Монголският лък – оръжието на победите на Чингиз хан
Военното предимство на монголите над другите нации било голямо. В средата на ХІІІ век те помели всички армии в Източна и Централна Европа – руснаци, поляци, чехи, немци, унгарци… Но по какъв начин може да бъде обяснено това?
Един от оттговорите дава ученият духовник Плано Карпини, който бил дипломат при монголите и ни е оставил в детайли изложение на техните оръжия и тактичност.
Плано Карпини се концентрира върху стрелковото въоръжение на монголите: „ Те неохотни влизат в непосредствен пердах, само че нараняват или убиват хора и коне със стрели, а когато хората и конете са отслабени от стрели, тогава влизат с тях в борба “.
Нещо сходно написа и арменският княз Гайтон:
„ Много е рисково да започнете борба с тях, – разказвал Гайтон през 1307 година, – тъй като даже в дребни битки с тях давате толкоз доста убити и ранени, колкото против други в огромни борби. Това е разследване от сръчността им при пукотевица с лък, защото стрелите им пробиват всевъзможни защитни средства и брони… “
Всички исторически извори настояват, че монголите избягвали близки сражения, само че умеели да стрелят доста добре с лък. Те изстрелвали облаци от стрели, които летели по-далеч, в сравнение с стрелите на другите нации, и удряли с такава мощ, че убивали конете и пробивали доспехите на ездачите. Монголите имали неизмеримо мощни лъкове, което също давало опция да се поддържа висока скорострелност – подобен извод следва от свидетелствата на съвременниците.
Според китайски източници, напрежението на монголския лък било най-малко 10 доу (66 кг), което е най-малко един и половина пъти по-голямо от мощността на китайските лъкове (7 доу или 46 кг).
Днешни историци дефинират силата на монголските лъкове на 75 кг и означават, че те не отстъпвали на известните британски лъкове, които унищожили френското рицарство в борбите при Креси и Поатие.
След британските лъкове най-мощните лъкове в Европа били унгарските – лъкове от хунски вид, чието напрежението при натягане се прави оценка от специалисти на 32 кг. Именно тези лъкове се противопоставили на монголските в борбата при Шайо, която приключила със заплашителен погром на унгарците. Лъковете на средно-азиатските турци от Х век също са от хунски вид с оптимално натягане 32 кг.
Малките размери на монголския лък го правели комфортен за конния стрелец; това разрешавало по-точно прицелване и пукотевица с високо движение – до 10-12 изстрела в минута. Човек може да съпостави военния резултат от появяването на монголския лък с резултата на друго фундаментално изобретение – появяването на автоматизираните оръжия през ХХ век. Скорострелността му била не по-малко значима от неговата мощ. Тя разрешавала на монголските бойци да понижат дистанцията на борбата, като им давала убеденост, че врагът няма да устои на „ дъжда от стрели “.
Новият преобладаващ вид стрели съответствал на новия лък. По монголско време преобладавали стрелите с плоски накрайници във формата на лопатка или трилистник – по този начин наречените резни стрели. Стрела с подобен връх тежала 200-280 грама. Тежките стрели били още едно доказателство за силата на монголския лък, те имали голяма ударна мощ и елементарно убивали коне.
Обсегът на пукотевица с монголския лък доближава 320 м, а на британския лък – 230 м. В Ермитажа има каменна плоча, открита през 1887 г.; надписът споделя, че когато Чингис хан чествал една от успехите си през 1226 година, спечелилият в надпреварата по пукотевица Есугей Мерген изстрелял стрела на 335 алда (538 м). На такова разстояние обаче е съвсем невероятно да се улучи задачата, по тази причина и прицелният обсег на монголския лък бил, естествено, доста по-малък – към 160-190 м.
Реалното преимущество на по-мощния лък обаче било не неговият обсег, а това, че той разрешавал потреблението по-мощна стрела, която пробивала ризница. Стрелата на татарския лък от XVI век. на разстояние 200 м убивала кон или пробивала стоманена плетена броня.
Лъкът не бил по-слаб по мощ от първите пушки – аркебузите, само че неведнъж ги превъзхождал по скорострелност. Обаче да се научиш да стреляш с лък било доста по-трудно, в сравнение с с аркебуза. Съвременните спортни лъкове имат мощ на натягане единствено 23 кг – но стрелбата с тях изисква добра физическа подготовка и даже състезател не може елементарно да пусне към 100 стрели на ден по време на съревнование.
Лъковете от монголски вид изискват извънредно мощни ръце. Император Фридрих II акцентира, че монголите „ имат по-силни ръце от другите хора “, тъй като непрекъснато употребяват лъкове.
Плано Карпини свидетелства, че монголите от тригодишна възраст учели децата си да стрелят от лък, като последователно увеличавали размерите му. Така те развивали мускулите на ръцете и упражнявали стрелковия механизъм на равнището на условни рефлекси. Изключително мъчно, а от време на време и невероятно било бойците на други нации да се научат да стрелят добре с монголски лък, даже и да го получат като трофей.
Това оръжие изисквало потреблението на тактики, които да подсигуряват потреблението на всичките му преимущества. Монголската лека кавалерия се носела около фронта на съперника, изсипвайки върху него дъжд от стрели; ако врагът прекосявал в офанзива, тогава монголите се престрували, че бягат – само че по време на „ бягството “ стреляли обратно по преследвачите и конете им. Мощният лък и солидните стрели разрешавали да се убиват конете и в действителност, изворите сочат, че провалянето на конете било съвсем главният детайл в тази тактичност.
Ако врагът настойчиво се държал на укрепената си позиция, тогава в офанзива тръгвал полкът „ Менгедей “ – това наименование означавало „ принадлежащи на бога “, т.е. „ смъртници “. Задачата на „ Менгедей “ била (вероятно с цената на тежки загуби) да завърже ръкопашен пердах, а по-късно да се преструва, че бяга, като по този начин въпреки всичко принуди врага да преследва стрелците.
