителка, която беше учителка по физкултура. Тя влезе в час по математика и сподели: “Всички момчета от 5А клас могат да заповядат на следващия ден на подготовка по волейбол”. Аз бях образцов възпитаник, послушах какво ми споделят и по този начин в действителност стартира всичко.

Спомняте ли си кой беше първият в и треньор и к акво в и сподели, когато започнахте да играете волейбол?

Първият ми треньор беше Борис Михайлович Оснач. Не помня тъкмо какви са били първите му думи.

С какво сте го запомнил, с какво ви възпламени за волейбола?

Ние бяхме още деца, пети-шести клас. Основното, което той се опитваше да направи за нас, беше да ни накара да заобичаме спорта. Нямаше скучни тренировки, не ни е карал да усвояваме някакви механически способи. Играехме всевъзможни игри – с топка или без, значимото беше да се забавляваме. Заобичах волейбола точно поради неналичието на напрежение по време на заниманията, поради възприятието на независимост на площадката, което се пробвам да запазя от този момент до момента по време на цялата си кариера.

Имате забавен прякор – Малыш (б.р. може да се преведе и като “хлапе”, и като “дребосък”). Как го получихте, кой ви го измисли?

Е, разумно е – дължа го на растежа си. Дори не помня кой тъкмо стартира да ме назовава по този начин, знам единствено, че ми викат по този начин, откогато прекосих в тима на Белгород. Малыш, Малыш, по този начин си и остана.

В кариерата си няколко пъти трансформира те позицията, на която играете. Известно време ви слага т като диагонал, по-късно ставате централен блокировач, с което печелите и премията за най-хубав състезател в съветското състезание.

Така е, в действителност. Още като дете ме поставяха в центъра, станах блокировач, когато заиграх в тима на Харков в Украйна. Когато прекосих в Белогорие (Белгород), играех точно на тази позиция. Но в един миг, когато заиграх в Суперлигата, пристигнаха и ми споделиха – би трябвало ни диагонал, тренирай за диагонал. Нямах избор. Не ми харесваше, само че се стараех, с цел да усвоя тази позиция. И в този момент правя оценка, че този опит е бил потребен за мен. Но сърцето постоянно ме е теглело към средата на мрежата, към това да играя постоянно като първа бариера за противника. И по този начин, минаха две години, в които играех като диагонал, с цел да се стигне до обстановка, в която пък тимът остана без център. Тогава ми споделиха: “Хайде, връщай се като блокировач!”, изиграх добър мач и от този момент съм си на моята позиция. Дължа го на положително стичане на събитията.

Доста купи и медали сте спечелил в своята кариера. Кое отличие или трофей в и е най-скъп?

Помня всеки триумф, всеки триумф има своята история и по някакъв метод е безценен за мен. Аз не помня да съм имал елементарно достижение в кариерата ми, не се сещам за леко извоюван орден. Във всеки край или шампионат постоянно е имало компликация, която е трябвало да преодолея, без значение дали става дума за контузия или за различен проблем. Не мога да откроя съответен триумф, само че помня всички неща, през които съм минал, и това, че съм се справил с компликациите, ми носи задоволство.

На о лимпийските игри в Лондон триумфирахте с купата. След като губихте във финалната среща от Бразилия с 0:2 гейма, треньор ът ви Алекно смени постовете ви с Михайлов. И по този начин още веднъж играхте диагонал, а съотборник ът ви зае вашата позиция – блокировач. Това ли се оказа решаващо за триумфа?

Не знам дали това беше ключът, само че сигурно изигра своята роля. Трудно ми е да злоупотребявам дали щеше да се получи по този начин, в случай че бях почнал мача като диагонал. В случая сработи резултатът на изненадата. Бразилците водеха с 2:0, може би се поотпуснаха или умориха, само че такава смяна сигурно ги извади от равновесие и не знаеха по какъв начин тъкмо да реагират. Те бяха шокирани. Но не бих си приписал съществена заслуга за триумфа. Това още веднъж беше триумф, който беше реализиран и подобаващ от целия тим, а не плод единствено на една самостоятелна смяна.

Защо се стигна до този скандал преди олимпийската подготовка в Берлин през 2016 година ? Тогава вие не се явихте на лагер. Какво в действителност се случи?

Просто имах травма, нямаше по какъв начин да скачам и въобще да играя.

Да, само че използваха мощни думи по в аш адрес, нарекоха ви даже “предател”?

Това са проблеми на тези, които са ме подлагали на критика. Аз знам истината за себе си за какво не отпътувах и за какво не играх в Рио. Няма смисъл да неистина някого, имах контузия.

Вече в и питахме за първия треньор. Кой е наставникът, който най-вече Ви е оказал помощ да изградите толкоз мощна кариера?

Интересен въпрос. Можеш да научиш нещо от всеки треньор, без значение дали е добър или неприятен. Срещата с всеки човек в живота ни носи някакъв опит – или би трябвало да се научим от другия, или ние да го научим на нещо. Признавам си, че съм мислил по тази тематика и по тази причина ще кажа, че не мога да отлича или да отделя нито един треньор, тъй като всеки ми е дал нещо. Не е наложително даже да е чисто волейболен принос, да е съдействал за развиването на моята техника – може да става дума за придобиване на житейски опит, за научаване на други неща, които са значими.

През 2012/2013 година с тима на Белогорие ликувате с шампионската купа в Русия. Вие сте определен за най-хубав състезател на сезона. С какво съставът ви превъзхождаше останалите кандидати за първото място?

