Военномедицинската академия (ВМА) отбелязва 132-рата годишнина от създаването си. Начело

Военномедицинската академия (ВМА) отбелязва 132-рата годишнина от основаването си. Начело на ВМА е бригаден военачалник проф. доктор Венцислав Мутафчийски.

Основите на болничното заведение са положени на 1 декември 1891 година На този ден влиза в действие Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 година за основаване на Софийска обща гарнизонна болница. За неин първи шеф е назначен доктор Георги Золотович, доктор на Военното учебно заведение, взел участие в правенето на законопроекти за опазването на здравето и един от създателите на Българския лекарски съюз, се оповестява в уеб страницата на болничното заведение.

Снимка: ВМА

От 1 януари 1893 до края на 1918 година тя съществува като Първа софийска дивизионна болница, със 100 войнишки и 10 офицерски кревати. В една от първите изявления по въпросите на военната медицина от 1893 година " Няколко думи върху нашите военни лечебни заведения ", санитарният майор Игнат Барбар предлага столичната дивизионна болница " да е пример във всяко отношение ". Тази мисъл за образцово справяне с поставените задания не престава да съпътства историята на ВМА от основаването ѝ до през днешния ден. За превръщането ѝ в действителност способстват работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи стадий на нейното развиване – възрожденските лекари и санитарни офицери Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов.

Донорът и реципиентът са мъже – надлежно на 49 година и 51 година

По време на Балканската война 1912-1913 година Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, осем студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата ѝ постройка се настанява Австрийска санитарна задача, чиято цел е да подкрепи работата с лекари и медицински сестри. По това време завеждащ е доктор Асен Петров, един от основоположниците на актуалната медицина в България. Пристигналата още веднъж през Първата международна война. Австрийска санитарна задача доставя военната болница с материали, принадлежности, стерилизатори, рентгенов уред, водни кревати, механоелектро апарати, което покачва равнището на здравното обслужване.

Снимка: ВМА

В началото на 30-те години военните лекари имат опция да насочат вниманието си към проблемите на войската в спокойно време. През 1932 година се прави първата категоризация на професионалните болести в армията. 

По време на Втората международна война, за потребностите на българските войски на фронта от октомври 1944 година до април 1945 година, болничното заведение образува три армейски хирургически лечебни заведения. 

Активна роля по време на тренировките имаха курсантите-военни лекари, които следва да се дипломират през октомври

През 1946 година се основава ново здравно институция за военните чинове в София – Общовойскова поликлиника, с шеф полк. доктор Райко Радевски.

През 1954 година, въз основата на съществуващия от 1945 година Общовойскови хигиеничен институт в Овча купел, се основава и  Научноизследователски военномедицински институт с шеф полк. проф. Здравко Мицов. Като профилиран институт към Българската войска (БА) на него се разпорежда създаването на разнообразни аспекти на здравната отбрана на войските и популацията.

Снимка: ВМА

Днес ВМА сплотява пет многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване – в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; две за дълготрайно лекуване и рехабилитация – в Банкя и Хисаря. Създадена преди повече от век единствено за потребностите на военнослужещите от Софийския гарнизон, Академията се трансформира в една от най-иновативните лечебни заведения в България и през днешния ден е отворена за всички.

6 000 български медици избавят животи от Манджурия до Афганистан

За 127 години ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 задачи в помощ на популацията в най-различни горещи точки на света. Само от 1999 година насам в тях са се присъединили повече от 960 военнослужещи с бели престилки.

Снимка: ВМА

Български лекари под пагон за първи път отпътуват на задача още през 1904 година - в далечна Манджурия. Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на съветското сдружение на Червения кръст. За началник на бригадата без съмнение е определен подполковник доктор Димитър Киранов –  шеф на Първа софийска дивизионна болница. 

След дипломирането си те имат обвързване най-малко 10 години да работят за българската войска

Оттогава-насам българските медици под пагон избавят животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити. Военните ни в бели престилки избавят животи освен на бойното поле и в бежански лагери, а се отзовават и при огромни бедствия и произшествия - както у нас, по този начин и в чужбина.