Воеводата Пейо Яворов, е един от най-чувствените български поети на

Яворов – воеводата, който умря заради любов

Воеводата Пейо Яворов, е един от най-чувствените български поети на 20 век, чиято обич към две дами – Мина и Лора, бележи както творчеството, по този начин и живота му.
Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец в разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния законен орган вестник „ Дело “. През 1902 година на Х македонски конгрес е определен за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

Пейо Яворов със фамилията си в Чирпан, 1889 година

За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро по-късно от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “. Личен другар на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски челник на ВМОРО, също от Чирпан.

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение. Яворов е седналият в средата (Снимка: Държавна организация „ Архиви “)

Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “, е поемата „ Калиопа “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В кръга „ Мисъл “ той среща схващане и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, само че поезията не го удовлетворява – той буйно желае да взе участие в битките за избавление на Македония. Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански.

Литературният кръг „ Мисъл “ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев

В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Пише две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).

Командирован е на няколко пъти в чужбина по отношение на литературното си творчество – в Нанси, Женева, Виена, Париж. Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе.

1906 година Мина Тодорова

През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. Скоро по-късно, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния дом своята изгора, която умира от туберкулоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “. Символистичната лирика на Яворов е метафизична, пропита с бездънен песимизъм.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, макар че не участва персонално, е определен единомислещо от делегатите за консултант (допълнителен член) на нейното задгранично посланичество. Няколко дни по-късно напуща работата си в Народната библиотека в София и се заема напълно с проблемите на ВМОРО.

През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета „ Подир сенките на облаците “, чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година взе участие във възобновяване на революционната организация и е определен за запасен член на нейния Централен комитет.

При експлоадирането на Балканската война през 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „ За смелост “. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Лора Каравелова

Лора Каравелова, щерка на Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е съдбовната жена за него.

Пейо Яворов и Лора Каравелова

Кореспонденцията сред тях, сама по себе си скъпа като литература, свидетелства за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва.

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство в дома на Михаил Кремен

Последната капка за Яворов са гибелта на Мина Тодорова и обвиняванията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с лидера на ВМОРО Тодор Александров, а също и извършва негови поръчки. Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия публицист от Тодор Александров. Дългогодишното им другарство е крито дълги години от социалистическата историография.

Паметникът на поета в къщата-музей в София, където той е живял една година (Снимка: BulFoto)

Ето три стихотворения от майстора на любовната поезия:

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха наслада
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и прегрешението,
и ето ден – и ето мрачевина е.

Обичам те, тъй като плуваш в полумрака
на своя непокътнат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака
духът, години подведен,
и в океан мъгла се заглеждам и страдая,
към тебе насочен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, тъй като се усмихваш – кротка
пред застрашителна орис,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни упрек, ни молба –
и себе и, и тебе да погубя…

Къща музей „ П. К. Яворов “ в София (Снимка: BulFoto)

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

На Мина

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи

Не желаят и не дават обещание те…

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Булото на позор и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и несгоди.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не желаят и не дават обещание те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Кабинета на Яворов в къщата му в София (Снимка: BulFoto)

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света разяден от зло
не е, щом той е твоята татковина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – желая мир.

И с религия ще разкрия аз обятия,
загледан в две залюбени очи,
и спокоен ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И отново ще се обърна прояснен
света да видя цялостен при ослепителен ден.

И дано съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава дори
обломки, от които да основа
нов свят за двама ни, и свят, и храм.