В този интервал имахме освен доста мощен тим, само че и страхотна другарска атмосфера вътре в колектива. И в този момент си спомняме това време. Ако разгледаме целия сезон, ще забележим, че в него Белогорие позволи и много провали. Важното е, че това не ни оказа въздействие, продължихме да се поддържаме един различен. Отсъстваше каквато и да е отрицателна страст, не сме се настройвали един против различен и в сложните моменти. Напротив – стояхме дружно във всичко. Беше прелестно време.

Зенит ( Казан ) и Белогорие завоюваха надлежно Шампионската лига и купата на Европейската конфедерация. На какво се дължи хегемонията на Русия в Европа?

Със сигурност финансовият фактор играе голяма роля. Добрите играчи желаят да получават и положителни пари. Това е естествено. Ако премахнем този тласък, то и равнището на съветския шампионат ще се намали. И другият главен фактор е присъщият на манталитета ни абсолютизъм. В Русия всеки е подготвен да се бори за купата, без значение от кое място е и в какво положение се намира. И фактически, в първата осмица на Суперлигата всеки тим може стане първенец или да приключи 8-ми. Всичко към този момент зависи и от съответната обстановка в тима, от подготовката, атмосферата.

Може ли да се каже, че съветското състезание е най-сил н о в Европа сега поради триумфите на клубовете?

Не мога да настоявам това, защото не съм осведомен с другите шампионати. Не съм играл в друга страна, единствено съм гледал, само че не е същото. След като Зенит е спечелил Шампионската лига, то и съветското състезание евентуално е най-силното. Но това е много общо казано – може би в други страни конкуренцията е по-силна.

Обмисляли ли сте опцията да излезете в чужбина?

Обмислял съм я, да. Но въпреки всичко имам още две години контракт с Белогорие.

Ако имате опция да избирате, в коя страна бихте играли?

Не съм мислил толкоз съответно, ще преценява съгласно обстановката.

Според вас има ли акция от страна на МОК по отношение на спортистите на Русия? Умишлено ли се работи по този начин, че да не се позволяват представители на страната до огромни конгреси ?

Не знам по какъв начин тъкмо да разясня това. Може и да има акция срещу Русия, може и да е друга повода. Със сигурност няма пушек без огън. Но в случай че приказвам за волейбол, толкоз пъти са ме проверявали, толкоз проби съм дал, една година ме водеха на доклад и желаеха непрекъснато да ме наблюдават. Ако обаче нямам от какво да се тормозя, дано да заповядат. След като не съм използвал неразрешени субстанции, мога да вземам участие, където си желая. Но не знам каква е обстановката в другите спортове, мога да приказвам единствено за себе си и споделям – заповядайте, проверявайте ме, нямам какво да укривам.

Има ли политически колорит във всичките тези кавги?

Знаете ли, у дома си пущам тв приемника единствено на Нова година. Или пък като при последния край в Шампионската лига по футбол, когато видях, че съотборниците ми пишат в обществената мрежа и взех решение да си пусна и да виждам. Но политиката не ме интересува, там няма истина, а това кой е срещу Русия или с Русия, също не ме вълнува.

Имало ли е миг , в който сте желали повече да не влизате във волейболната зала ?

Да, случвало се е, само че много от дълго време. Когато бях по-млад, към 20-годишен, съм имал и такива моменти, в които нещата не се получават, както желая, и съм си казвал: “Край! Приключвам!” Или пък когато съм получавал контузии, които са ме вадили от игра за седмица или две, отново съм изпитвал такива настроения. Но това беше преди, в този момент не е по този начин. Знам какво е спортът и какво ми е дал. Харесва ми това, което върша, то ми носи наслаждение, а това е основното.

Имали ли сте тежки моменти в кариерата си досега? И по какъв начин сте ги преодолявали?

Не знам. Кои са тежките моменти? Човек се сблъсква с разнообразни сложни обстановки и търси метод да се оправи с тях. Така да вземем за пример за едно дете да падне и да си одере коляното може да е също толкоз тежко, що се касае за мен – да изгубя шампионата на Русия. По-правилно е да кажа, че в никакъв случай не ми е било леко. Може би е имало обособени лесни мачове или по-лесни шампионати, само че болшинството от надпреварите, в които съм взел участие, са били сложни и се е налагало да преодолея някого или нещо. Почти постоянно излизаш против някой, който също желае да победи или най-малкото да ме затрудни, да постави кол в колелата на моя тим. Трябва да се бориш всеки ден и това е най-трудното. Понякога имаш потребност от отмора, само че просто няма по какъв начин да я получиш, тъй като ти следва следващият край или значим мач. А образците от това естество са доста на брой.

Кое отвън волейбола прави благополучен Дмитрий Мусерски?

Много неща могат да ме създадат благополучен. Дори да изляза да се разходя по улиците на града, до момента в който съм си пуснал музика в плейъра със слушалките. Разбира се, фамилията ме прави благополучен – да поиграя с детето, да прекарам време с жена ми. Може да виждам филм или да се насочва на странствуване в планината. Има доста приятни моменти в живота, които могат да ми донесат наслада – даже и да прочета една хубава книга да вземем за пример.

Русия е хазаин на международното състезание по футбол. На кое място ще приключи “сборная”?

Може би не си го представяте, само че въобще не виждам футбол. Да, слушам, че това е огромно събитие. Виждам и какво се прави, води се сериозна подготовка в страната, като мога единствено да пожелая триумф на тима и на последователите. Изобщо не мога да предвиждам по какъв начин ще се показа тимът на Русия, само че, несъмнено, уповавам се да зарадва всички хора в страната, които поддържат обичания си тим.